Решение № 25 от 11.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 998/2025
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 11.01.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Камелия Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. В., 11.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100998 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД от Е. Ж. С. срещу Р. К. Д. за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 28 194 лева като остатък от сумата *** лева и представляваща разликата над присъдената в производството по гр.д. №16339/2023г. по описа на ВРС сума от 5020 лева, получена от ответницата на неосъществен основание по бъдещ договор за извършване на СМР в мазе, първи етаж, втори етаж и тераси на двуетажна жилищна сграда в гр.В., ул.“***,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 08.05.2025г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че чрез няколко последователни плащания по банковата сметка на ответницата ищецът превел суми в общ размер на *** лева, както следва: на 23.08.2023г. – *** лева; на 07.09.2023г- - *** лева; на 11.09.2023г. – *** лева; на 12.09.2023г. – *** лева; на 14.09.2023г. – *** лева; на 15.09.2023г. – *** лева; на 18.09.2023г. – *** лева и *** лева; на26.09.2023г.
– *** лева; на 28.09.2023г. – *** лева; на 29.09.2023г. – *** лева; на 02.10.2023г. – *** лева; на 10.10.2023г. – *** лева; на 12.10.2023г. – *** лева.
Тези плащания били извършени с оглед на бъдещ договор за извършване на СМР, който следвало да бъде сключен между ищеца и „Макро Строй 7“ЕООД чрез ответницата, която била управител на дружеството. Предварителни разговори в тази връзка били водени с дъщерята на ответницата К.ХР.К..
Условията и предмета на договора предстояло да бъдат конкретизирани като същият следвало да касае СМР в мазе, първи етаж, втори етаж и тераси на двуетажна жилищна сграда в гр.В., ул.“***. До сключване на договора не се 1 стигнало. С обещание за сключването му ищецът бил подведен от дъщерята на ответницата да плати по сметката на ответницата всички суми под претекст, че същите са нужно за закупуване на строителни материали, за да бъдат закупени предварително с отстъпка и така да се намалят разходите за материали и труд. Сочи се, че между ищеца и „Макро Строй 7“ЕООД имало сключен друг договор за СМР от 14.08.2023г. в писмен вид, който бил с предмет основен ремонт на покривна конструкция в сграда с ид.№*** посредством разрушаване на стени, демонтаж на покрив, изнасяне на отпадъци, зидане на стени, леене на плочи и колони и др. , по който дъщерята на ответницата била технически ръководител на договорените СМР. Този договор дал повод да се проведат разговори и за бъдещия договор, който бил с различен предмет. Възползвайки се от доверието на ищеца, К.К. дала обещание за сключване на бъдещия договор и го подвела да преведе процесните суми. Последната му представила фактури за закупени материали от различни фирми, които се сочат за неистински. Тези строителни материали не били предоставени на ищеца, нито били доставени до обекта.
Ищецът отправил покана до ответницата за връщане на процесните суми на известните му нейни адреси и направил опит да се свърже с нея по телефона, но двата случая имали неуспех. Излага се, че с Решение по гр.д.
№16339/2023г. по описа на ВРС е уважен частичен иска на ищеца за сумата от 5020 лева, получена от ответницата на неосъществен основание по бъдещ договор за извършване на СМР в мазе, първи етаж, втори етаж и тераси на двуетажна жилищна сграда в гр.В., ул.“*** при заявен общ размер на вземането 33214 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Твърди се, че между страните е имало сключен договор за СМР и получените суми са в изпълнение на договореностите по него.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна :
Основателността на иска по чл.55,ал.1, пр.2 ЗЗД се обуславя от наличието на две кумулативни предпоставки, включени във фактически състав на неоснователното обогатяване : придобиване на имуществена полза в патримониума на едно лице за сметка на друго с оглед уговорка за встъпване в бъдещи правоотношения и несбъдване на основанието за това придобиване.
Съгласно влязло в законна сила решение по гр.д. №16339/2023г. по описа на ВРС Р. К. Д. е осъдена да заплати на Е. Ж. С. 5020 лева като частична претенция от общо дължимата сума от 33 214 лева, представляваща получени на неосъществено основание средства с оглед на бъдещ договор за извършване на СМР в мазе, първи етаж, втори етаж, тераси на двуетажна жилищна сграда в гр.В., ул.“***, с която сума ответникът неоснователно се е 2 обогатил, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението. В хода на производството е установено, че процесната сума в общ размер на 33 214 лева е заплатена от ищеца по банковата сметка на ответницата във връзка с уговорка за сключване на бъдещ договор за СМР в мазе, първи етаж, втори етаж и тераси на двуетажна жилищна сграда в гр.В., ул. “***, какъвто впоследствие не е сключен от страните.
Съобразно разрешенията дадени по т.2 от ТР №3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк. д. №3/2016г. решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. СПН обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение.
Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация.
В тази връзка страните са обвързани от сила на пресъдено нещо относно плащането на сумата, нейния размер и основанието за плащането й.
Възможността на ответника да въвежда възражения относно естеството на спорното право вкл. и вида на правоотношенията е преклудирано.
Налице са всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.2 ЗЗД, установени в хода на гр.д.
№16339/2023г. по описа на ВРС, поради и което поради липсата на сключен последващ на паричните преводи договор, ответната страна дължи връщането на платената от ищеца сума от 33 214 лева в цялост.
Въз основа на всичко изложено ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 28 194 лева като остатък от сумата *** лева и представляваща разликата над присъдената в производството по гр.д.
№16339/2023г. по описа на ВРС сума от 5020 лева.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира,че искането от страна на ищеца за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи за следните суми : платена държавна такса от 1128 лева, платените такса за снабдяване със заверен препис – 8 лева; заплатен депозит за назначаване на особен представител на ответницата – 1500 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на *** лева или общо 3636 лева.
3
Всички суми по решението следва да се превалутират в евро съгласни Закона за въвеждане на еврото в РБ.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К. Д.,ЕГН : ********** с адрес гр.В., ул.*** да заплати на Е. Ж. С., ЕГН: 7********** с адрес гр.В., ул.“*** сумата от 14 415.36 / четиринадесет хиляди четиристотин и петнадесет евро и тридесет и шест евроцента/ евро като остатък от сумата *** лева и представляваща разликата над присъдената в производството по гр.д. №16339/2023г. по описа на ВРС сума от 5020 лева, получена от ответницата на неосъществен основание по бъдещ договор за извършване на СМР в мазе, първи етаж, втори етаж и тераси на двуетажна жилищна сграда в гр.В., ул.“***,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 08.05.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55,ал.1, пр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Р. К. Д.,ЕГН : ********** с адрес гр.В., ул.*** да заплати на Е. Ж. С., ЕГН: 7********** с адрес гр.В., ул.“*** сумата от 1 859.06/ хиляда осемстотин петдесет и девет евро и шест евроцента/ евро, представляващи направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС -В..
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________ 4