Определение № 2846 от 24.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2603/2026
- Вид
- Определение № 2846
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.129 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2846 гр. София, 24.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502603 по описа за 2026 година
Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.83 ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба от ищеца Е. Т. Г. срещу определение № 12906 от 15.06.2026г., постановено по гр.д. № 2002/2023г. по описа на СГС, ГО, 6 с-в, в частта, с която е отменено Определение № 5548 от 04.05.2023г. /за освобождаване от д.т. над сумата от 1000 лв./ и в тежест на ищеца е определена държавна такса в размер на 200 000 лв. с равностойност 102 258.38 евро.
На второ място е депозирана частна жалба от ответниците Г. Л. М. и „Ивет-87“ ЕООД срещу Определение № 12906 от 15.06.2026 г. на СГС, ГО, 6 с-в в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ответниците Е. Г. да бъде задължен да внесе държавната такса по делото в пълен размер - за разликата над определената от СГС държавна такса от 201 000 лв. (с равностойност 102 769.67 евро) до 305 112.85 лева (равностойни на 156 001.72 евро)
Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя-ищец на 24.06.2026г.
Частната жалба срещу това определение е депозирана на 29.06.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят-ищец Е. Т. Г. твърди, че с Определение № 41 от 22.01.2020 г. по ч.т.д. № 53/2020 г. на ВКС, ТК. II т.о. е даден отговор на въпроса „Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК“, а именно - „преценката, дължима при произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се осъществява на базата на обстоятелствата за имущественото, семейното и здравословното състояние на лицето, декларирани и установими от съда със съответните доказателства към момента на подаване на исковата 1 молба.“ По делото няма спор, че искането от ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК е отправено към съда на 20.02.2023г. с исковата молба, по която е образувано производството по делото.
Имущественото състояние на ищеца и членовете на неговото семейство през 2007 г., 2009 г., 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2021 г., 2022 г. и др., които значително предхождат като период направеното искане, нямат отношение към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С определение№ 11421 от 26.05.2026 г. СГС е задължил ищеца и съпругата му (която не е страна по делото) да представят декларации за имущественото си състояние и наличности по банковите им сметки, посочени в справката на БНБ, към датата на подаване на декларациите в съда. Указанията са изпълнени с молба вх. № 77934 от 09.06.2026г. При обсъждане на кредитната задлъжнялост на ищеца - задължение по кредитна карта в размер на 25888.50 евро, част от ползваните от ищеца средства за лечението на съпругата му, за което е ползвана и сумата от 29500 лева от продажба на наследствен имот, декларирана още в молбата му от 19.04.2023 г., съдът приема, че не бил посочен конкретен размер на необходимите за лечението на съпругата му разходи и в какво се изразяват те. От една страна съдът не е указвал на ищеца да представя доказателства в тази насока, безспорно съпругата на ищеца не е страна по делото, а от друга - още с исковата молба е представено ЕР № 1160 от 18.09.2014 г. на ТЕЛК за М. Х. Г., от което по категоричен начин се установява, че същата е инвалид още от 26.09.2005 г. с диагнози: пояс-крайник мускулна дистрофия, тип 2В - дисферлинопатия, тежка степен, АХ, I ст. тиреодит на Хашимото, хипотиреоидна фаза, витилиго, като и е необходима чужда помощ за обслужване в битово отношение. Уточнява, че мускулната дистрофия е група мускулни заболявания, които се характеризират с прогресивна слабост на мускулно-скелетната система, дефекти в мускулните протеини и възпрепятствано движение. Наблюдава се смърт на мускулните клетки и тъкани. Към момента няма ефективно лечение за мускулна дистрофия. Комплексът от мерки включва лекарствена терапия, масаж, терапевтични упражнения и ортопедични мерки. Основата на лекарствената терапия е симптоматичното лечение, което е насочено към забавяне на прогресията на мускулните дистрофии, поддържане функционирането на органите и жизненоважните системи на тялото. С напредване на възрастта това нелечимо заболяване неизбежно прогресира като води до липса на каквато и да било двигателна активност.
Поради влошаване на здравословното състояние на съпругата на ищеца през последните години, същата е принудена да се подложи на скъпоструващо експериментално лечение, което за съжаление не дава очаквания резултат. Нуждата от лекарствена терапия, масажи, рехабилитация, терапевтични упражнение и др. е ежедневна, скъпоструваща и константна от 2005 г. до момента.
В представената от АВ - Имотен регистър Справка за ищеца за периода 01.01.2015 г. до 22.05.2026 г. са отразени четири броя вписвания, отбелязвания и заличавания за периода на дати 27.01.2022 г„ 18.06.2021 г,, 24.11.2022 г, и 10.05.2021г. Въпреки това съдът е коментирал сделки, извършени на 13.11.2009г., 04.11.2009г., 11.09.2009г.. 30.06.2009г. и 15.10.2007г., т.е. повече от четиринадесет години ПРЕДИ подаване на исковата молба с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и повече от седемнадесет години ПРЕДИ постановяване на обжалваното определение. Счита, че имущественото състояние на молителя се преценява 2 към момента на искането, а не 14-15-20 години преди отправянето му до съда.
Посочва, че е на 73-годишна възраст, а съпругата му, която е на 71-годишна възраст е инвалидизирана, като през последните няколко години състоянието й се влошава. Дъщерята на страните помага според възможностите си, но тя също има семейство - съпруг и две деца, на които също дължи издръжка. По-малкото й дете е ученик в 9 клас през учебната 2025/2026 г., а другото е студент в редовна форма на обучение, 2 курс със специалност „Фармация“. Категорично извън моралните и законовите задълженията на 45-годишната дъщерята на ищеца е да продаде собствения си недвижим имот, за да заплати държавна такса по дело, по което не е страна. Изводът на СГС, че ищецът и съпругата му притежавали „два луксозни автомобила “ е неверен, тъй като „Луксозният автомобил“ на ищеца е произведен през далечната 2008 г., т.е. касае се за МПС на 18 години. „Луксозният автомобил“ на съпругата на ищеца (Мерцедес ГЛК 250 ЦДИ 4) е с дата на първоначална регистрация от 2012 г., т.е. касае се за МПС на 14 години.
Жалбоподателите-ответници Г. Л. М. лично и като представляващ „Ивет-87“ ЕООД, обжалват определението в частта, с която по същество ищецът е освободен от задължението за заплащане на д.т. за разликата над 200 000 лв. и изтъкват факта, че видно от т.3 на Протокол от проведено извънредно общо събрание на Съдружниците в „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ-ГОРНА БАНЯ“ ООД, ЕИК 831544709 от 22.10.2009г., Г. прехвърля своите 13 400 дружествени дяла, като в същата тази точка е отбелязано, че с отделен договор по чл.129 ТЗ ще се извърши продажбата на тези дружествени дялове. Представят публикуван в ТР Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.10.2010г„ видно от който договор, Е. Г. ПРЕХВЪРЛЯ ПРИТЕЖАВАНИТЕ ОТ НЕГО 13 400 ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛА ОТ КАПИТАЛА НА „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ - ГОРНА БАНЯ“ ООД НА Г. Ц. ЗА
СУМАТА В РАЗМЕР НА 8 592 333.33 ЕВРО, РАВНОСТОЙНА НА 16 805 143.30 ЛЕВА.
СГС изобщо не е обсъдил този Договор, доколкото умишлено жалбоподателят е затаил съществуването му и получаването на тази огромна сума пари, което е предпоставка за ангажирането на наказателната му отговорност и сезиране служебно от съда на СГП, доколкото в няколко последователни декларации, едната датираща от 01.02.2023г„ а другата от 09.06.2026г., същият последователно излага неверни обстоятелства по отношение на имущественото си състояние, с цел да заблуди съда и да ползва блага за себе си. Г. не представя никакви доказателства, затова къде и по какъв начин е разходвал сумата в размер на 16 805 143.30 лева, така че да се приеме, че към датата на първата декларация, а именно 01.02.2023г., същият не е притежавал достатъчно средства да заплати следващата се държавна такса. Представя и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.01.2013г., от който е видно, че Е. Г. е закупил 23 бр. дружествени дяла от капитала на дружество „БЛЕК СИЙ ФУУДС“ ООД за сумата от 71 555.55 лева. В този смисъл, недопустимо е жалбоподателят да черпи права от собственото си протИ.правно поведение, доколкото в първата си молба за освобождаване от държавна такса, приложена с ИМ и впоследствие с уточнението, като е декларирал различни данни, същият е въвел в заблуждение съда по отношение на имущественото си състояние. Моли за отмяна на 3 обжалваното Определение в обжалваната му част и вместо това да бъде задължен ищеца Е.
Т. Г. да довнесе дължимата държавна такса до нейния пълен размер от 305 112.84 лв. или евровата равностойност на тази сума.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба на ищеца Г. за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано е по искова молба от Е. Г. срещу Г. Л. М. лично и като представляващ „Ивет-87“ ЕООД, за заплащане на сумата от общо 7 627 821,10лв, от които главница от 4 220 080,70лв, представляваща предоставени и невърнати заеми, 2 165 765,13лв. договорна лихва и 1 241 975,27лв. лихви за забава. В исковата молба ищецът посочва, че от личната си банкова сметка е превел в заем по банковата сметка на „Ивет-87“ ЕООД следните суми: на 01.06.2010 г. - 60 000 евро, равностойни на 117 349.80лв, на 19.04.2010 г. - 133 000 евро, равностойни на 260 125.39лв, на 10.05.2010 г. - 100 000 евро, равностойни на 195 583.00лв, на 19.05.2010 г. - 155 000 евро, равностойни на 303 153.65лв, на 29.06.2010 г. - 200 000 евро, равностойни на 391 166лв, на 08.07.2010 г. - 80 000 евро, равностойни на 156 466.40лв, на 20.07.2010 г. - 160 000 евро, равностойни на 312 932.80лв, на 21.10.2011 г. - 200 000 евро, равностойни на 391 166лв, на 01.02.2012 г. - 600 000 евро, равностойни на 1 173 498лв, на 22.12.2015 г. - 469 693 евро, равностойни на 918 639.66лв.
Дължимата за разглеждането на предявените искове ДТ възлиза на 305 112,85лева, равностойни на 156 001,72 евро.
С исковата молба вх. № 15992 от 20.02.2023 г. от ищеца е направено искане по реда на чл.
83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото, поради липса на средства за воденето му. Представени са две декларации от 01.02.2023г./л.11/ и от 19.04.2023г. /между л.41 и 42/, от съдържанието на които става ясно, че ищецът и неговата съпруга са пенсионери и получават пенсии, съпругата е във влошено здравословно състояние, той не получава приходи от търговска дейност или управление на търговски дружества, има наличност по банкови сметки в размер на 1951.77 лв., отчуждил е ½ ид.ч. от наследствен апартамент през 2020г. за сумата от 29 500 лв., необходими за лечение и издръжка.
С определение per. № 5548 от 04.05.2023 г. съдът е освободил на основание чл.83, ал.2 ГПК Е. Т. Г. от заплащането на държавната такса за образуване на делото в пълен размер и му е указал в двуседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 1000 лв. Указанията на съда са изпълнени с молба вх. № 52821 от 02.06.2023 г. В 4 периода от 02.06.2023 г. до датата на постановяване на обжалваното определение от 15.06.2026г. са разменени книжата по делото, проведени са шест открити съдебни заседания, разпитани са свидетели, изслушвани са експертизи.
След шестото поред о.с.з., състояло се на 17.03.2026г., от новоупълномощения процесуален представител на ответниците - адв. Г. Г. е депозирана Молба вх. № 58912 от 30.04.2026 г. с искане за ревизиране на постановеното на 04.05.2023 г. определение на СГС за д.т., поради вписани неверни факти и обстоятелства.
С обжалваното определение от 2026г. СГС е отменил свое предходно определение от 2023г., с което е освободил ищеца от заплащане на д.т. над 1000 лв., като го е задължил да довнесе д.т. в размер на 200 000 лв.