Решение № 3895 от 03.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3895 гр. Варна, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110109156 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, предявени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и предявен в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът В. И. И. твърди, че на 25.06.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит със „С.-к.“ АД съгласно ЗПФУР, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 400 лева при лихвен процент от 23.45 % и годишен процент на разходите от 26.08 %.

Излага, че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави такова под формата на поръчителство или банкова гаранция, отговарящи на изискванията подробно описани в договора и общите условия към него. Поддържа, че при онлайн кандидатстване за отпускане на кредит автоматично се генерира договор, в който е предвидено задължение на потребителя за осигуряване на обезпечение. Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора, при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, платима заедно с месечните погасителни вноски по кредита.

Ищецът заявява, че е заплатил сума в общ размер от 434 лева по процесния договор за кредит.

Навежда доводи за нищожност на договора за кредит на основание чл.

1

22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на неустойката по чл.

29, ал. 1 от договора в ГПР. Поддържа, че по своето същество неустойката представлява задължително условие за получаване на кредита, като предвид утежнените изисквания към обезпечението отнапред е ясно, че длъжникът не би могъл да изпълни задължението за осигуряване на такова и поради това то се явява скрито възнаграждение за ответното дружество. Като аргумент в тази насока изтъква факта, че вземането за неустойка е включено в погасителния план. Поддържа, че чрез процесната клауза се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това намира, че от съдържанието на договора не може да се установи по какъв начин е формиран посоченият като процентна стойност ГПР. Счита, че за спазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е необходимо в договора да се посочи не само цифровото изражение на ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането му. В тази връзка с позовава на практика на СЕС. Цитира решение на СЕС по дело C-453/10, съгласно което посочването на по-нисък ГПР от действителния съставлява заблуждаваща търговска практика. Намира, че в този случай договорът за кредит следва да се счита за нищожен и потребителят дължи връщане единствено на чистата му стойност.

В условията на евентуалност развива съображения за нищожност на клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора за потребителски кредит поради нейната неравноправност, евентуално – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД

Счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В тази връзка се позовава на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Поддържа, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, като целта й е да доведе до неоснователното му обогатяване за сметка на кредитополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане сума. Счита, че чл. 29, ал. 1 от Договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 965583/25.06.2023 г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на чл. 29, ал. 1 от Договора поради противоречие със закона /на основание чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП/, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави /на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД/, както и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 34 лева, платена без основание по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 965583/25.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С.-к.“ АД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.

Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Поддържа, че договорът е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички нормативни изисквания за това. Излага, че сключването му е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка на сайта на дружеството. Твърди, че на същия е изпратена необходимата преддоговорна информация, като преди подписването му потребителят е имал възможност да се запознае с проект на договора за кредит.

Заявява, че по договора за кредит не е начислявана, респ. ищецът не е заплащал неустойка за непредоставяне на обезпечение. Независимо от това счита, че клаузата на чл. 29, ал. 1 е валидна. Навежда доводи, че неустоечната клауза има самостоятелен характер и по отношение на нейната действителност са неприложими разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48.

Поддържа, че са възникнали предпоставките за начисляване на процесната неустойка, доколкото кредитополучателят не е изпълнил задължението си за осигуряване на обезпечение по договора за кредит, като същата има санкционна функция. Подчертава, че същата се дължи само за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение. Наред с това поддържа, че неустойката има и обезщетителна функция, като репарира причинените от неизпълнението вреди. Счита, че дори неустойката да се приеме за прекомерна, тя следва да бъде намалена и това не води до недействителност на клаузата на чл. 29, ал. 1. Намира за законосъобразно включването на неустойката в погасителните вноски по кредита. Оспорва да е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в предвидения в договора срок. Поддържа, че кредитополучателят е могъл да осигури поръчител преди подписване на договора.

С писмено становище от 24.09.2024 г. ищецът оспорва отговора и поддържа изложените в исковата молба аргументи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че между В. И. И. и „С.к.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 965583/25.06.2023 г.

Горепосоченият договор е приобщен към доказателствата по делото /л.

19-23/, като от съдържанието му се установява, че уговореният лимит на кредитната линия е в размер на 400 лева. В чл. 1 са посочени основните параметри на кредита, както следва: лихвен процент – 23.4 %, годишен процент на разходите – 26.08 %, срок за погасяване – 30 дни.

3

По силата на чл. 19, ал. 1 потребителят следва в тридневен срок от подписване на договора да:

- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, в т.ч. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или

- предостави банкова гаранция със срок най-малко 30 дни след падежа на последната вноска по договора за кредит, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.

Съгласно ал. 2 на чл. 19 третото лице-поръчител и банковата гаранция се одобряват по преценка на кредитора и следва да отговарят на изискванията, описани в общите условия /л. 37-46/. Тези изискания се съдържат в Раздел VI от ОУ. Конкретно по отношение на лицето, което може да бъде поръчител, се изисква минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, да е с непрекъснати осигурителни права за последните 12 месеца, както и редовно да е получавало възнаграждението си в същия срок, да не е потребител на кредитора нито поръчител по друг договор за кредит в която и да е банка или кредитна институция и др.

Неизпълнението на горното задължение е основание за заплащане на неустойка по чл. 29, ал. 1 от договора за кредит в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение. Неустойката се заплаща периодично, заедно с погасителните вноски по договора за кредит /ал. 2/. Последното е видно и от представения погасителен план /л. 24/.

Видно от представената от ищеца разписка /л. 46-гръб/, на 08.07.2023 г.

В. И. е заплатила в полза на „Стик-кредит“ АД сума в общ размер от 434 лева.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и аргументирано /л. 159-161/.

Съгласно същото, в случай че неустойката по чл. 29, ал. 1 от договора бъде включена при определяне на ГПР, последният би бил 773.6 %. Вещото лице потвърждава, че ищецът е заплатил общо 434 лева по договора, от които 400 лева – главница, 3.38 лева – лихва и 30.62 лева – неустойка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск. За страната по договора винаги е налице правен интерес от предявяването на иск за 4 нищожност на същия или на отделни клаузи от него. При наведени твърдения за недействителност на договора за кредит по чл. 22 ЗПК е допустимо съединяването на установителен иск за нищожност с иск за връщане на платените суми, надхвърлящи чистата стойност на кредита. Съдът не споделя доводите на ответника, че чрез осъдителния иск биха били защитени правата на ищеца в пълна степен, доколкото не съществува пречка в бъдеще да бъдат предявени претенции за заплащането на суми по договора за кредит.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.

Чл. 11 ЗПК регламентира изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, като съгласно т. 10 на ал. 1 в него задължително следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит /ал. 3/. Изискването за посочването на ГПР в договора за кредит има за цел потребителят при сключването му да се информира за икономическите последици от сделката, въз основа на което да може да вземе информирано решение за поемане на задълженията, включени в съдържанието на облигационното отношение.