Решение № 8 от 08.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Търговско дело №

20224100900136 по описа за 2022 година

Субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.

Ищците З. Г. Г., Ц. И. Г., Д. И. Г. и Д. И. Г., чрез пълномощника им адвокат Д. Р. Д. твърдят в исковата си молба, че Я. А. Т. бил осъден да им заплати разноски по НОХД № 374/1018г. на ВТОС в общ размер от 4000 лв. Сочат, че за събиране на вземането, било образувано изп. дело № 20227280404527 по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, което вземане с разноските в изпълнителното производство било в общ размер на 5449.22 лв. Било установено, че длъжникът е едноличен собственик на капитала на ответното дружество – „Х. С.“ ЕООД. Твърди, че дружествените му дялове били запорирани на 23.09.2022г. със запорно съобщение, изпратено до ТР към АВ. С Постановление от 04.10.2022г. съдебният изпълнител е овластил кредиторите З. Г. Г., Ц. И. Г., Д. И. Г. и Д. И.

Г., да предявят иск за прекратяване на търговското дружество на длъжника. Сочат, че към момента на изготвянето на ИМ вземането на кредитора не е удовлетворено и са налице предпоставките на чл.517 ал.4 ГПК. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да прекрати ответното търговско дружество „Х. С.“ ЕООД, с ЕИК ......... Молят, в случай, че искът бъде уважен, с решението да открие производство по ликвидация на дружеството.

Претендират разноските по делото.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК от получаване на съобщението от ответника „Х. С.“ ЕООД, с ЕИК ...... със седалище гр. Л., редовно връчено чрез законния му представител и управител, не е постъпил писмен отговор на ИМ.

В писмена молба ищците, чрез пълномощника си адвокат Д. Р. Д., поддържат предявеният иск и молят да бъде уважен, като основателен и доказан. Претендират разноски по приложен списък.

1

В писмено становище ответникът „Х. С.“ ЕООД гр. Л., чрез пълномощника му адвокат Р. И. не оспорва изложените в исковата молба обсотятелства – осъждането на Я. А.

Т.; издадените изпълнителни листи в поза на ищците и образуваното изпълнително дело с направените разноски; че изхпълнението е било насочено към притежаваните от Я. Т. дружествени дялове в търговското дружество; че с вписване № 20220923100016 в полза на ищците е бил наложен запор върху всички притежавани от Т. дружествени дялове на основание изп. дело; че ЧСИ е овластила ищците да предявят иск пред ВТОС.

В СЗ ответникът, чрез пълномощника си моли съда да не уважава молбата и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците са кредитори на длъжника Я. А. Т., въз основа на ИЛ по НОХД № 374/2018г. на ВТОС, по силата на който длъжникът е осъден да заплати на кредиторите сумата от общо 4000 лв., представляваща разноски. За събиране на вземането по издадените на 15.03.2022г. изпълнителни листи по НОХД № 374/2918г. на ВТОС, по молба от взискателите З. Г. Г., Ц.

И. Г., Д. И. Г. и Д. И. Г. е образувано против длъжника А. А. Т. изп. дело № 20227280404527 по описа на ЧСИ Д.К. с район на действие ВТОС.

Видно от справката от ТР се установява, длъжникът Я. А. Т. е едноличен собственик на капитала и Управител на ответното търговско дружество – „Х. С.“ ЕООД със седалище гр. Л., чийто капитал е в размер на 5000 лв., който, според Учредителния акт на „Й. С.“ ЕООД, е 5000 лв., като капиталът на дружеството е внесен изцяло.

По молба на взискателите – ищци от 15.08.2022г., на длъжника Я. А. Т. от ответното ЕООД са запорирани по реда на чл.517 ал.1 ГПК чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията вх.№ в ТРРЮЛНЦ 20220923100016 до размер на 5000 лв., вписан на 23.09.2022г., от която дата има действие.

С Постановление от 04.10.2022г. по изп. дело № 202237280404527 по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС съдебният изпълнител овластява кредиторите – ищцида предявят иск по чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на търговското дружество на длъжника.

Настоящите искове по чл.517 ал.4 ГПК се предявени от всеки от ищците на 25.11.2022г., т.е. след вписването на запора.

По делото от ответника, в чиято доказателствена тежест е, не са ангажирани писмени доказателства, че вземането на взискателя по висящото изпълнително дело е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на предявените от ищците в настоящото производство конститутивни искове по чл.517 ал.4 ГПК, е упражняване на уреденото в закона потестативно право за прекратяване на едно търговско дружество, което възниква за взискателя по образувано и 2 висящо изпълнително производство, по което длъжник е лице, което притежава всички дялове от капитала на дружеството. Предявените конститутивни искове с правно основание чл.517 ал.4 ГПК са процесуално допустими, доколкото са предявени от активно процесуално легитимирана страна – взискатели по образувано и висящо изпълнително производство, по което длъжник е лице, което притежава всички дялове от капитала на ответното търговско дружество, предявени са след вписването на запора и е налице изрично овластяване на всеки един от взискателите – ищци от съдебния изпълнител с постановление от 04.10.2022г. по изп. дело да предяви настоящият иск.

Разгледан по същество всеки от исковете на ищците се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Уважаването на предявеният иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК предполага установяване от ищеца пълно и главно на кумулативното наличие на следните предпоставки от фактическият състав по чл.517 ал.4 ГПК: факта на образувано изпълнително дело, на страните по него, на обстоятелството, че изпълнението е насочено срещу всички дялове на длъжника в ответното дружество, както и наличието на наложен запор във връзка с вземането на кредитора. В доказателствената тежест на ответника по предявения иск по чл.517 ал.4 ГПК е да установи, че вземането на ищеца, предмет на принудителното изпълнение спрямо длъжника – собственик на капитала, е удовлетворено преди приключването на първото по делото съдебно заседание.

В процесният случай е безспорно доказано качеството на всеки един от ищците на кредитори спрямо длъжника Я. А. Т., който е едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество, което качество на кредитор произтича от издадени издадените на 15.03.2022г. изпълнителни листи по НОХД № 374/2918г. на ВТОС. За събиране на вземането на ищците по издадените изп. листи е образувано и висящо изп. дело № 202237280404527 по описа на ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС. Изпълнението в случая е насочено върху всички дялове на длъжника в ответното ЕООД /тъй като длъжникът по изпълнението притежава 100% от капитала в това дружество/. Налице е наложен запор по реда на чл.517 ал.1 ГПК върху всички дялове на длъжника от ответното търговско дружество до размера на вземането на взискателя, като настоящият иск по чл.517 ал.4 ГПК е предявен след вписването на запора. В настоящата хипотеза по чл.517 ал.4 ГПК, искът за прекратяване на дружеството може да бъде предявен след вписването на запора, какъвто е процесният случай, и без да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.

Съгласно чл.517 ал.4 изр.2 ГПК, съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. В процесният случай по делото няма представени писмени доказателства, нито са навеждани твърдения от ответника, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Поради тази липса на изпълнение, у взискателя в изпълнителното производство е налице интерес, за да постигне целта на същото, да прекрати дейността на дружеството, за да може да се удовлетвори в ликвидационното производство, 3 като насочи изпълнението върху ликвидационния дял на длъжника.

С оглед изложеното, са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на предявените субективно съединени искове по чл.517 ал.4 ГПК, които се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като съдът, доколкото преценява искът за основателен и на основание чл.517 ал.4 изр. последно ГПК следва да прекрати ответното дружество, и прекратяването следва да бъде вписано служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

По разноските:

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславя основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски за внесена ДТ в доказан размер от 30 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Възраженията на ответника против размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците и в този смисъл намаляване на разноските му по делото, е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците в настоящото производство от по 1000 лв. от всеки, е съобразено с разпоредбите на чл.75, ал.5 от ГПК, чл.36 от ЗА и §2 от ДР на Наредба №1/2004г., фактическата и правна сложност на делото и проведеното по делото открито съдебно заседания. Освен, че всеки от ищците е кредитор и ищец по предявения иск по чл.517, ал.4 от ГПК, заплатеното от всеки от ищците адвокатско възнаграждение е и в минималния предвиден размер за тези дела по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г.

Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищците разноските по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на общо 4030 лв.

При този изход на делото и на основание чл.77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТОС държавната такса от общо 90 лв. за разглеждане и на останалите три субективно съединени конститутивни искове.

Мотивиран от горното, В. окръжен съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА по предявените искове с правно основание чл.517 ал.4 ГПК, от З. Г. Г. с ЕГН **********, Ц. И. Г. с ЕГН **********, Д. И. Г. с ЕГН ********** и Д. И. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Д. Р. Д. от гр.В.Т., ул. В. № ...., ат.1, ап.1, дружеството „Х. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Л., п.к. ...., ул.“П. К." № ...., с ЕИК .........

ОСЪЖДА „Х. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Л., п.к. ..., ул.“П. К." № ..., с ЕИК ........., да заплати на З. Г. Г. с ЕГН **********, Ц. И. Г. с ЕГН **********, Д. И.

Г. с ЕГН ********** и Д. И. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Д. Р. Д. от гр. В.Т., ул. В. № ...., ат.1, ап.1, сумата 4030 лв. /четири хиляди и тридесет лева/, представляваща направени в производството съдебни разноски за внесена ДТ и адвокатско 4 възнаграждение.

ОСЪЖДА „Х. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Л., п.к. ...., ул.“П. К.“ № ...., с ЕИК ........, да заплати по сметка на ВТОС сумата 90 лв. /деветдесет лева/ държавна такса, на основание чл.77 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред ВТАС.

След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на служебно вписване на прекратяването на „Х. С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Л. по партидата му в търговския регистър и за започване на производство по ликвидация по отношение на него и определяне от АВ на ликвидатор.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5