Решение № 34 от 04.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кюстендил, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500207 по описа за 2025 година

Н. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. К., ул. "******" № **, чрез процесуалния представител адв. И. К., със съдебен адрес: гр. Д., обл. К., ул. "******" № **, ет. 1 , обжалва Решение № 129/07.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 999/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС – Дупница е признал за установено по отношение на Н. А. Д. ЕГН **********, че не е собственик на ПИ с идент.№ *** в м.***** землище на с.С. с площ 1772 кв.м.,придобит с дарение по нот.акт № 130 т.ІІ д.311/20 и е отменил този нот.акт за площта над 1122 кв.м; респ. осъдил е Н. А. Д. да заплати на М. Г. С. и К. Г. К. 1500лв деловодни разноски.

Въззивникът обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, считайки го за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, както и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по оттеглена претенция от въззиваемата страна по чл. 537, ал. 2 ГПК, както и по изменен предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.Счита се за нарушен принципът на диспозитивното начало съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК.

Излага се и становище за липса на мотивираност при постановяване на съдебното решение. Предявеният иск се счита за недоказан, поради липса на представени доказателства в подкрепа на изложените от въззиваемата страна твърдения за собственост 1 на процесния имот. Във връзка, с това се сочи, че не е изпълнена Заповед № 228/22.09.1993 г. за заплащане на такса в полза на общината относно придобиването на собствеността върху процесния имот, като се подчертава, че от К. М. не е заплатена определената сума за земята, която му се предоставя , както и че процесният имот не е бил включен в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на община Р., а също и, че предоставеният на К. Х. М. не може да се иденифицира къде точно се е намирал. Сочи се и, че Решение № 22 от 04.07.1996 г. на ПК гр. Р. и скица, неразделна част от същото, не е обжалвано и е влязло в сила, като представлява стабилен административен акт, който е породил правното си действие по отношение наследниците на Н. Т. М.

Счита се, че имот № *** по плана на новообразуванит имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с.С. е заснет и нанесен на по-късен етап, респ.изцяло попада в собствения имот на въззивната страна.

Излага се становище и по отношение мотивите на първоинстанционния съд, намирайки ги за неправилни относно позоваването на решение от 19.01.2015 г. по гр.д. № 1360/2014 г. досежно собствеността върху процесния имот, тъй като по отношение на въззивника това решение няма сила на пресъдено нещо. Счита се още, че въззивната страна е собственик на спорния имот с площ от 1772 дка, по силата на договор за дарение, обективиран в Нот. акт № 130, том 2, рег. № 38281, дело № 311/20.11.2020г., както и по давност, позовавайки се на владението на праводателката Р. Д., доколкото от 2008 г. до 2020 г. същата е владяла имота.

Иска се отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. По същество в съдебно заседание се иска отхвърляне на въззивната жалба – извън частта досежно отмяна на нотариалния акт, с който е обективиран договор за дарение в полза на въззивника, в каквато част районният съд се е произнесъл свръх петитум.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси, е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка в рамките на нормативно установеното съгласно чл.269 ГПК настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, като досежно неговата допустимост намира следното:

Видно както от исковата молба, така и от прецизираната такава (л.90 и сл.от гр.дело №999/2024г.на ДнРС) първоинстанционният съд е следвало да разгледа иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М. Г. С. и К. Г. К., двамата от гр.Д., срещу Н. А.

Д. от гр.Д., с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че 2 последният не е собственик на поземлен имот идентификатор *** съгласно КККР на с.С., общ.Р., одобрени със Заповед №№РД-18-791/11.11.2019г.на Изп.директор на АГКК, с адм.адрес:с.С., м.“*****“,при съседи с идентификатори : ***;

67698..48.18;

***; ***; *** и ***.

В тази връзка, е представена скица №15-883455-29.08.2024г.на поземлен имот с идентификатор ***– л.82-83 от гр.дело № 999/1924 г. на ДнРС.Отделно е приложена и №15-883453-29.08.2024г.на поземлен имот с идентификатор ***(л.84-85 от същото дело на ДнРС.

В тези скици е посочено, че по отношение на имотите е налице стар идентификатор № ***, като именно по отношение на него е постановено атакуваното решение .

Същевременно – видно от втората скица ( тази за имот ***), по отношение на същия е налице и още един стар идентификатор - № ***, при което тези имоти са с чувствително различна площ и конфигурация.

По първоинстанционното дело е изготвено и заключение №1119/28.01.2025г.на в.л.Й.

А.,, което също визира актуално към момента на предявяване на иска идентифициране на процесния имот ***, който е с площ 1123кв.м , вместо посочените в решението: имот с идент.№ *** с площ 1772кв.м.

Така съдът се е произнесъл по непредявен иск по смисъла на чл.270,ал.3, изр.последно ГПК , произнасяйки се относно несъществуващ имот, който е и различен от посочения с уточнената исковата молба.

Отделно от това първоинстанционният съд е отменил и нотариален акт за дарение, приобретател по който договор е ответникът по отрицателния установителен иск ( сега въззвник) , въпреки че е било направено оттегляне на първоначално предявен такъв иск – срвн.молба, находяща се на л.95-96 от делото на първоинстанционния съд) , по която районният съд не се е произнесъл . Следва да се отбележи и, че съгласно разпоредбата на чл.537,ал.2 ГПК и ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Недопустима е отмяна по този ред на нотариален акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти.

При това положение постановеното решение се явява изцяло недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено (с оглед правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК ), а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск .

Относно въпроса за разпределение на отговорността за разноски, настоящият състав на въззивния съд счита, че не следва да се произнася.За възникване на тази отговорност е необходимо делото да е приключило с акт по същество на спора или с акт за прекратяване на производството по делото на съответната инстанция, без възможност за последваща висящност пред същата или предходна съдебна инстанция по същия правен спор. При тази 3 функционална обусловеност на отговорността за съдебните разноски от крайния изход на правния спор в случаите на отмяна или обезсилване на съдебното решение от по-горната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, който ще сложи край на спора.

В хипотезата на въззивно решение връщане е възможно при обезсилване на първоинстанционното решение като въззивният съд в този случай не е решил правния спор с краен акт /по същество или за прекратяване на делото/ и не следва да присъжда сторените само за въззивното производство разноски“.Аналогично е приетото и в Определение № 491 от 27.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 288/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 55 от 31.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2175/2016 г., I т. о., ТК; Определение № 327 от 30.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2506/2018 г., III г. о., ГК – в което изрично е отразено, че под акт, с който приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК, се разбира такъв, с който съответната инстанция разглежда спора между страните като го решава по същество или постановява акт, който има за последица прекратяването му и в този смисъл е и константната практика на ВКС с изброяване и на опр.№511/19.10.2016г. на ВКС, II- ро т. о. по ч. т. д. № 2006/2016 г., опр.№ 353/20.11.2014г. на ВКС, I -во г. о. по гр. д. № 2299/2014 г.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №129 от 07.03.2025г., постановено по гр.дело

№999/2024г.на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск.

Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. пред Върховния

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4