Решение № 2015 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100510058 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20095099 от 14.04.2021г., постановено по гр.дело №62561/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав, е прекратено производството по предявените от С.

Г. С., ЕГН **********, против „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, искове за признаване за установено, че С. Г. С., ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 11300.0 4 лв., главница, ведно със законна лихва от 21.12.2012г. до плащането, заемна такса от 164 .71 лв. за периода, договорна лихва в размер на 1047.2 8 лв. за период от 07.05.2012г. - 20.12.2012г., наказателна лихва в размер на 157.5 8 лв. за период 30.10.2012г. - 20.12.2012г., и сумата от 756.78 лв., разноски, от които 253.3 9 лв., държавна такса и 503.3 9 лв. възнаграждение за юрисконсулт, по изпълнителен лист, издаден на 10. 01.2013г. по гр.дело №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав. С решението е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, че С. Г. С., ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, сумата от 11300.0 4 лв., главница, ведно със законна лихва от 21.12.2012г. до плащането, заемна такса от 164 .7 1 лв. за периода, договорна лихва в размер на 1047.2 8 лв. за период от 07.05.2012г. 20.12.2012г., наказателна лихва в размер н а 157.5 8 лв. за период 30.10.2012г. 20.12.2012г., и сумата от 756.7 8 лв., разноски, от които 253.3 9 лв., държавна такса и 503.39 лв. възнаграждение за юрисконсулт – вземания по изпълнителен лист, издаден в полза на „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, на 10.01.2013г. по гр.дело №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав , вземането по който е било прехвърлено на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, с договор за цесия от 01.07.2013г.. С решението е 1 оставено без уважение искането на С. Г. С., ЕГН **********, за обезсилване на изпълнителен лист, издаден в полза на „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, на 10.01.2013г. по гр.дело №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав . С решението е осъден С. Г. С., ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, сторените по делото разноски в размер на сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С решението е осъден „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, да заплати на С. Г. С., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на сумата от 1341.65 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител юрисконсулт В. П., с която се обжалва решение №20095099 от 14.04.2021г., постановено по гр.дело №62561/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав, в частта, в която е уважен спрямо него предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по образуваното изпълнително дело №20138480400596 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 на КЧСИ , с район на действие СГС, не са били извършвани действия, прекъсващи давността на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД, поради което е обосновал погрешен извод, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, са погасени по давност и на това основание е уважен спрямо „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, придобил вземането от „Б. ДСК“ ЕАД с договор за цесия от 01.07.2013г., предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Твърди се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че подадените молби от цесионера „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, конституиран като взискател по процесното изпълнително дело, за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника от 31.10.2016г., от 29.06.2018г. и от 01.07.2020г., както и искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца от 09.07.2020г. са извършени след като са настъпили предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, поради което тези изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността досежно процесните вземания. Поддържа се, че настъпилата перемция е без правно значение за давността, като единствената правна последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Сочи се, че новото искане, макар и направено след настъпилата перемция, води до прекъсване на давността независимо от факта дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всеки случай е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. В тази връзка се излага, че с посочените от взискателя изпълнителни способи многократно е била прекъсната давността и съответно 5годишния давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда, което е основание за отхвърляне на предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна – ищец - С. Г. С..

Въззиваемата страна – ответник - „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. С., депозира писмен отговор, в който взема становище за основателност на подадената въззивна жалба. Изложени са съображения 2 за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу ответника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск срещу ответника - „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата страна – ищец - С. Г. С., ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.М. взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод в частта, в която е прието, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2013г. по гр.де л о №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав , които вземания са прехвърлени от „Б. ДСК“ ЕАД с договор за цесия от 01.07.2013г. на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20138480400596 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 на КЧСИ, с район на действие СГС, са погасени по давност. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от С. Г. С., с ЕГН **********, срещу „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******* и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, при условията на евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2013г. по гр.дело №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, които вземания са прехвърлени от „Б. ДСК“ ЕАД с договор за цесия от 01.07.2013г. на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20138480400596 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 на КЧСИ, с район на действие СГС.

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба и направеното изрично уточнение от юрисконсулт Н.Ш., процесуален представител на въззивника-ответник „ОТП Ф.Б.“ ЕАД в съдебно заседание на 01.02.2023г. досежно в коя част обжалва съдебния акт, съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения от С. Г. С., с ЕГН **********, против „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********, иск с правно основание чл.439 от ГПК. Постановеното решение в частта, в която е прекратено производството по предявения от С. Г. С., с ЕГН **********, против „Б. ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.439 от ГПК, като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика. За да постанови обжалваното решение, с което е уважен изцяло предявения от С. Г. С. против „ОТП Ф.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2013г. по гр.дело №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав , които вземания са прехвърлени от „Б. ДСК“ ЕАД с договор за цесия от 01.07.2013г. на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20138480400596 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 на КЧСИ, с район на действие СГС, първоинстанционният съд е приел, че по процесното изпълнително дело за период от повече от две години, считано от образуването му не са извършвани годни изпълнителни действия, поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпила перемция, считано от 08.03.2015г.. В тази връзка е прието, че молбите от цесионера - „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, подадени след датата на прекратяване на изпълнителното дело, не са довели до прекъсване на давността относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2013г. по гр.дело №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав. Обоснован е краен извод, че петгодишният давностен срок по отношение на вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2013г. по гр.дело №61877/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 31-ви състав, е започнал да тече от образуването на изпълнителното дело – 07.03.2013г. и при липсата на извършени годни изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността, същият е изтекъл на 07.03.2018г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2020г., и съответно предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява основателен и като такъв е изцяло уважен. Настоящата въззивна инстанция счита, че така изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявеният иск срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е основателен, са в противоречие на дадените задължителни разяснения в ТР №2/2020г. по тълк.дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС и като такива са довели до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт.