Присъда № 83 от 16.05.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 83 от 16.05.2025 год. по НЧХД № 1433/2024 год. на СлРС изготвени на 30.05.2025 год.

Частният тъжителя Д. П. Г. е предявил обвинения срещу подсъдимия К. С. Т. за извършени от него престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.

146, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК.

В с.з. частният тъжител, редовно призован, се явява лично и с повереник – адв. Н. от АК - Сливен, който поддържа трите отделни частни обвинения и счита, че всяко едно от тях, съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, е доказано, като изразява становището си в тази насока. Повереникът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по всяко едно от обвиненията, като му бъдат наложени следните наказания: за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 от НК; за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК - наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева в полза на Държавата; а за третото престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК; както и че с оглед на факта, че се касаело за три отделни престъпления срещу личността, намира че чл. 78а от НК бил неприложим. Пледира да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Частният тъжител изразява съгласие с повереника си.

В с.з. подсъдимият К. С. Т., редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв. И. от АК - Сливен. Не се признава за виновен и дава обяснения по предявените му обвинения. Моли съда да постанови присъда, с която да го признае за невиновен. Защитникът на подсъдимият счита, че в хода на настоящото производство не се доказало нито едно от повдигнатите обвинения в частната тъжба, като изразява становището си в тази насока и моли съда да признае подсъдимия за невиновен, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. С. Т. е български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан.

Частният тъжителя Д. Г. живеел на семейни начала със свид. Г. И., като къщата им в с. Т., общ. Сливен се намирала срещу къщата на свид. М. Р., в която последният живеел заедно със съпругата си и дъщеря си – свид. Р. С..

В същото село подс. К. Т. живеел на семейни начала заедно със свид. Д. Т. и техния син.

Пътната врата на свид. М. Р. била облицована с ламарина и се случвало често преминаващите покрай нея деца да удрят по нея.

На 20.08.2022 год. около 22,30 часа група деца минавали покрай пътната врата на свид. М. Р.. Между тях били синът на подс. К. Т. и внукът на свид. К. И., които изритали вратата на свид. М. Р., след което продължили движението си към центъра на селото.

По същото време частният тъжител Д. Г., който се бил прибрал от работа, бил 1 на двора на къщата си и разговарял със свид. Г. И., като видял децата, които ритали по вратата.

На улицата излязъл свид. М. Р. за да види кой думкал по врата. От частния тъжител Д. Г. разбрал какво се е случило. Частният тъжител Д. Г. и свид. М. Р. взели два велосипеда и тръгнали към центъра на селото. Там намерили децата и частният тъжител Д. Г. хванал сина на подс. К. Т., а свид. М. Р. хванал внука на свид. К. И. за да ги питат защо ритат по врата, като децата се дърпали. След което двамата тръгнали към дома на свид. М. Р.. Оставили велосипедите в дома на свид. М. Р. и частният тъжител Д. Г. продължил да разговаря със свид. М. Р. пред неговия дом.

След като частният тъжител Д. Г. и свид. М. Р. тръгнали от центъра на селото, синът на подс. К. Т. се обадил по телефона на майка си - свид. Д. Т., че двамата мъже го били нападнали и са го били. Свид. Д. Т. казала за случилото се на подс. К. Т. и двамата с велосипеди тръгнали към центъра на селото. Когато пристигнали на място от децата разбрали, че мъжете са частният тъжител Д. Г. и свид. М. Р.. Тогава подс. К. Т. се качил на велосипеда си и тръгнал към дома на свид. М. Р., а синът му и свид. Д. Т. тръгнали пеша, като свид. Д. Т. тикала велосипеда си.

Подс. К. Т. пристигнал пред дома на свид. М. Р., където бил и частният тъжител Д. Г.. Подс. К. Т. хвърлил велосипеда и се нахвърлил на частния тъжител Д.

Г., защото последният бил дърпал сина му. Подс. К. Т. посегнал да удари частния тъжител Д. Г., но той се дръпнал назад. Подс. К. Т. хванал лявата ръка на частния тъжител Д. Г. и я извил и последният усетил болка. В това време свид. М. Р. дърпал подс. К. Т. да не удря частния тъжител Д. Г..

След това пред дома на свид. М. Р. дошъл и свид. К. И. да иска обяснения защо е станало това нещо с внука му. Като видял, че нещата ескалирали казал на частния тъжител Д. Г. да се прибира, което той сторил.

По това време пред дома на свид. М. Р. била дошла и свид. Д. Т. със сина им, които заедно с подс. К. Т. тръгнали да се прибират. Докато вървели към дома си подс.

К. Т. се обадил на тел. 112 и подал сигнал за случилото се със сина им.

По повод на този подаден сигнал на тел. 112 полицейските служители – свид.

Д. К. и свид. П. Д. посетили дома на подс. К. Т.. Свид. Д. К. попитал подс. К. Т. дали желае да извикат линейка за да прегледат детето, но той заявил, че ще го заведе с личен превоз до спешния кабинет. След това полицейските служители посетили дома на частния тъжител Д. Г.. Последният казал на свид. Д. К., че единият му пръст бил подут, като му показал, че ръката му е зачервена. От разговорите с подс. К. Т. и частния тъжител Д. Г., свид. Д. К. разбрал, че между двамата имало разменени обидни думи, заплашвали се и си отправяли словесни закани, изразяващи се в псувни и цинизми. След проведените разговори с подс. К. Т. и с частния тъжител Д. Г. полицейските служители докладвали на дежурния и продължили работата си.

На следващия ден четвъртият пръст на лявата ръка на частния тъжител Д. Г. бил подут и той започнал да му поставя лед, като мислел, че ще спадне отока и ще му мине. Тъй като това не се случило на 29.08.2022 год. била направена рентгенова снимка на пръста на частния тъжител Д. Г. и било констатирано хондрално счупване на медиална фаланга на четвърти пръст на лява ръка(л. 15-16 от НЧХД № 1484/2022 год. по описа на СлРС).

На частният тъжител Д. Г. било издадено Съдебно – медицинско удостоверение (СМУ) № 377/2022 год., с изх. № 379/30.08.2022 год. от „СМДЛ МЕДЕКСЕРТ – Д-р Ч.” ЕООД – гр. Сливен, в което било отразено, че частният тъжител се явил по 2 собствено желание на 30.08.2022 год. в 12,52 часа за освидетелстване. В СМУ е отразено, че при прегледа, освидетелстването и проучването на представените медицински документи на името на частния тъжител Д. Г. се установило, че при възникналия инцидент, същият е получил счупване на средното членче на четвъртия пръст на лявата ръка; тъканите били оточни и болезнени; както и че оплакванията от болки в областта на пръста продължавали. Отразено е в СМУ, че описаните травматични увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщавал освидетелстваният. Посочено е още, че установените увреждания са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 17 от НЧХД № 1484/2022 год. по описа на СлРС).

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

От показанията на разпитаните по делото свид. М. Р., свид. Г. И. и свид. Р. С. се установява, че на 20.08.2022 год. около 22,30 часа група деца, между които и синът на подс. К. Т. и внукът на свид. К. И., минавали покрай пътната врата на свид. М. Р., изритали вратата, след което продължили движението си към центъра на селото; както че частният тъжител Д. Г. и свид. М. Р. с велосипеди отишли до центъра на селото. От показанията на свид. М. Р. се установява още, че от частния тъжител Д. Г. разбрал кои са децата, изринали вратата, които намерили в центъра на селото; както и че частният тъжител Д. Г. хванал сина на подс. К. Т., а свидетелят хванал внука на свид. К. И. за да ги питат защо ритат по врата, като децата се дърпали, след което си тръгнали. От показанията на разпитаните по делото свид. М. Р., свид. Г. И. и свид. Р. С. се установява още, че пред дома на свид. М. Р. дошъл подс. К. Т., който се нахвърлил на частния тъжител Д. Г., защото последният бил дърпал сина му; подс. К. Т. посегнал да удари частния тъжител Д. Г., но последният се дръпнал назад, при което подс. К. Т. хванал лявата ръка на частния тъжител Д. Г. и я извил. От показанията на свид. Г. И. се установява още, че на следващия ден четвъртия пръст на лявата ръка на частния тъжител Д. Г. бил подут и той започнал да му поставя лед, като мислел, че ще спадне отока и ще му мине, и тъй като това не станало отишъл на лекар, направили му снимка и се оказало, че пръстът му е счупен. В тази част показанията на свид. М. Р., свид. Г. И. и свид. Р. С. съдът кредитира, тъй като същите са очевидци на инцидента и показанията има са логични, последователни и подкрепящи се от всички останали събрани по делото доказателства. В подкрепа на тези показания са и показанията на свид. Д. К., на когото частният тъжител Д. Г. е казал, че пръстът му е подут и му показал зачервената си ръка, както и приетото по делото Съдебно – медицинско удостоверение.

Съдът не кредитира показанията на свид. М. Р., свид. Г. И. и свид. Р. С., в които завяват, че подс. К. Т. е казал на частния тъжител Д. Г. думите „Майка ти ще еба“, „Копеле мръсно” и „Ще те добия“, тъй като не се подкрепят от останалите по делото доказателства. От показанията на свид. Д. К. се установява, че непосредствено след инцидента е разговарял с подс. К. Т. и с частния тъжител Д. Г., като то тях разбрал, че помежду им имало разменени обидни думи, заплашвали се и си отправяли словесни закани, изразяващи се в псувни и цинизми, но не са конкретизирани конкретните думи и изрази казани от подс. К. Т.. Освен това съдът взе в предвид обстоятелството, че тези 3 свидетели са заинтересовани от изхода на делото, тъй като от една страна - свид. Г. И. живее на семейни начала с частния тъжител Д. Г., а от друга - подс. К. Т. е подал частна тъжба срещу частния тъжител Д. Г. и свид. М. Р., а свид. Р. С. е дъщеря на свид.

М. Р..

Съдът кредитира показанията на свид. Д. Т. и свид. К. И., в които те заявяват, че е възникнал инцидент, при който са участвали от една страна – синът на подс. К. Т. и внукът на свид. К. И., а от друга - частният тъжител Д. Г. и свид. М. Р.; както и че двамата са отишли до дома на свид. М. Р.. От показанията на свид. Д. Т. се установява още, че подс. К. Т. карал своя велосипед, когато тръгнал към на дома на свид. М. Р., а тя е тикала велосипеда си и е вървяла заедно със сина им; както и че първо пред дома на свид. М. Р. отишъл подс. К. Т., след това свид. К. И. и тя пристигнала последна. От показанията на свид. К. И. се установява, че е отишъл до дома на свид. М. Р., да иска обяснения, тъй като неговият внук му се обадил, че били гонени да ги бият. В тази им част показанията на тези свидетели са последователни, логични и се подкрепят от останалите кредитирани от съда доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Д. Т. и свид. К. И., в които те заявяват, че не са видели подс. К. Т. да удря частния тъжител Д. Г., тъй като от една страна те са пристигнали пред дома на свид. М.

Р. след като инцидента бил приключил, а от друга – съдът взе предвид обстоятелството, че свид. Д. Т. е заинтересована от изхода на делото, тъй като живее на семейни начала с подс. К. Т.. Съдът не кредитира показанията на свид. К. И., в които заявява, че пристигнал пред дома на свид. М. Р. почти едновременно с подс. К. Т., както и че последният тикал велосипеда си. В тази им част показанията му противоречат на показанията на свид. Д. Т., от които се установява, че подс. К. Т. е карал велосипеда си, когато е тръгнал към дома на свид. М. Р., както и че първо там е пристигнал подс. К. Т., после свид. К. И. и накрая тя самата. В този смисъл са и кредитираните от съда показанията на свид. М. Р., свид. Г. И. и свид. Р. С., от които се установява, че първи е отишъл подс. К. Т., а след като е приключил инцидента е дошъл и свид. К. И..