Решение № 13 от 22.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново , 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000304 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. № 385/2018 година на Окръжен съд Русе е признато за установено по отношение на „Обединена българска банка“ АД и „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД, че В. В. П. не дължи сумата 52 025 лева по Запис на заповед от 16.06.2015 година.

С посоченото решение „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД са осъдени да заплатят на В. В. П. сумата 2 081 лева – разноски за платена държавна такса.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Обединена българска банка“ АД против Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. № 385/2018 година на Окръжен съд Русе.

Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон.

Погрешно е заключението на първостепенния съд, че кредиторът по записа на заповед е „недобросъвестен“. С Анекс № 1/8.08.2016 година не се погасява каузално правоотношение.

1

При тълкуване на съдържанието на посочения анекс в съответствие с чл. 20 от Закона за задълженията и договорите се установява, че волята на страните е В. В. П. да се освободи като съдлъжник, което не обуславя извод за погасяване на нейното задължение като авалист с оглед липсата на изрична уговорка в този смисъл. Цитираното Решение № 105/13.07.2012 година по т. д. № 564/2011 година на Върховен касационен съд на Република България, II т. о. е неотносимо към спора. В разрез с практиката на Върховен касационен съд на Република България поведението на „Обединена българска банка“ АД е квалифицирано като „недобросъвестно“, поради наличие на знание, че авалистът не е страна по договора за кредит и няма качеството на солидарен длъжник по него. Последното обстоятелство е без значение и не рефлектира върху действителността на менителничното задължение.

Същевременно знанието очевидно не покрива съдържанието на „недобросъвестност“ – недобросъвестен е онзи кредитор, който търси повторно плащане на вече погасен дълг.

Възражения, основани на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение, биха били допустими от страна на авалиста, когато той е и страна по каузалното правоотношение, включително поръчител по същото с оглед акцесорния характер на поръчителството спрямо задължението, което обезпечава, каквато В. В. П. не е.

Страната, направила възражения, носи тежестта да докаже основателността на същите.

Решаващият състав не е съобразил отсъствието на акцесорност на авала спрямо каузалното правоотношение, което обезпечава, изключваща на още по-голямо основание наличието на такава спрямо друго обезпечение – съдлъжничество. Интересът на кредитора в случая е да се сдобие с две независими едно от друго лични обезпечения, което не противоречи на закона и добрите нрави. От представения запис на заповед е видно, че плащането по него е обезпечено чрез поръчителство – авал, представляващо самостоятелна сделка, по силата на която авалистът поема безусловно задължение да изпълни дълга на друго лице – на издателя. Налице е самостоятелно задължение, възникващо по силата на едностранно изявление, независимо от обезпеченото задължение. Поръчителят отговаря съгласно чл. 485 от Търговския закон както и лицето, за което е поръчителствал, и е солидарно отговорен длъжник по отношение на всички, следващи страната, чието задължение се обезпечава.

Освобождаването на В. В. П. като съдлъжник не предпоставя погасяване на задължението като авалист, без оглед на факта, че авалът, аналогично на даденото съдлъжничество от лицето, обезпечава същото каузално правоотношение.

Направено е искане да се отмени Решение № 283/28.11.2019 година по т. д. № 385/2018 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се признае за установено по отношение на В. В. П., „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД, че В. В. П. дължи 52 025 лева по Запис на заповед от 16.06.2015 година с поемател „Обединена българска банка“ АД; в полза на „Обединена българска банка“ АД да се присъдят направените разноски пред двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, определено по основание и размер съобразно чл. 78 от ГПК и Наредбата за заплащането на правната помощ.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Ралица Барашка – процесуален представител на В. В. П., в който са развити съображения за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Ралица Барашка – пълномощник на В. В. П., е оспорила въззивната жалба.

Пред втората инстанция не се е явил представител на „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД и не е изразил становище по жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 385/2018 година по описа на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от В. В. П. при условията на субективно съединяване искове против „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД. В исковата молба се излага, че през периода 28.03.2014 година – 14.07.2016 година В. В. П. била съдружник в „Омега груп интернешънъл 7“ ООД (към момента „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД). На 16.06.2015 година между „Омега груп интернешънъл 7“ ООД и „Сибанк“ ЕАД, клон Русе е сключен Договор за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия, с рег. № MS15-00023/16.06.2015 година за 50 000 лева – оборотни средства, срок за погасяване (при липса на револвиране) – 21.04.2018 година. Съдружниците в дружеството към 16.06.2015 година – А. С. П., П. В. П., В. В. П., са съдлъжници по договора за банков кредит. В изпълнение на задължението по точка 6.4. от договора кредитополучателят „Омега груп интернешънъл 7“ ООД издал запис на заповед за сумата петдесет и две хиляди двадесет и пет лева (словом), а цифром – 53 052 лева, в полза на „Сибанк“ ЕАД, авалиран от тримата съдружници – А. С. П., П. В. П., В. В. П.. С Договор от 18.05.2016 година последната прехвърлила дружествените си дялове на останалите съдружници и напуснала дружеството. Промяната е вписана в Търговския регистър на 14.07.2016 година. С Анекс № 1/8.08.2016година към Договор за банков кредит-овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS15-00023/16.06.2015 година В. В. П. е освободена като „съдлъжник“ по договора, като банката има право да претендира вземането си в пълен размер от кредитополучателя „Омега груп интернешънъл 7“ ООД и останалите съдлъжници – А. С. П., П. В. П. (чл. 1 от анекса).

Ответникът „Обединена българска банка“ АД е универсален правоприемник на 3

„Сибанк“ АД. Във връзка с отпадането на отговорността на В. В. П. като съдлъжник и авалист съобразно посочения анекс тя изпратила изрично уведомление до „Обединена българска банка“ АД и поискала да се извършат съответните отбелязвания върху записа на заповед с оглед преустановяването на нейната отговорност като авалист. В отговор получила писмо по електронна поща от 6.11.2017 година от „Обединена българска банка“ АД, в което се сочи, че нейната отговорност като авалист по записа на заповед е отделна абстрактна сделка, различна от каузалното правоотношение, възникнало по силата на договора. Впоследствие на 4.12.2018 година В. В. П. в кантората на частен съдебен изпълнител М. М., с район на действие – Окръжен съд Русе, получила копие от „предявяване на запис на заповед“, оформено от частния съдебен изпълнител като „връчено при отказ“ с дата 3.12.2018 година, за сумата 52 025 лева. Записът на заповед не е предявен на В. В. П. както е описано в документа „предявяване на запис на заповед“. Според В. В. П. въпреки Анекс № 1/8.08.2016 година към договора за банков кредит „Обединена българска банка“ АД я третира като задължено лице по договора за кредит, което противоречи на закона.

Безспорно е, че с Анекс № 1/8.08.2016 година към договора за банков кредит представителите на ответниците са заявили своята воля В. В. П. да бъде освободена от задълженията си като съдлъжник поради загубване качеството на съдружник в „Омега груп интернешънъл 7“ ООД, с оглед на което единствено тя е встъпила като съдлъжник и е авалирала записа на заповед. Авалът по записа на заповед е направен от В. В. П. като физическо лице-съдружник по повод каузалното правоотношение – договора за банков кредит. От представените писмени доказателства е видно, че записът на заповед и авалът са обезпечения за редовното и точно изпълнение на задълженията по договора, поети от съдружник в дружеството-кредитополучател. Вземането по записа на заповед, което ответникът „Обединена българска банка“ АД претендира да реализира чрез ефекта на менителничното поръчителство, не съществува. Авалът произтича от конкретно каузално правоотношение, което към датата на предявяване на записа на заповед е отпаднало съгласно Анекс № 1/8.08.2016 година. Записът на заповед и авалът са абстрактни сделки, но и двете са обвързани с каузалната основна сделка (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България). Отпадането на отговорността по договора за банков кредит има за последица погасяване на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в направения от В. В.

П. авал на записа на заповед. „Обединена българска банка“ АД не приема възраженията на В. В. П. за недължимост на сумата по записа на заповед и иска плащане. Поведението и претенциите на „Обединена българска банка“ АД спрямо В. В. П. създават неяснота и несигурност в нейните отношения с „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Обединена българска банка“ АД, „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД, че В. В. П. не дължи сумата 52 025 лева по Запис на заповед от 16.06.2015 година; да присъди в полза на ищцата направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от 4

„Обединена българска банка“ АД, с който е оспорен предявения против дружеството отрицателен установителен иск.

Не е постъпил отговор на исковата молба от „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД.

Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Ралица Барашка – процесуален представител на В. В. П., с която е изразено становище по доводите, изложени в отговора на исковата молба; изтъкнато е, че действията на „Обединена българска банка“ АД представляват злоупотреба с право, демонстрират недобросъвестността на банката при придобиване на ефекта.

Постъпил е допълнителен отговор от „Обединена българска банка“ АД, с който се поддържа становището на юридическото лице, отразено в отговора на исковата молба; оспорват се твърденията на В. В. П., че с освобождаването като съдлъжник по договора за банков кредит отпада нейната отговорност по авалирания запис на заповед; подчертава се, че страните не са предоговаряли обезпеченията по договора за кредит, нито отговорността при неизпълнение на договорните задължения за заплащане на задълженията в срок.

Не е депозиран допълнителен отговор от „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД.

В съдебно заседание пред първостепенния съд представителят на „Обединена българска банка“ АД е оспорил предявения против дружеството отрицателен установителен иск.

Пред Окръжен съд Русе не се е явил представител на „Омега груп интернешънъл 7“ ЕООД и не е изразил становище по претенцията спрямо юридическото лице.