Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1473 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6305/2025
Вид
Решение № 1473
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Станимира Иванова, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100506305 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 952/20.01.2025г по гр.д. № 32534 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 48-ми състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 183334/05.06.2024г.на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. А. З., ЕГН ********** и Л. Л. Г., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че М. А. З., ЕГН ********** и Л. Л. Г., ЕГН ********** дължат поотделно всеки от тях н а Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва: на сумата от по 199,80лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.12.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин № 4 в гр. София, ул. „**** за периода от01.05.2021г. до 30.11.2021г.; сумата от по 55,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от за периода от 01.07.202021г. до 27.11.2023г, Л. Л. Г. дължи на „Топлофикация София“ЕАД отделно още и 0,01 лв. главница за потребена топлинна енергия за същия период и имот, ведно с лихвата от подаване на заявлението до изплащането й , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 68267/2023г. на Софийски районен съд.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 1

23219/23.01.2025г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че небитовите клиенти били длъжни да сключат писмен договор за доставката на топлинна енергия в имота, такъв не бил сключен от ответниците, а те бил собственици на имота. Фактическото ползване на имота от трето лице било без значение, релевантно било кое лице е било длъжно да сключи договор с ищеца. Третото лице не било сключило договор с ищеца, а само в такава хипотеза отговорността на ответниците пред ищеца било възможно да отпадне. Претендирало е разноски.

Въззиваемите-ответници по исковете М. А. З., ЕГН ********** и Л. Л.

Г., ЕГН ********** не са изразили становище.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ЕООД , ЕИК 130036512 не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 183334/05.06.2024г.на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. А. З., ЕГН ********** и Л. Л. Г., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М. А. З., ЕГН ********** и Л. Л. Г., ЕГН ********** дължат поотделно всеки от тях на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумите, както следва: на сумата от по 199,80лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.12.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин № 4 в гр. София, ул. „**** за периода от01.05.2021г. до 30.11.2021г.; сумата от по 55,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от за периода от 01.07.202021г. до 27.11.2023г, Л. З.а дължи отделно още и 0,01 лв. главница ведно с лихвата от подаване на заявлението до изплащането й, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 68267/2023г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците били собственици на имота , този имот се ползвал за стопански нужди, потребили топлинна енергия в имота в количества и на стойност, за които е предявен иска , така ответниците се обогатили да сметка на обедняването на ищеца, ответникът изпаднал в забава на плащането на сумата.

Ответниците М. А. З., ЕГН ********** и Л. Л. Г., ЕГН ********** са оспорили исковете. Посочили са, че имот не се ползвал, в него имало спрени отоплителни тела, не се потребявала топлинна енергия, нямало прокарана или проектирана отоплителна инсталация в имота, обем на имот не бил правилно определен, не бил поканен да плаща сумите. Задълженията били погасени по 2 давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ЕООД , ЕИК 130036512 е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 68267/2023г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх.№ 356746/12.12.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено М. А. З., ЕГН ********** и Л. Л. Г., ЕГН ********** да заплатят поотделно всеки от тях на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, както следва: сумата от по 199,80лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.12.2023г. до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин № 4 в гр. София, ул. „**** за периода от 01.05.2021г. до 30.11.2021г.; сумата от по 55,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от за периода от 01.07.202021г. до 27.11.2023г, Л. З.а дължи отделно още и 0,01 лв. главница ведно с лихвата от подаване на заявлението до изплащането й, съдебни разноски от по 37,50лв., за така издадената заповед Л. З.а е уведомена на 15.01.2024г., а М. З. – със залепване на уведомление след това, на 31.01.2024г. всеки длъжник е оспорил задълженията по заповедта, претендирал е и разноски, на 28.05.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 05.06.2024г.

Приет е нотариален акт № 20/13.05.2002г. носещ подпис за страните по него и за съставили го нотариус И.Н., рег. № 040 на Нот.К., съгласно който на 13.05.2002г. Е.Т. и А.Т. , А.Д. и С.Д. са учредили на М. З. и Л. З.а пожизнено право на ползване върху жилищна сграда в дворно място на ъгъла на ул.

Русалийски проход“ и ул. Банат“ в гр. София, което дворно място е УПИ V-19 и 1037, кв. 1б,м. Драгалевска спирка.

Прието е удостоверение от ГИС-София, съгласно което жилищна сграда на ул. **** гр. София е с два входа и попада в дворно място е УПИ V-19 , 1037, кв. 1б,м. Драгалевска спирка.

По делото е прието заявление без дата, носещо подпис, положен за автора му –М. А. З., съгласно което М. З. е поискал от Топлофикация София“ЕАД да сключи с Топлофикация София“ЕАД договор за продажба на топлинна енергия при ОУ за потребители, извършващи стопанска дейност за имот в гр.

София, ул. ****, партер представляващ магаз1 пълен отопляем обем на който е 189 куб.м.ин № 4 .

Приет е списък на потребители на топлинна енергия в сграда на ул. **** в гр. София, , в който за магазин № 4 вх.Б е посочен М. З. и е положен подпис за него на 07.09.2003г. със заявен обем на имота от 189 куб.м. , както и заявено потребление на топла вода, като е посочено че има един потребител, имот се ползва от 1 лице.

3

Приети са изравнителни сметки и протокол за отчет на уреди, съгласно които за периода от 01.05.2021г. до 30.11.2021г. като титуляр на партида за имота е записан М. З., потребената топлинна енергия е за отопление по показание на топломер, а за горещо битово водоснабдяване – по показания на водомер, снети са показания на уредите в имота реално, общата дължима сума е 322,60лв. без ДДС. За периода от 01.12.2021г. до 30.04.2022г. титуляр на партида е Джи-Ей Маркет „ЕООД, за него е положен подпис при снемането на отчети на уредите на 19.05.2022г.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че потребената в имота топлинна енергия за периода е 387,12лв. Посочило е, че имота потреблението на топлинна енергия за отопление се измерва с индивидуален апартаментен топломер, като показанията му са снети реално за процесния период, в имота имало и водомер и по неговите показания било определено количество топлинна енергия за подгряване на водата. Представена му била фактура от ищеца за процесния период и тя била издадена на името на М. З.. При изготвянето на изравнителните сметки бил съобразен заявения обем от 189 куб.м. За отчетния период имало разделяне на двама клиента през различно време, което означавало че имотът или е купен или е отдаден под наем на Джи ей Маркет“ЕООД.

Приета е покана от ищеца до ответниците за сключване на договор , както ида платят задълженията, натрупани до 2021г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 вр. с чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на сума, с която ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца, ползвайки без основание топлинна енергия в имота за периода , както и за обезщетение за забава, за които е издадена заповед по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

При така предявените искове и наведените твърдения от ищеца в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответниците са потребявали топлинна енергия в имота за стопански нужди, , че не е имало договорно основание за същото, стойността и количеството на потребената енергия , че е поканил ответниците да платят сумите.

4

При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинноследствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са последица от други общи за двете факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размер на обедняването и обогатяването се определя с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца. Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече погасителната давност. Забавата за плащане на същото, обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече възникнало вземане. (В този смисъл Решение № 4/23.01.2009г. по гр.д.№ 5382/2007г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; т.4 и т. 5 от Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС; ТР № 82/28.02.1975г. по гр.д.№ 74/1974г. на ОСГК на ВС; Решение №

131/18.02.2009г. по гр.д.№ 6346/2007г. на ВКС, ІV-то Г.О.).

По делото се установи от приложеното заповедно дело, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и същото е уважено за процесните суми и периоди срещу ответници, че заявителят е предявил установителния иск в срока по чл. 415 от ГПК.

Съдът приема за установено по делото, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия в гр. София. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.