Решение № 1414 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20261100900778 по описа за 2026 година

Предявен е иск по чл.155, т.3 ТЗ от прокурора за прекратяване на ответното търговско дружество СД„Виана ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 28.09.2025 г. е починал В.Г.Т. – едноличен собственик и управител на ответното дружество, след което няма вписан друг представляващ, а прокуратурата е сезирана с искане за прекратяване на дружеството.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор, с който не оспорва допустимостта и основателността на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на прокурора е да докаже твърденията си, че вписаният в търговския регистър управител е починал и няма вписан друг управител на ответното търговско дружество за срок по-дълъг от три месеца.

От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че считано от 31.01.2023г г., управител на дружеството е В.Г.Т., който е и едноличен собственик на капитала.

От представената справка от Регистъра Население се установява, че В.Г.Т. е починал на 28.09.2025 г.

По становище на настоящия състав разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ следва да се тълкува не буквално, а логически, като израза „няма вписан управител“ включва както хипотезите на липса на вписване на управителен орган, така и хипотезите, в които вписания управител не съществува като 1 правен субект, какъвто е случаят с починалото физическо лице, което осъществява управлението на дружеството. Съответно редът по чл.155, т.3 ТЗ е приложим и по отношение на едноличните дружества с ограничена отговорност, тъй като в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, доколко законът поставя условия за настъпване на прекратяването, без да определя срок за настъпването им, очевидно не се касае за автоматично прекратяване с факта на смъртта на едноличния собственик. В същия смисъл са и указанията по т.1 от Тълкувателно решение 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.

След смъртта на едноличния собственик и управител до подаването на исковата молба на 21.04.2026 г. дружеството е останало за повече от три месеца без управител, поради което и съдът приема да са налице предпоставките на чл.155, т.3 ТЗ, и предявеният иск следва да бъде уважен, като законът не предвижда никакви други предпоставки, включително уведомяване на съдружници или наследници.

При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да внесе дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 40,90 евро, както и разноските за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител, които са за сметка на бюджета.

Съдът намира, че определянето на възнаграждението на особения представител е изцяло от неговата компетентност, като разпоредбата на чл.36а, ал.2 от Закона за адвокатурата не следва да се прилага в частта, в която предвижда възнаграждение на особен представител да се определя от съответния адвокатски съвет, който го е посочил.

С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. За посочената част от разпоредбата на чл.36а от Закона за адвокатурата важат същите съображения, която разпоредба се различава от предходната във връзка с която е постановено решението на СЕС единствено относно органа на съсловната организация, който да определи възнаграждението.

Нещо повече измененията на Закона за адвокатурата от ДВ. бр.17 от 13 февруари 2026г., съгласно които възнагражденията на особените представители, когато назначаването на такива е предвидено от закон, се определят от адвокатския съвет на съответната адвокатска колегия, освен че нарушават конкуренцията, нарушават и основните принципи на правото на Европейския съюз относно достъпа до съд, забраната за дискриминация, справедливостта и принципите на правовата държава, които включват и независимост на съда при осъществяване на правораздавателна дейност, които принципи следват от препращането в чл.6 от Договора за Европейския съюз 2 към Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което и тези изменени разпоредби не следва да се прилагат.

По същество измененията на Закона за адвокатурата предвиждат различни режими за определяне на възнаграждение за процесуално представителство по дела в зависимост от това дали същото се осъществява по възлагане с договор между адвокат и клиент, в случаите на предоставена правна помощ поради материално затруднение на страна в процеса по реда на Закона за правната помощ или въз основа на договор за безплатна правна помощ между адвокат и клиент, включително материално затруднен такъв, като в хипотезата, в която е предвидено предварително определяне на възнаграждение на особен представител като предпоставка изобщо за участието на такъв производството, което участие е задължително, разпоредбите пряко ограничават достъпа до съд, нарушават гаранциите за независимост на съда и представляват пряка намеса в правораздавателната дейност от орган на съсловна организация, която не е страна в производството. Съгласно чл.81 ГПК именно съдът решава въпроса за разноските и то при постановяване на акта, с който приключва производството пред съответната инстанция, за този акт е предвидена обжалваемост като средство за контрол за законосъобразност, като чрез него се осъществява правораздавателна власт, поради което всякакви разпоредби, изискващи предварително съдът да възприеме определен размер на възнаграждение на адвоката на едната страна като условие изобщо да се развие съдебният процес, чието съдържание, продължителност и тежест няма как да се оценят предварително, абсолютно недопустимо заличава както безпристрастността, така и независимостта на съдебния състав, тъй като по същество изисква последният да се подчини на външно наложени му условия, за да изпълни задълженията си по разглеждане на делото и то по въпрос, по който с приключване разглеждането на делото дължи и правораздавателен акт.

По изложените съображения съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение на назначения в производството особен представител следва да се определи именно със съдебното решение и то от съда, като се съобразят законовите критерии, посочени в чл.78, ал.5 ГПК и чл.36, ал.2, изр.2-ро, предл.1 и 2 и чл.36, ал.3, т.1 и 2 от Закона за адвокатурата, а именно фактическата и правна сложност на делото, засегнатият интерес, обоснованост и справедливост, тъй като именно тези критерии са относими към определяне на възнаграждение като престация на труд и/или резултат.

Посочените в чл.36, ал.2 и ал.3, т.3 и 4 от Закона за адвокатурата критерии - съответствие на възнаграждението с „достойнството на професията“ , „условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им“ и „квалификацията, опита и специализацията на адвоката“ нямат отношение нито към характеристиките на възнаграждението, нито към отговорността за разноски.

3

Съдът счита, че доколкото възнаграждението е престация за положен труд, то и именно характерът и обемът на същия са единствено определящите критерии за неговия размер, доколкото съразмерността на престациите е общоприето изискване за добросъвестност, като възнаграждението не може да покрива разходи и да се влияе от фактори, които са извън предмета на престацията, включително изискванията за придобиване на квалификация и упражняване на дейност, които са относими към множество професии. Що се отнася до достойнството на професията, то същото не се определя от материалното положение и/или доходите упражняващите я, а от личните им и професионални качества и начина, по които същите се изявяват и възприемат като самооценка и оценка от околните, съответно такъв морален критерий не е относим към определяне на възнаграждението.

Предметът на делото, с оглед установените процесуални предпоставки, а именно преценка на вписванията в търговския закон, които са публични и преценка на доказателствата относно смъртта на представляващия въз основа на доказателства, представени от ищеца, не разкриват никаква фактическа и правна сложност, като се изискват елементарни операции по работа с регистъра и визуално сравнение, съответно необходимите действия по защита са получаване на препис от исковата молба, призовка за заседание и съобщение за решение, подаване на отговор и явяване в едно съдебно заседание, като спорните в практиката въпроси са изчистени с тълкувателно решение, поради което и възнаграждението следва да се определи в размер на 120 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА СД Виана ЕООД, ЕИК: 121196336, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Свобода, ул.Дилянка, № 2.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на особения представител по делото адвокат Д. П. П. в размер на 120 евро..

ОСЪЖДА СД Виана ЕООД, ЕИК: 121196336, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Свобода, ул.Дилянка, № 2 да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 40,90 евро, представляваща разноски за държавна такса по делото и 120 евро – възнаграждение за особен представител.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д. П. П. възнаграждение в размер на 120 евро от бюджета на съда, за което да се издаде разходен касов ордер след връщане на съобщението, с което на особения представител е връчен препис от настоящето решение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

4

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати незабавно в търговския регистър за откриване на производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5