Решение № 49 от 30.08.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000146 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Н.И.“ ЕООД чрез пълномощника – адв. Д. З. срещу решение № 260023 от 15-ти март 2021 г. постановено по т. д. № 93/2018 г. по описа на Ямболски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество против О.Б. искове за заплащане на сумата 274 010 лв., в т.ч. главница - 210 000 лв. представляваща неплатено възнаграждение, дължимо по Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:

Изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.М.", прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 27.06.2015 г.; мораторна лихва върху главницата от 64 010 лв. за периода 07.12.2015 г. 07.12.2018 г., както и законна лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на иска в съда (10.12.2018 г.) до окончателното плащане, като неоснователен и за заплащане на сумата 210 000 лв. с ДДС, представляваща паричната равностойност на направените разходи и средства (материали, труд, консумативи и транспортни разходи), вложени за изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.М.", 1 спестени от ответника – възложител на проекта, с които същият се е обогатил до размера на обедняването на изпълнителя по него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 10.12.2018 г. до пълното погасяване на задължението са отхвърлени като неоснователни и въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна разноски в размер на сумата 9800 лв.

Решението се обжалва като неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Оспорва се изводът на първостепенния съд за погасяване на претенциите по давност, след като правилно достигнал до извод, че същите са доказани по основание и размер.

Възражението на ответника – въззиваемата О.Б., за изтекла погасителна давност не било конкретизирано чрез посочване на релевантните обстоятелства, като с оглед забраната по чл. 120 ЗЗД за служебно прилагане на давността, при разглеждане на направеното възражение съдът е обвързан в рамките на изтъкнатите от страната доводи и аргументи.

Изрично в решението съдът посочил, че възражението за давност е основателно не по наведените от ответника доводи, с което допуснал съществено нарушение на установения принцип на диспозитивно начало в съдебния процес.

Оспорва се и извършената от първостепенния съд преценка относно началния момент на петгодишния срок на погасителна давност, определен в нарушение на материалния закон.

Изтъквайки липсата на изложение от ответника на обстоятелствата, на които е основано възражението за давност, въззивникът се аргументира, че с оглед материалното правоотношение от което произтичат вземанията, които са му цедирани – договор за обществена поръчка на работен проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализацията на пречиствателно съоръжение на с. М.“ съгласно условията на Национална програма за развитие на селски райони (НПРСР) 2007 – 2013 г., изискуемостта на вземането за заплащане на възнаграждение е възникнало най-рано на 10.12.2013 г. – до който момент е било възможно за въззиваемата 2

О. да подаде заявление за финансиране по НПРСР 2007 – 2013, мярка 321, за участие в която са били изработени проектите.

Развити са доводи за определяне на посочения момент на изискуемост на вземането като релевантен съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЗД за сбъдване на условието, в зависимост от което е било поставено действието на договора.

До този момент въззиваемата О., като не е подала заявления за финансиране по посочената програма или други програми, въпреки наличието на възможност за това, е бездействала, черпейки права в своя полза. Позовава се на съдебна практика на СОС за определяне началния момент на погасителна давност, постановена в посочения смисъл.

Оспорва се като направен l нарушение на процесуалните правила изводът на съда за обвързване началото на давностния срок с отказа от 2011 за финансиране, каквито доводи не са били наведени от въззиваемата О..

Оспорва се и изводът за подаване на исковата молба след изтичане на давностния срок, който е обоснован от съда с датата на образуване на т. д. № 93/2018 г. по описа на ЯОС. Настоява се, че съгласно чл. 125 ГПК, при съобразяване правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК, исковете следва да се смчитат предявени от момента на подаване исковата молба по пощата, като се съобрази датата на пощенското клеймо за изпращане, а не за получаване в съда.

Освен по изложените по – горе възражения за неправилност, въззивникът оспорва като необоснован и изводът на съда за неоснователност, поради наличие на възможност за защита на договорно основание на претенцията за заплащане на сумата от 210 000 лв. с ДДС, основана в исковата молба на общото правило на чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата О.Б. не е подала отговор на въззивната жалба.

В с. з. за въззивника се явява представител по пълномощие – адв. З., която поддържа жалбата и представя писмено становище по основателността й съобразно изложените в нея възражения.

За въззиваемия се явява пълномощник – адв. Д., който оспорва жалбата, 3 без да излага конкретни доводи и възражения срещу нея.

Бургаски апелативен съд, със свое определение от 14.07.2021 г. прие, че жалбата е допустима. По основателността й, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебно проверка за валидност и допустимост на решението, но не намира основание за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

По правилността на решението, като съобрази възраженията в жалбата, засягащи решаващия извод на първостепенния съд – за погасяване на предявените искове по давност, Бургаски апелативен съд, намира следното:

Производството е образувано по предявените от „Н.И.” ЕООД против О. гр. Б. осъдителни искове за вземания в размер на сумата от общо 274 010 лв., в т.ч. главница - 210 000 лв. представляваща неплатено възнаграждение, дължимо по Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с. М." (Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка), прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 27.06.2015 г. и мораторна лихва върху главницата - 64 010 лв. за периода 07.12.2015 г. – 07.12.2018 г., както и законна лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.12.2018 г., до окончателното плащане. В условията на евентуалност и при извод за нищожност на договора за обществена поръчка, респективно – при извод за несъществуване на цедираното вземане, се претендира сумата 210 000 лв. с ДДС, представляваща паричната равностойност на направените разходи и средства (материали, труд, консумативи и транспортни разходи), вложени за изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с. М.", като въззиваемата О. се обогатила, като е спестила разходи до размера на обедняването на изпълнителя по договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.12.2018г. до пълното погасяване на задължението. Във връзка с евентуално съединените искове са наведени и развити доводи, за недобросъвестност на кредитора.

4

Въззивникът - ищец претендира заплащане на сумите като цесионер по договор за цесия от 27.06.2015 г., сключен с „Ц.“ ООД като цедент за вземане, възникнало въз основа на извършеното в срок изпълнение на работен проект, възложен по посочения договор, прието от О. гр. Б. като възложител на 19.07.2010 г. без възражения. Въз основа на това е било издадено разрешение за строеж. Възнаграждението за изпълнената и приета работа - в размер на 210 000 лева, следвало да се извърши след приемане на работата, но не порано от постъпване на сумата от Разплащателната агенция по сметката на О.та и след уведомяване за постъпилата сума на изпълнителя.

Плащане не било извършено и до момента О. гр. Б. не е уведомила изпълнителя - цедент за причините. Министерството на земеделието и храните обявявало неколкократно и най-късно в периода 02.12.2013 – 09.12.2013 г. срокове за прием на заявления за подпомагане по Национална програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., като последния прием на заявления по тази програма, съгласно Заповед №03-РД 12902 от 21.11.2013 г. на МЗХ и по-конкретно за инвестиции свързани със строителство на канализационни съоръжения за пречистване на отпадни води.

Към момента на сключване на договора за цесия, вземането е било в размер на общо 239 750 лв., за заплащане на която на 27.05.2015 г. от „Ц." ООД до О.Б. е била изпратена нотариална покана, връчена на 01.06.2015 г. В исковата молба е бил наведен довод, че като е пропуснала да кандидатства по Програмата, включително и в рамките на последната предвидена за това възможност, О.Б. е неизправна страна по договора за обществена поръчка, като с поведението си е станала причина за невъзможност да изпълни задълженията си, докато изпълнителят – цедент по договора, е бил изправна страна.

Предявените искове са оспорени от ответника – въззиваемата О. гр. Б. с възражение по чл.120, вр. с чл.110 и сл.от ЗЗД - за погасяване по давност на вземането, като е поддържано, че същото е за труд и е уговорено под условие – само постъпване на финансов ресурс в касата на О. гр. Б. от Разплащателната агенция, каквито средства не били постъпвали, предвид отказ за финансиране по Национална програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 321 „Основни услуги за населението и 5 икономиката в селските райони", съгласно техническо задание и оферта на изпълнителя, която била неразделна част от договора. Отказът бил постановен със Заповед №03-РД/3186 от 16.12.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”-РА-гр. София, съобщена на 28.12.2011 г. и влязла в сила с изтичането на 14 – дневния срок за обжалването й, от който момент според въззиваемия - ответник е текъл срокът на погасителна давност.

Поддържано е твърдение, че за О. гр. Б. не била налице възможност да кандидатства, тъй като в обявения със заповед № 03-РД/2902 от 21.11.2013 г., в приложение 2в били определени общините, които имат право да кандидатстват и О.Б. не била сред тях. Освен поради погасяване по давност, е поддържано и възражение, че заплащане, съгласно чл. 5, ал. 2 от Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка не се дължи, тъй като било уговорено само в случай на осъществяване на посоченото в тази разпоредба условие, което не се е сбъднало.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и повдигнатите с въззивната жалба въпроси, Бургаски апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е и се установява от доказателствата по делото, че на 30.06.2010 г. между О. гр. Б. като възложител и "Ц." ООД като изпълнител е бил сключен Договор №48/30.06.2010 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет изработване на работен проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и доизграждане на канализация с пречиствателно съоръжение на с.М.", за кандидатстване за финансиране съгласно условията на Национална Програма за Развитие на Селските райони 2007-2013 г., мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“, съгласно техническо задание и оферта на изпълнителя, която е неразделна част от договора, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изработи възмездно работният проект, при условия, срок, цена и начин на плащане съобразно договорните клаузи.