Определение № 4764 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4764 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501526 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Р. М. В. чрез адвокат Д. Белчева и адвокат П. Х. против решение № 2097 от 27.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 9227 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, седми състав, с което е осъдена въззивницата да заплати на Н. К. Н. сумата от 23 166,03 лева с равностойност 11 844,60 евро, представляваща половината от заплатените от ищеца в периода януари 2018 г.– декември 2023 г. вноски, такси и застраховки по договор за Б. ипотечен кредит № 301/1585/81901040 от 29.01.2018 г. с „УниКредит Булбанк“ АД, договор за потребителски паричен кредит № 3076686 от 24.01.2018 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договор за потребителски кредит № FL 1114423 от 16.09.2020 г. и договор за Б. жилищен кредит № HL 119882 от 06.10.2020 г. с „Юробанк България“ АД, сключени за закупуване и рефинансиране на съсобствен недвижим имот – апартамент № 16 с идентификатор *** по КККР на град Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /18.07.2025 г./ до окончателното изплащане, на основание член 127, алинея 2 от ЗЗД, както и е осъдена въззивницата да заплати на Н. К. Н. сумата от 1 954,43 евро, представляваща направени по делото пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че в отговора на исковата молба ответницата /сега въззивница/ е направила две възражения – че не дължи претендираните от ищеца сума, тъй като с плащането им той е изпълнил свой нравствен дълг, и е направила възражение за прихващане, което с нарочно определение не е било прието за разглеждане. Доколкото определението, с което съдът не е приел възражението за прихващане, не подлежи на 1 самостоятелен контрол, то се намира с въззивната жалба, че като е отказал да го разгледа районният съд е постановил порочен съдебен акт. В тази връзка се прави искане за коригиране на доклада, връщане на делото на друг състав, за да се съберат исканите доказателства, а в условията на евентуалност – въззивният съд да се произнесе по същество на възражението за прихващане. Навежда се довод и за допуснати други процесуални нарушения – отказ за проваждане на съдебна експертиза и за събиране на гласни доказателства за местоживеенето на ответника преди фактическата раздяла и покриване на всички разходи извън кредитните задължения за семейството на ответницата, като се прави искане за събиране на тези доказателства от въззивния съд. Сочат се пространни съображения във връзка с неоспореното обстоятелство, че страните са живели на съпружески начала без брак и защо е приложима разпоредбата на член 55, алинея 2 от ЗЗД – съзнателно изпълнение на нравствен дълг, а именно – осигуряване на дом и стабилност за своите деца. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност, ако бъде уважен – въззивният съд да се произнесе по възражението за прихващане.

С определение № 3831 от 23.07.2026 г. съдът е оставил без движение въззивната жалба на Р. М. и й е дал възможност да отстрани нередовностите по направените от нея възражения за прихващане.

С молба от 03.08.2026 г. въззивницата е уточнила, че прави следните възражения за прихващане от насрещната страна:

1/ На обезщетение за ½ от необходимата минимална издръжка на двете деца и на един възрастен в периода 01.11.2017 г. – 31.07.2023 г., както следва: по 125 лева месечно на дете за 2017 г. или за два месеца – 250 лева на дете; по 130 лева на дете за 2018 г. или 1 560 лева годишно; по 145 месечно лева на дете за 2019 г. или 1 740 лева годишно; по 155 лева на дете на месец за 2020 г. или 1 860 лева годишно; по 160 лева месечно за дете за 2021 г. или 1 920 лева годишно за едно дете; по 180 лева за 2022 г. на месец за дете или годишно 2 016 лева за дете; и по 200 лева за 2023 г. за дете на месец или по годишно за едно дете за седем месеца 1 400 лева; за издръжката на ищеца-съпруг претендира същите суми в двоен размер като минимална издръжка, тъй като е заплащала всичко за семейството си: по 250 лева месечно за 2017 г.; по 260 лева месечно за 2018 г. – 3 120 лева годишно; за 2019 г. – 3 480 лева; за 2020 г. – 3 720 лева; за 2021 г. – 3 840 лева; за 2022 г. – 4 032 лева и 2 800 лева за седем месеца на 2023 г.; общата сума, която е похарчила, а партньорът й си е спестил и се е обогатил с нея неоснователно за минимална издръжка на децата и за себе си е в размер на 21 492 лева общо за двете деца и още толкова за самия баща или общо 42 984 лева;

2/ На обезщетение за ½ идеална част от дължимия наем за живота на ищеца в нейно жилище за периода от закупуване на общото жилище до фактическата раздяла /31.08.2018 г.

– 01.08.2023 г./ по 100 лева месечно за 28 месеца за периода 31.08.2018 г. – 31.12.2021 г. или 2 800 лева и по 250 лева месечно за следващите 19 месеца от 01.01.2022 г. - 01.08.2023 г. или 4 750 лева, като всяка вноска е изискуема в края на всеки месец и се прихваща с платените вноски по кредите към момента на изплащането им, евентуално всички вземания са станали 2 изискуеми към момента на фактическата раздяла и тогава се е случило прихващането на вземанията, като пояснява, че това е сума, която насрещната страна си е спестила за сметка на имуществото на Р. В., тъй като тя би могла да реализира такъв приход от наем, ако беше отдавала жилището по наем, а насрещната страна би следвало да заплаща такъв наем, ако беше наел същото жилище; 1 455,97 лева - извънредни разходи за децата по точки 1 и 2; покриване на лични разходи на Н. – 2 239,06 лева по точки 3, 4, 5, 6, 8, 12, 18, 19; общи разходи за ток, вода за старото и новото жилище, за храна, за вещи от първа необходимост, за разходи за режийни за новото жилище – 42 042,23 лева - по останалите пунктове, или общо 45 737,26 лева, като тези разходи са за периода 01.11.2017 г. – 31.07.2023 г. съобразно представеното с отговора извлечение от Б.и сметки: разходи за лечение на децата – 1 106,68 лева; разходи за дрехи и пособия на децата – 349,29 лева; вноска за застраховка на личната кола на ищеца от 27.03.2018 г. – 58,45 лева; винетка за същата кола – 38 лева от 13.03.2018 г.; изпратена сума за лични разходи на Н. през Изипей от 150 лева на 18.09.2018 г.; 100 лева за ключар за колата на ищеца на 19.06.2023 г.; 250 лева такса за вход за общия апартамент за периода 2020 – 2024 г.; 92,43 лева плащане от 15.11.2021 г. - вноска за телефона на ищеца; 50 лева превод за лични разходи на Н. от 24.08.2023 г.; плащане към „Веолия“ за топлофикация на общия имот в размер на 695 лева през март 2018 г.; такса за студена вода за общия имот в размер на 418,80 лева; 1 141,91 лева такси за електричество за общия имот; 866,42 лева горива за колата на Н. за периода 21.11.2017 г. – 27.02.2020 г.; 149,99 лева разходи за вещи за общия дом на 23.11.2022 г.; 286,53 лева разходи за вода за домакинството в Дългопол за 2018 г., както и разходи за вода до фактическата раздяла за следващите пет години в размер на 3 000 лева общо; разходи за електричество за общото домакинство в Дългопол за периода 01.01.2018 г. – 31.07.2023 г. в размер на 6 000 лева общо; разходи за храна на цялото семейство за периода 2018 г. – месец август 2023 г. – по минимум 600 лева на месец за ищеца и децата или 40 200 лева, от които се претендират от ищеца 20 100 лева; 10 000 лева, представляващи половината от похарчените в брой средства за памперси, домакински пособия и консумативи, изтеглени от Б.ата сметка на ищцата в посочения период; 818 лева платени сметки за телефонния номер, ползван от ищеца, номер ***, клиентски номер 000252843, за периода 14.08.2020 г. - 10.08.2023 г. към „Теленор“; данъци за ищеца, заплатени от ответницата в размер на 65,76 лева.

Във въззивната жалба и уточнителната молба са направени следните доказателствени искания:

1/ За приемане на удостоверение за настоящ адрес на Н. К. Н. и копия от разходни документи за семейството, представени с отговора и молба от 27.10.2025 г. по делото пред ВРС;

2/ За допускане на поисканата пред първоинстанционния съд експертиза, която да даде заключение за средния размер на издръжка на четиричленно семейство за периода от закупуване на процесния имот до 01.08.2023 г., като отграничи разходите за бащата от тези за децата, като посочи и общите разходи; средният пазарен наем за жилището, обитавано от семейството в град Дългопол за периода 01.01.2018 г. – 01.08.2023 г.;

3

3/ За допускане до разпит на двама сведетели за посочените договорки и извършване на разходите.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като иска потвърждаване на решението.

Възразява се по поисканите доказателства, като се счита, че те са във връзка с направеното възражение за прихващане, а то не е прието за разглеждане. Ако бъдат допуснати доказателства на въззивницата, се иска приемането на удостоверения и служебни бележки, издадени от ДП „НКЖИ“ – УДВГД – Горна Оряховица; за възможност да се представят доказателства за получени от Н. ваучери за храна за периода 2017 г. – 2023 г.; за допускане на двама свидетели за установяване на договореностите между страните и как са правени разходите за живота на семейството.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Съдебното възражение за прихващане е самостоятелен способ за защита срещу предявения иск, а когато ответникът го упражнява, то въвежда и допълнителен предмет на делото, следователно въззивната инстанция е длъжна да се счита сезирана и със съдебното възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала или пропуснала да приеме, стига ответникът да го е въвел при спазване на всички процесуални изисквания предметът на иска да допуска прихващането, своевременно заявяване и индивидуализация на вземането, обект на извършеното компенсаторно изявление. В конкретния случай това е сторено пред първата инстанция в срок и дори същото да не е било докрай изяснено, то е следвало да бъде дадена възможност на страната да отстрани нередовностите. Въззивната инстанция е длъжна да приеме за разглеждане съдебното възражение за прихващане, като даде указания на страните за пропуснатите възможности да докажат предпоставките, които обосновават, респективно отричат вземането - обект на компенсаторното изявление. Това е сторено с уточнителната молба от 03.08.2026 г., поради което и възражението за прихващане следва да бъде прието, както и да бъдат уважени направените в тази насока доказателствени искания. Респективно следва да се допуснат и исканите от въззиваемата страна доказателства с оглед равнопоставеността на страните.

С оглед гореизложеното и на основание член 267 от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разглеждане в настоящото производство предявените от ответницата Р.

М. В. срещу ищеца Н. К. Н. следни възражения за прихващане:

1/ На обезщетение за ½ от необходимата минимална издръжка на двете деца и на един възрастен в периода 01.11.2017 г. – 31.07.2023 г., както следва: по 125 лева месечно на дете за 2017 г. или за два месеца – 250 лева на дете; по 130 лева на дете за 2018 г. или 1 560 лева годишно; по 145 месечно лева на дете за 2019 г. или 1 740 лева годишно; по 155 лева на дете на месец за 2020 г. или 1 860 лева годишно; по 160 лева месечно за дете за 2021 г. или 1 920 лева годишно за едно дете; по 180 лева за 2022 г. на месец за дете или годишно 2 016 лева за дете; и по 200 лева за 2023 г. за дете на месец или по годишно за едно дете за седем месеца 1 400 лева; за издръжката на ищеца-съпруг претендира същите суми в двоен размер като минимална издръжка, тъй като е заплащала всичко за семейството си: по 250 лева месечно за 2017 г.; по 260 лева месечно за 2018 г. – 3 120 лева годишно; за 2019 г. – 3 480 лева; за 2020 г. – 3 720 лева; за 2021 г. – 3 840 лева; за 2022 г. – 4 032 лева и 2 800 лева за седем месеца на 2023 г.; общата сума, която е похарчила, а партньорът й си е спестил и се е обогатил с нея неоснователно за минимална издръжка на децата и за себе си е в размер на 21 492 лева общо за двете деца и още толкова за самия баща или общо 42 984 лева;