Решение № 5741 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5741 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100512658 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. И. В., чрез пълномощника му И. Г.ев В., срещу решение № 10544/19.06.2023 г. по гр.д. № 58547/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата от 3025.79 лв., главница - представляваща доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот с аб. № 280196, ведно със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 357.34 лв.

- представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.06.2022 г. и сумата 60.76 лв. - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 23.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 33994/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно.

Ищецът не бил доказал исковете си по основание и размер. Оспорва ищецът да е 1 предоставил топлинна услуга с цена, възлизаща на посочената стойност. Отделно от това сочи, че с приетите по делото експертни заключения ищецът е заобиколил процесуалното си задължение да въведе фактически твърдения с исковата молба, както и че същите изобщо не е следвало да бъдат допускани. Ето защо, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По доводите за неправилност, въззивният съд намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 135, том I, рег. № 3815 по дело № 108 от 17.10.2001 г. се установява, че Н.Х.Д. е продала на Г. И. В. /действащ към датата на продажбата чрез законния си представител И. Г.ев В./ апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж. к. ******** Установява се по делото и, че със заявление-декларация от 06.11.2001 г. Г. И. В. /действащ чрез законния си представител И. Г.ев В./ е поискал открИ.ето на партида за процесния имот чрез топлопреносното предприятие.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури, изравнителни сметки и др., както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът, като собственик на топлоснабден имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е 2 необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Съобразно заключението на вещото лице по изготвената и приета съдебно – техническа експертиза, през целия процесен период достъп до имота за отчет на уредите не бил осигурен. На абоната за периода била начислена ТЕ на база инсталирана мощност за 5 броя отоплителни тела, умножена по максимален специфичен разход на сградата. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация за процесния период за имота било определено като част от общото количество ТЕ за отопление в СЕС. Делът на процесния имот в това количество бил определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 190 куб.м към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер по формулата в съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334. Съобразно констатациите на вещото лице в резултат на анализ на отчетите, цитирани в дяловото разпределение, ФДР извършила дяловото разпределение в съответствие нормативната уредба.

По повод възражението на ответника, че сумата за ползвана топлинна енергия в имота е завишена, следва да се посочи, че видно от представените по делото от третото лице помагач протоколи за неосигурен достъп, които не са оспорени от ответника, за процесния период последният не е осигурил на топлинния счетоводител достъп за реален отчет. Съгласно чл. 70, ал. 4 Наредба за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Именно поради това в изравнителните сметки за исковия период топлинната енергия за отопление на имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ 3 редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. В правилото на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от отделните клиенти в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство, което в случая е сторено. Същевременно разпоредбата на т. 6.7. от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от приложимите ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните сметки от лицето по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да се е възползвал от тази си възможност и да е поискал допълнителен отчет и преработване на данните след получаването от упълномощеното по реда на чл. 28 лице на изравнителните сметки за процесния период. Ето защо се налага извод, че предвид неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово разпределение начислението на топлинна енергия за било извършено в съответствие с установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да понесе нормативно установените последици от собственото си неправомерно поведение.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Макар и ССчЕ да е изготвена въз основата на частни документи, изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по делото СТЕ, както и с писмените доказателства, събрани по делото, поради което съдът кредитира заключенията.

Ето защо и предвид, че ответникът не установи плащане, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът дължи именно сумите съобразно установителния диспозитив на обжалваното решение.

За пълнота и по повод възражението на ответника, че с приетите по делото експертни заключения ищецът е заобиколил процесуалното си задължение да въведе фактически твърдения с исковата молба, следва да се посочи, че същото е несъстоятелно. В сезиращата съда искова молба ищецът е изложил фактически твърдения, че ответникът Г. И. В. през исковия период бил клиент на топлинна енергия 4 по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и от изложените в исковата молба факти е несъмнено, че сумите, чието установяване ищецът претендира спрямо ответника Г. И. В., произтичат от сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при ОУ в топлоснабден имот – апартамент 12, находящ се на адрес гр. София, ж.к.

„********. От друга страна и предвид въведените оспорвания в отговора на исковата молба, съдът правилно е допуснал поисканите от ищеца експертизи, които освен всичко други са и допустими доказателствени средства за установяване на релевантни за делото факти, които са предвидени като такива в процесуалния закон.

По отношение на възражението на ответника относно липсата на приложени фактури: Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС, фактурата може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Съгласно чл.

113, ал. 6 ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на получателя. Поради това с издаването и прилагането по делото само на съобщения към фактури, ищецът не е нарушил ЗДДС. Освен това е без значение дали ответникът е получавал издаваните от ищеца фактури или дали ищецът е представил последните по делото, тъй като задължението за плащане на топлинна енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.

Следва да се посочи, че освен гореобсъдените възражения, ответникът Г. И. В. не излага в сезиралата съда въззивна жалба никакви други конкретни относими доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт. Простото бланкетно сочене на основания за неправилност на един съдебен акт – незаконосъобразност, необоснованост, противоречие с фактите по делото, както и посочването, че първостепенният съд е следвало или не е следвало да допуска конкретни доказателства, не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да извърши проверка правилността на обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика, застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д. 1047/2010г. на ВКС.