Решение № 287 от 21.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Русе, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20224520202298 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Г. Т., чрез адв. Д. Н., депозирана против електронен фиш серия К № 2611571, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателката, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, които не могат да бъдат санирани в съдебната фаза, поради и което се явяват основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че при издаване и връчване на електронния фиш не са посочени и връчени доказателствата за извършеното нарушение – снимков материал, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. Застъпва се тезата, че електронният фиш не съдържа мястото на нарушението като описването на същото само и единствено с GPS координати не е достатъчно, а едновременно с това на бул. „България“ са налице две бензиностанции „Лукойл“. Излагат се доводи, че от електронния фиш не става ясно какво е ограничението на скоростта действало в зоната на 1 твърдяното нарушение и с какъв пътен знак същото е въведено, с оглед обстоятелството, че в различни участъци на бул. „България“ са въведени различни ограничения на скоростта и едновременно при издаването на електронния фиш не е било спазено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., касаещо намаление на скоростта с максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. На последно място се развиват съображения, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е погасена по давност, тъй като е изтекъл срока по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 80, ал. 3 НК, който е три години, считано от момента на довършване на деянието, което деяние в случая е извършено на 08.06.2018г. и тригодишния давностен срок е изтекъл на 08.06.2021г. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез упълномощения от нея защитник поддържа депозираната от нея жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.06.2018г., в 16:40 часа, в град Русе, бул. „България“ до 2 бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав Мост, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 № 003059047В97, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ****, собственост на жалбоподателката, което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 77 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с установена стойност на скоростта 74 км/ч. и превишение от 24 км/ч. Във връзка с така установените факти е прието, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

3 ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Приетите за осъществили се факти от обективната действителност, съдът намира за безспорно установени от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: снимка от клип № 003059047В972018060816405300208, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 – заверено копие, Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017 г. – заверено копие, Разпечатка от АИС АНД и Декларация за връчване на електронен фиш, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

3

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата и поддържани по същество доводи, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.

Не съставлява процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на оспорения електронен фиш, обстоятелството, че със същия не е била връчена на жалбоподателя снимката, установяваща нарушението, тъй като в закона липсва такова задължение за административнонаказващия орган и това по никакъв начин не е ограничило правото на защита на наказаното лице.

Разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП изрично регламентират, че се връчва само електронния фиш. Снимката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, представлява веществено доказателствено средство, установяващо и доказващо нарушението, а не е част от самия електронен фиш, чието съдържание е нормативно уредено. Както при издаване на наказателно постановление наказващият орган няма задължение, с връчването на същото да връчи и писмените доказателства установяващи нарушението, така и при издаване на електронен фиш, липсва задължение за връчване на снимката, установяваща нарушението, поради и което не е налице допуснато от страна на наказаващия орган нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице.

Неоснователни са твърденията, че не е било спазено изискването на чл.

16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., касаещо намаление на скоростта с максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС.

В самият електронен фиш, както и изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е посочено именно наказуемото превишение, а видно от представената снимка от автоматизираното техническо средство, с което е установено 4 нарушението, измерената скорост, с която е било установено да се движи превозното средство е 77 км/ч., от която е приспадната именно максимално допустимата грешка на средството за измерване, като в електронния фиш е посочена приетата за установена стойност на скоростта от 74 км/ч, именно след приспадане на максимално допустимата грешка на средството за измерване и жалбоподателката е санкционирана, именно за превишение от 24 км/ч.

Самото средство за измерване е от одобрен тип, което е преминало метрологична проверка, което се установява от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, което видно от Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. е преминало последваща проверка, извършена от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване“.

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията на жалбоподателката, че електронния фиш не съдържа точно и ясно посочване на мястото на нарушението.

В електронния фиш мястото на нарушението е посочено точно и по начин напълно позволяващ на наказаното лице да бъде запознато с конкретното място, където е извършено нарушението, чрез посочване не на GPS координати, както се твърди в жалбата, а на конкретния пътен участък, където е извършено нарушението, а именно град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, както и е посочена посоката на движение на автомобила, управляван от жалбоподателката, което от своя страна изключва тезата на жалбоподателката, че не става ясно, на коя от двете бензиностанции Лукойл в град Русе, на бул. „България“ е извършено нарушението.

Неоснователни са твърденията, че от електронния фиш не става ясно какво е ограничението на скоростта действало в зоната на твърдяното нарушение и с какъв пътен знак същото е въведено, с оглед обстоятелството, че в различни участъци на бул. „България“ са въведени различни ограничения на скоростта. В конкретния случай както от описанието на нарушението, така и от дадената му правна квалификация еднозначно се установява, че се касае именно за превишение на скоростта на движение на МПС в населено място, а не на скорост, въведена с пътен знак, поради и което не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, да разбере, за какво конкретно нарушение е наказано.

5

Неоснователни са и доводите в жалбата, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е погасена поради изтичането на обикновената давност, тъй като е изтекъл срока по чл.

80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 80, ал. 3 НК.

Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката е извършено на 08.06.2018г. С обжалвания електронен фиш на същата е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК, доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, поради и което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, като тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.