Решение № 645 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ

Калина Анастасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100500864 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20231959/22.10.2020 г. по гр. д. № 61064 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав е признато за установено, че ответникът Н. Д. И. дължи на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД сумата от 3 434,33 лева общо главница за доставена топлинна енергия в периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., мораторна лихва в размер общо на 427,58 лева за периода 30.06.2013 г. до 10.06.2016 г. и законна лихва върху главницата от 10.06.2016 г. до изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер на главницата и ответникът е осъден да заплати на ищеца 780 лева разноски в исковото производство и 400 лева разноски в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 25181051/07.12.2020 г. от ответника Н. Д. И. в частта, в която исковете са уважени.

Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, като е посочено също и че решението е необосновано. Въззивникът е изложил, че съдът не е съобразил Уведомление с изх. № 1487/17.09.2013 г. от „Топлофикация София“ ЕАД до ЕС с адрес гр. София, ул. *****, от което се установявало, че топлинният товар на сградата, в която се намира имотът е бил намален с 58,28 % от проектния топлинен товар в процесния период и в резултат на това отоплителната инсталация не можела да изпълнява пълноценно и икономично предназначението си да осигурява нормално отопление в неизключените помещения. Сочи, че значението на това уведомление се изразява във възможността собственици и ползватели на процесната сграда да останат потребители при условията на намален топлинен товар при изрично изявление, каквото липсвало и поради което дружеството не е имало задължение да осигурява ТЕ, респ. и облигационното отношение 1 между страните било прекратено. Претендирал е разноски.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД в законоустановения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

С молба от 14.04.2022 г. въззиваемата страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира присъждането на разноски за производството.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 8022819/28.10.2016 г. на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Н. Д. И., ЕГН **********, с която дружеството е поискало от съда да признае за установено съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на суми както следва: 3 356,08 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г. и 416,59 лв. законна лихва за забава от 30.06.2013 г. до 10.06.2016 г.; 30,96 лева – сума за разпределение на ТЕ за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г. и 6,43 лева законна лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от 29.06.2016 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумите, като му се присъдят и разноски. Навело е твърдения, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката.

Посочил е че, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Изложил е, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочил е, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати консумираната топлинна енергия.

Ответникът в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Заявил е, че не дължи претендираните суми, защото в процесния период не бил ползвал топлинна енергия за битови нужди и съответно не бил потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Изложил е твърдения, че дори ищцовото дружество да е доставяло топлинна енергия, същото не е изпълнило задължението си да достави топлинна енергия за процесния обект, която да отговаря на техническите параметри, за които дружеството е задължено. Посоченото било видно и от Уведомление с изх. № 1487/17.09.2013 г. от „Топлофикация София” ЕАД до етажната собственост, в което се сочило, че топлинният товар на сградата е намален с 58,28 % от проектния и в резултат на това отоплителната инсталация не може да изпълнява пълноценно и икономично предназначението си да осигурява нормално отопление в неизключените помещения. Освен влошаването на качеството на отоплението се увеличавал и специфичният разход на топлинна енергия за 1 куб.м отопляем обем и съответно се повишавали сумите за отопление на тези апартаменти.

По делото не се спори, а и от приложеното заповедно дело № 35271/2016 г. на СРС, 38-ми състав се установява, че по заявление вх. № 3041566/29.06.2016 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Н. Д. И., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3 387,04 лева за доставена от дружеството ТЕ през периода 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 29.06.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 423,02 лева за периода от 30.06.2013 г. до 10.06.2016 г. и 439,55 лв. разноски по делото, срещу която заповед в законоустановения срок е подадено възражение. Заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в 2 едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 28.10.2016 г.

По делото е приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 118, том LXXI, дело 14087/95 г., видно от който М.Й.Б. е прехвърлила ¾ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, като собствеността върху процесния имот не се оспорва от ответницата.

Прието е удостоверение за идентичност, видно от което апартамент, находящ се на четвърти етаж в сграда на адрес ул. **** е идентичен с ап. № 15, регистриран в базата данни на адрес ул. ****, вх. 1 с аб. № 25502.

Приет е констативен протокол от 15.01.2008 г. от Т.Р. „София“, в който е посочено, че след извършена проверка е установено, че в сградата има техническа възможност за дялово разпределение, но етажната собственост не е изпълнила задължението си по чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По делото са приети и съобщения към фактури.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., одобрени от ДКЕВР, като съгласно чл. 33, ал. от тях купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2014 г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014 г., съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията следва да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на интернет-страница на ищеца.

По делото е прието писмо, изходящо от Топлофикация София – ЕАД с изх. № 1487/17.09.2013 г., адресирано до ЕС с адрес гр. София, ул. ****, вх. 1 до 2, от съдържанието на което се установява, че поради прекратяване ползването на ТЕ от отделни купувачи, топлинният товар на сградата е намален с повече от 58,28 % от проектния. В уведомлението е посочено, че абонатната станция е регулирана в съответствие с промяната на топлинния товар, в резултат на което отоплителната инсталация не можела да изпълнява пълноценно и икономично предназначението си да осигурява нормално отопление в неизключените помещения, както и че се увеличавал специфичният разход на ТЕ за 1 куб.м. отопляван обем и съответно се повишавали и сумите за отопление на тези апартаменти. В уведомлението е посочено, че в съответствие с чл. 78 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването, обн. Д.В. брой 34/24.04.2007 г., потребителите в сградата са длъжни в срок до 23.10.2013 г. да декларират с протокол от решение на ОС на сградата, че желаят да останат потребители при условията на намален топлинен товар, в противен случай е посочено, че няма да бъде пуснато отоплението през настоящия отоплителен сезон. Фактът на изпращане и получаване на посоченото уведомление, е отделен за безспорен между страните в проведеното на 03.07.2018 г. о.с.з. на първа инстанция.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че разпределението на ТЕ е извършено съобразно действащата към съответния период нормативна уредба; че ТЕ за технологични разходи е за сметка на предприятиетособственик и че същите са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. Вещото лице е посочило, че за процесния имот пълният отопляем обем е 154 м3 , като същият се използвал единствено при изчисляване на ТЕ за сградна инсталация. Ищецът начислявал суми през процесния период за ТЕ, които били фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предходен период. За процесния период сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация били начислени за отопляем обем 154 м 3 , а сумите за отопление – били начислени за коригиран обем 108 м 3 .

Разпределението на ТЕ се извършвало от Топлофикация, като в процесното жилище през 3 разглеждания период имало извършен отчет на един водомер за топла вода на 16.05.2014 г.

При отчета през 2015 г. не бил осигурен достъп до водомера. За описаното на вещото лице е посочило, че са му били представени Протокол за неосигурен достъп за изравнителен период 2014/2015 г., в който било записано, че на 21.04.2015 г. (втора дата за отчет) не е осигурен достъп до имота, както и че в ап.15 има 3 /трима/ живущи. Протоколът бил подписан от представител на ЕС. Суми за отопление на процесния имот били начислени на ответника за коригиран отоплителен обем 108 м3. Сумите за топла вода били начислени както следва: за период 2013/2014 г. - по показанието за консумирана гореща вода на един топъл водомер, отчетен на 16.05.2014 г.; за период 2014/2015 г., когато не бил осигурен достъп за отчет на водомера, на база трима потребители съгласно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г., Изм. и Доп. Д.В., според който при липса на узаконен водомер в имота или достъп за отчет се начисляват по 0,14 куб.м. на потребител за денонощие. Изложено е че количеството топла вода е изчислено в съответствие с нормативните изисквания. Сумите за ТЕ, отдадена от сградна инсталация също. В заключение съгласно експертизата стойността на доставената за процесния период ТЕ възлиза на сумата от 3 320,23 лева. Експертът изрично е посочил, че в тази главница не са включени суми дължими на ФДР за отчет на уредите. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не са установени плащания за посочения период. Вещото лице е посочило, че главницата за процесния период е 3 356,08 лв., като разликата (между главниците по двете експертизи ) идвала от включени от дружеството в общата фактура от м.09.2015 г. рекламации на обща стойност 35,90 лв. за доплащане от абоната /като вещото лице нямало данни за какъв период са включени/. Сумите за дялово разпределение възлизали на стойност 30,96 лв., за което били издадени фактури от 30.06.2012 г., 30.06.2013 г., 30.06.2014 г. и 31.05.2015 г., а размерът на мораторната лихва върху главницата за ТЕ за процесния период възлизала на 412,46 лв., а на мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение - 6,55 лв.

Разпечатката съдържа 29 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c1826c0-922f-4f43-b80a-a83d7afa69c6