Решение № 168 от 04.07.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр.Велинград, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско дело № 20215210101207 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание: конститутивни искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 във вр. с чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗПК и чл.143 от ЗПК; осъдителни искове по чл.55, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Евентуални искове – конститутивен по чл.143 от ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузите на чл.10, ал.2 и на чл. 10а, ал.4 от договор за кредит.

Производството е образувано по искова молба на ищеца М. М. С., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул. „Йорданка Чанкова“ 20 А, с настоящ адрес гр.Велинград, ул. „Св. Климент Охридски“ № 16, чрез пълномощника й адв.Д.Ф. от САК, с адрес на кантора: гр. София, ул.

„Петър Парчевич” № 1, ет. 5, ап. 14, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул.

„Александър Малинов“ N 51, бл. 0, вх. А, ет. 9. офис 20 и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, надлежно учредено в Република Малта, със седалище и адрес на управление: Малта, гр.Гзира, ГЗР 1027, ул. „Странд“ № 120, бизнес център СТ, вписано в търговския регистър на Република Малта с № С56251, представлявано от Анти Кумпулайнен изпълнителен директор.

Предявен е конститувен иск с правно основание чл.26 ЗЗД - за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 814298/01.11.2019г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит с произтичащите правни последици по чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК. Осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер на 465,0лв., 1 съставляваща сбор от неоснователно получена от кредитора договорна лихва и такси за обслужване. При евентуалност и в случай, че не се уважи този иск се иска прогласяване нищожност на клаузи на чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.4 от договор за кредит. Предявен е втори конститувен иск с правно основание чл.26 ЗЗД - за прогласяване нищожност на Договор за гаранция /поръчителство / от 01.11.2019г. към договор за кредит № 814298/01.11.2019г. като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК с произтичащите правни последици по чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК. Осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1155,0лв., съставляваща платено възнаграждение на поръчителя-гарант, неоснователно получена.

Ищецът твърди, че на 01.11.2019г. е сключила по реда па ЗПФУР с първият ответник “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № 814298/01.11.2019г. по силата на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 23,00% и годишен процент на разходите – 49,11%. Договорно установеният срок за погасяване на заема бил 12 месеца с месечна погасителна вноска съгласно погасителния план към договора. По силата на чл.5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

На същата дата 01.11.2019 г. ищцата сключила с посредничеството на първия ответник “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД - Договор за гаранция /поръчителство/ с втория ответник „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД. От приложения договор за гаранция било видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството – гарант, чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 1155 лв. за срока на действие на кредитния договор.

Уговорено било, че таксата за възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено на 12 месечни вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план. В резултата на ищцата първият ответник „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предоставил обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя.

Ищцата твърди и, че е усвоила изцяло заемния ресурс и е изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство, както следва: на 05.12.2019г. е заплатила 250лв.; на 03.01.2020г. - 250лв.; на 01.02.2020г. — 250лв., на 02.03.2020г.- 250лв.; на 04.04.2020г.- 250лв.; на 12.05.2020г. - 250лв.; на 06.06.2020г. 250лв.; на 10.07.2020г. - 250лв.; на 08.08.2020г. - 250лв.; на 12.08.2020г. - 40лв.; на 08.10.2020г. - 250лв., на 03.09.2020г. - 250лв., на 04.12.2020г.-330лв. Общо ищцата била изплатила в изпълнение на договора сумата от 3 120 лв. Извършените от ищцата плащания по договора, които не съставлявали изпълнение на задължението й да възстанови главничния дълг, били са лишени от правно основание съгласно чл. 23 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция били нищожни, поради следните 2 съображения:

Договорът за потребителски кредит бил недействителен ab initio поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10 а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът нарушил изискванията на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, като и не записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 23 % не съответствал на записаната лихва от 345 лв. В процесния договор, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,11%/.

В тази връзка сочи, че величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл било и задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР без обаче да предостави необходимите за това изчисляване данни.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл.19, ал.1 липсвали. Посочен бил лихвен процент по заема - 23, 00 % /който е фиксиран/, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не можел да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.

Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,11%, тъй като ГПР се определял по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал. 1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10. ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължавал кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл била и съдебната практика, която приемала, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в.гр.д. № 57/21г. на ОС-Търговище, 3

Решение № I- 272 ог 15.01.2021 г. по в.гр.д. № 2669/ 20201. на ОС- Бургас, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав.

На следващо място, съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Фератум банк в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла па чл. 143 и сл. от 33П.

Настоява се на това, че уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Получаването на кредита било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което той дължи такса, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит обстоятелство, което е било известно на „Фератум България“ ЕООД, който с чл.5 от договора е задължил кредитополучателя да учреди поръчителско правоотношение с „Фератум Банк“ ЕАД и е предоставил на потребителя обединен погасителен план, с включено в него възнаграждение на дружеството - гарант.

Твърди също, че според императивната разпоредба на чл.19. ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент, който понастоящем е 0.0 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Съгласно чл. 21 ЗПК, нищожни са клаузи в договор за потребителски кредит, имащи за цел или за резултат заобикаляне на нормативните правила на ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл.19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение 4

ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксата - възнаграждение на дружеството гарант в записания в договор размер на ГПР от 49,11 %. Това обуславяло нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР.

Поради това, че тази такса не е включена в обявения на потребителя ГПР следвало да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката на чл. 4 от процесния договор. По арг. на чл. 11, ал.1. т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит. Нищожността на клаузата на чл.4 от спорния договор за кредит имала, съгласно чл. 22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Иска се ако съдът счетете, че този довод е неоснователен, то да се приложат правните последици на чл. 19, ал. 5 ЗПК.