Решение № 653 от 03.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000616 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 015 от 2.03.2021 г. по гр.д. № 63/ 2020 г. на Окръжен съд - Перник Националната здравноосигурителна каса - гр. София е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник, както следва : на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 28 783 лева, представляваща възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 140253/ 25.02.2015 г. над договорения лимит за месец януари 2017 г., ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба - 29.01.2020 г. до окончателното й изплащане ; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 8 371.06 лева, представляваща обезщетение за забавеното заплащане на главницата за периода от 1.03.2017 г. до 29.01.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 8 507 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Националната здравноосигурителна каса - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно.

Конкретни нарушения на процесуалния или материалния закон не са релевирани. В 1 обстоятелствената част на жалбата са изложени същите доводи, на които се основава тезата, поддържана и в първоинстанционното производство.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което иска да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Многопрофилна болница за активно лечение „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Излага доводи в подкрепа на обоснованите изводи на първоинстанционния съд относно противоречието на клаузите в договора, които въвеждат ограничения при отчитането и заплащането на извършените от лечебното заведение дейности, на чл. 53 от Конституцията и чл. 5 и чл. 35 от Закона за здравното осигуряване.

Молбата е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на основателността й приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник твърдял, че сключил с ответника Национална здравноосигурителна каса гр. София договор № 140253/ 25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки по смисъла на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г.

Действието на договора било продължено с допълнително споразумение № РД- 29А-249/ 17.05.2016 г.

Лечебното заведение извършило в изпълнение на задълженията си по договора през месеците декември 2016 г. и януари 2017 г. дейности на стойност над определената в приложение № 2 към договора, които отчитало чрез ежедневните електронни отчети, подавани към ответника.

Неразплатения остатък за оказване на болнична помощ за м. декември 2016 г. бил 24 243 лева, а за м. януари 2017 г. - 28 783 лева, или общо дължимата сума била 54 026 лева.

Въпреки предприетите от ищеца

-3-

2 действия ответникът не изпълнил задължението си да плати извършените дейности.

Молбата към съда била да осъди ответника да заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 54 026 лева ведно със законната лихва от деня на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 16 179 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 1.02.2017 г. до 28.01.2020 г.

Ответникът Национална здравноосигурителна каса - гр. София в писмения отговор оспорил иска като неоснователен. Изтъкнал, че страните не са били обвързани с индивидуален договор за 2016 г., а от допълнителното споразумение не можело да се определи действителната воля на страните, както и да се придаде действие на договора от 2015 г. за процесния период. Претенцията се основавала на решение от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, което било обявено от съда за нищожно. Възразил срещу довода, че НЗОК имала задължение да осигури бюджет, тъй като това било задължение на държавата, което се осъществявало ежегодно с гласуване на закон за бюджета на НЗОК. В тази връзка оспорил твърдението, че клаузи на договора противоречат на чл. 52 от Конституцията и на чл. 5 и 35 от ЗЗО. Изтъкнал, че договора не бил частноправен, а с подчертан административен елемент в съдържанието, тъй като страна по него бил публичноправен субект - НЗОК. Общата стойност на годишните разходи била определяна в съответствие с правилата по чл. 4 от ЗБНЗОК и очертаната от закона рамка ставала задължителна и за изпълнителя на болничната помощ след сключването на индивидуален договор, неразделна част от който било приложение № 2, лимитиращо дължимите плащания за извършените в рамките му медицински дейности.

Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.

С определение, постановено в съдебното заседание на 2.02.2021 г., производството по делото било прекратено в частта за сумата 24 243 лева, представляваща неплатения остатък за оказване на болнична помощ за м. декември 2016 г., както и за сумата 672 лева, представляваща законната лихва за забава на плащането на главницата, поради частичен отказ от иска.

От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора.

С договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 140253/ 25.02.2015 г., сключен на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и

Българския лекарски съюз за 2015 г., изпълнителят „МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр.

Перник се задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по §7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член единствен на 3

Наредбата от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Възложителят Национална здравноосигурителна каса - гр. София се задължил да заплаща дейностите съгласно : 1.) Постановление № 94 от 24.04.2014 г. на Министерски съвет за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО по : Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложение № 2А към чл. 2, наричана за краткост „Методика за остойностяване“ и Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по приложение № 2Б към чл. 2, наричана за краткост „Методика за заплащане“ ; 2.) Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС.

С допълнително споразумение № РД-29А-249/ 17.05.2016 г. страните приели допълнения и изменения на договора

С анекс № РД- 29А-638/ 23.12.2016 г. към договора страните се споразумели да подпишат приложение № 2 към договора за определената месечна стойност за дейностите, извършени през м. декември 2016 г.

С анекс № РД- 29А-39/ 18.01.2017 г. към договора страните се споразумели да подпишат приложение № 2 към договора за заплащане през м. януари 2017 г. на дейностите, извършени през м. декември 2016 г.

С анекс № РД- 29А-309/ 13.02.2017 г. към договора страните се споразумели да подпишат приложение № 2 към договора за заплащане през м. февруари 2017 г. на дейностите, извършени през м. януари 2017 г.

С писмо изх. № 531/ 20.02.2017 г. ищецът уведомил ответника, че за м. януари 2017 г. е била реализирана болнична медицинска помощ за спешни хоспитализации по клинични пътеки за 81 пациенти на стойност 51 907 лева над определената в приложение № 2 месечна стойност.

Към писмото били приложени отчетни документи - фактура, спецификация за извършена дейност и 81 направления за хоспитализация.

В съдебното заседание на 2.02.2021 г. е прието заключението на комплексна финансово счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Б. З. и В. В., от което се установява следното.

Общата стойност на извършената през м. януари 2017 г. дейност над определената стойност била 51 907 лева, за която съгласно спецификацията за извършената дейност през м. януари 2017 г. била издадена фактура № 0000031190/ 10.02.2017 г. за сумата 51 907 лева.

-5-

За извършената надлимитна дейност през м.януари 2017 г. НЗОК платила 24 броя клинични пътеки на обща стойност 23 124 лева чрез банков превод на 14.02.2017 г. Останала 4 неплатена сумата 28 783 лева за отчетени и неплатени 57 бр. клинични пътеки.

Обезщетението за забавено плащане на сумата 28 783 лева за периода от 1.03.2017 г. до 28.01.2020 г. било 8 371.06 лева.

При тази фактическа обстановка, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, настоящият състав на въззивната инстанция приема от правна страна следното.

Правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, чиято правна регламентация е в чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

Предметът на спора е очертан от претенцията на изпълнителя - ищец за неплатена от възложителя - ответник цена на реално извършени и отчетени дейности по предоставяне на болнична медицинска помощ по посочените в договора клинични пътеки за месец януари 2017 г.

Възраженията на ответника са основани на твърденията за недължимост на претендираните суми, тъй като въпросните дейности са били извършени извън обхвата на договора.

При безспорната установеност на факта на извършването на надлимитна дейност през м.януари 2017 г., част от която не е била платена от възложителя, основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, е обусловена от отговора на въпроса дължи ли възложителя заплащане на реално извършените и отчетени от болницата дейности, които са в обхвата на медицинската помощ, в случаите когато стойността им надвишава нормативно определения и установен в договора размер.

Настоящият съдебен състав приема, че отговора на така поставения въпрос следва да се търси при съобразяване със специфичния предмет на договора, включващ задължението на изпълнителя да оказва болнична медицинска помощ на конкретно определен кръг от лица, чийто закрилян от закона интерес на потребители на здравната услуга следва да бъде съблюдаван независимо от това, че те не са страна по договора.

В чл. 52, ал. 1 от Конституцията е прогласено правото на гражданите да имат здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Принципното положение, застъпено в Решение № 32 от 26.11.1998 г. по конст. д. № 29/ 1998 г. на Конституционния съд на Републиката е, че здравното осигуряване съгласно чл. 52, ал.

1 от Конституцията трябва да гарантира медицинска помощ, която е достъпна, а това означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението. Предвид съдържанието на това понятие, гаранция за достъпност на медицинската помощ са принципите по чл. 5, т. 1, 3 и 5 от ЗЗО, въз основа на които се осъществява задължителното здравно осигуряване, и 5 които изискват задължително участие, солидарност на осигурените при ползването на набраните средства и равнопоставеност при ползването на медицинска помощ. Чрез приложението от законодателя на тези принципи, се създава система за социална здравна защита на населението, която предоставя максимален достъп до медицинска помощ и равенство при получаването й.

Прокламираният в чл. 52 от Конституцията принцип е нормативно изразен в разпоредбите на основните актове, които уреждат обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.