Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.01.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 561/2023
Вид
Решение № 2
Подписан
04.01.2024
В сила
09.10.2024
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.90, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000561 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Б. П., гражданка на Руската федерация, чрез назначения особен представител адв.Р. Д. срещу решение №318/14.07.2023 г. по т.д. 214/2021 г. по описа на ОС – Варна, в частта с която въззивницата е осъдена да заплати на „Калинка Инсайд" ЕООД, ЕИК 203484156, със седалище гр. Варна, сумата от 70 600 лева, представляваща остатъка от продажната цена за покупката на еднофамилна вилна сграда, находяща се в гр. Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор № ***, ведно с правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, и еднофамилна вилна сграда, находяща се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, с идентификатор № ***, ведно с правото на строеж върху поземлени имот с идентификатор №***, по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 33, том II, peг. № 2023, дело № ХХХ/ХХХХ г. на нотариус с peг. № ХХХ на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11 570.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от 30.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 06.04.2021 г.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон и необосновани изводи.

Твърди се, че не са налице доказателства за предаване на владението върху имотите, поради което и не е възникнало задължение за заплащане на остатъка от цената.

В писмен отговор, насрещната страна „Калинка Инсайд" ЕООД , със седалище гр.Варна, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е 1 действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 29.07.2016 г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 33, том II, peг.№ 2023, дело № ХХХ/ХХХХ г. на нотариус с peг.№ ХХХ на НК, по силата на който „Калинка Инсайд" ЕООД е продало на Е.

Б. П. еднофамилна вилна сграда на два етажа, находяща се в гр. Варна, общ. Варна, обл.

Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор № ***, ведно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, в който е разположена сградата, за сумата от 65 565 лв., както и еднофамилна вилна сграда на два етажа, находяща се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор № ***, ведно със съответното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, в който е разположена сградата, за сумата от 65 565 лв.

Съобразно уговореното в нотариалния акт, купувачът се е задължил да заплати продажната цена за двете сгради по банкова сметка на продавача в срок от 36 месеца от сключване на договора, т.е. до 29.07.2019 г.

От представените като доказателства извлечения по банковата сметка на продавача, както и заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка със сключения договор за продажба, по банковата сметка на въззиваемото дружество, въз основа на три превода наредени от Е. П. е постъпила сумата от общо 60 530 лв., като според счетоводните записи на въззиваемия е налице неплатен остатък от продажната цена по нотариалния акт в размер на 70 600 лв. общо за двата недвижими имота.

От показанията на свидетелите О Г и К К, които съдът цени като непосредствени, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че след покупката на двете къщи през 2016 г., въззивницата е получила достъп до имотите, като е променила част от обзавеждането, изразила е намерение да извършва ремонти, да сменя дограми и пр. И двамата свидетели са категорични, че през летните месеци на всяка година след закупуване на имотите, въззивницата лично или чрез свои близки и познати ги е ползвала.

Анализът на горепосочените доказателства обуславя извода на съда, че по валидно възникналото облигационно отношение, продавачът е изпълнил изцяло задълженията си, като след прехвърлянето на собствеността е предал на купувача владението върху двата имота. След получаване на владението, купувачът е изпълнил частично задължението си за плащане на цената, като в уговорения срок от 36 месеца от сключване на договора е заплатил по банков път сумата от 60 530 лева.

Доколкото до приключване на устните състезания, по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на остатъка от продажната цена в размер на 70 600 лева, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Недоказано е и възражението за неизпълнение на задължението на продавача за предаване на фактическата власт върху имотите, поради което не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗЗД.

С оглед липсата на пълно изпълнение на паричното задължение в уговорения срок, купувачът дължи върху неизплатената част от продажната цена, обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 30.07.2019 г. Съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) в редакцията до изменението – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., до отмяната на 2 извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, поради което за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., лихва не се дължи по задължения на частноправни субекти не се начисляват лихви и неустойки за забава. Ето защо, искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до завеждане на иска е основателен за периодите от 30.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 06.04.2021 г., т.е. до размера от 11 570.55 лева.

С оглед на гореизложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК.

Предвид направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 8668.80 лева с ДДС, както и направените разноски за особен представител, в размер на 3600 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №318/14.07.2023 г. по т.д. 214/2021 г. по описа на ОС – Варна, в частта с която Е. Б. П., гражданка на Руската федерация е осъдена да заплати на „Калинка Инсайд" ЕООД, ЕИК 203484156, със седалище гр. Варна, сумата от 70 600 лева, представляваща остатъка от продажната цена за покупката на еднофамилна вилна сграда, находяща се в гр. Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор № ***, ведно с правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, и еднофамилна вилна сграда, находяща се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, с идентификатор № ***, ведно с правото на строеж върху поземлени имот с идентификатор №***, по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 33, том II, peг. № 2023, дело № ХХХ/ХХХХ г. на нотариус с peг. № ХХХ на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 11 570.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от 30.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 06.04.2021 г.

ОСЪЖДА Е. Б. П., родена на 05.12.1980 г. в гр. Москва, гражданка на Руската федерация, паспорт тип Р, код RUS №718752271, издаден на 18.04.2012 г. от ГМС 77532, с постоянен адрес в гр. Москва, ***/1, ап. 26 ДА ЗАПЛАТИ на

„Калинка Инсайд" ЕООД, ЕИК 203484156, със седалище гр. Варна и адрес на управление ***, ет. 3, ап. 5, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 8668.80 (осем хиляди, шестстотин шестдесет и шест лева и 80 ст.) с ДДС, както и направените разноски за особен представител, в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4