Определение № 1684 от 27.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1684 гр. София, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20231000501052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т., ГПК, вр. с чл. 248, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 1074 от 14.03.2023г. по описа на Окръжен съд - Монтана, на „КАРИНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 130094960, чрез адв. К. В., срещу определение № 101 от 27.02.2023г., постановено по въззивно гражданско дело №20221600500396 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без уважение молбата подадена от „КАРИНА ТРАНС ЕООД, ЕИК 130094960, по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по в.гр.д. № 396/2022г. определение № 50 от 31.01.2023г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, по подробно изложени съображения, като на основание чл.278, ал.2 ГПК иска да бъде отменено, и да бъде постановено определение , с което да бъде изменено определение № 50 от 31.01.2023г. по в.гр.д.№396/22г. по описа на Окръжен съд Монтана, като бъде отменено същото, в частта, с която „КАРИНА ТРАНС“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. А. Е. Д., САК, сумата от 720,00 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК адв. А. Е. Д. – САК, като пълномощник на Л. В. Д., е подал отговор на частната жалба, в който поддържа становището, че същата е неоснователна, по подробно изложени съображения, като иска да бъде оставена без уважение и иска да му бъдат присъдени разноски за производството по разглеждане на частната жалба при условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по въззивно гражданско дело №20221600500396 по описа за 2022година на Окръжен съд – Монтана е образувано по жалба на Л. В. Д. против действия на ДСИ по изп.д. № 2-106/2022г., на основание чл.435, ал.4 ГПК, изразяващи се в налагане на възбрана и насочване с постановление от 12.09.2022г. на първа публична продан на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-987/20.04.2018г. на изп.директор на АТКК, с адрес на имота с.***, м.Добри дол, с площ от 9001 кв.м., начин на ползване трайно ползване –нива.

Взискател по изпълнението е „КАРИНА ТРАНС ЕООД, ЕИК 130094960, а длъжник М. В. Г..

По делото е представено пълномощно от 17.11.2022г./л.37/, с което Л. В. Д. е упълномощила адв. А. Е. Д. – САК с правото да я представлява по делото до окончателното му приключване във всички инстанции, вкл. с право да обжалва съдебни актове.

С молба от 12.01.2023г./л.61/ адв. А. Е. Д., като пълномощник на Л. В. Д., е поискал прекратяване на производството поради отпаднал интерес, като е поискал на основание чл.

38, ал.1, т.3, вр. с чл. 38, ал.2 ЗА взискателят да бъде осъден да му заплати адв.хонорар в размер на 720лв. с ДДС, на основание чл.10, ал.1, т.5, вр. с §2а от Наредба № 1 от

09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която е посочил, че прилага договор за правна защита и удостоверение от ДСИ. В приложения договор за възлагане на правни услуги от 28.09.2022г. /л.62/ са посочени възложените услуги - жалба против действия на ДСИ по изп.д. № 2-106/2022г., идентични с описаните в жалбата, и договореното възнаграждение – безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

С определение от № 50 от 31.01.2023г., постановено по въззивно гражданско дело №20221600500396 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Монтана, производството по делото е прекратено и „КАРИНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 130094960, е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат А. Е. Д., САК, сумата от 720 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Препис от това определение е връчен на „КАРИНА ТРАНС“ ЕООД на 06.02.2023г, чрез адв. К. В., за който е представено пълномощно по делото /л.69/.

С молба от 13.02.2023г. „КАРИНА ТРАНС“ ЕООД, чрез адв. В. е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските на основание чл.248 ГПК, като бъде отменено в осъдителната му част и Л. В. Д. бъде осъдена да му заплати сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

2

С определение № 101 от 27.02.2023г., постановено по въззивно гражданско дело №20221600500396 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Монтана, е оставена без уважение молбата подадената от „КАРИНА ТРАНС ЕООД, ЕИК 130094960, по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Препис от това определение е връчен на „КАРИНА ТРАНС“ ЕООД на 09.03.2023г, чрез адв. К. В. /л.135/. Съдът е мотивирал отказа си с констатацията, че всички доводи относно дължимостта на претендираното възнаграждение от пълномощника на жалбоподателя са обсъдени в прекратителното определение, като нови такива не са наведени с молбата по чл. 248, ал.1 ГПК. С молбата по чл. 248 ГПК не са наведени доводи против извода на съда, че взискателят с поведението си и станал причина за подаване на жалбата по отношение на процесния имот, което искане е оттеглил пред ДСИ едва в хода на съдебното производство.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Производството по чл.248, ал.1 ГПК се е развило законосъобразно – същото е по повод постановено в закрито съдебно заседание прекратително определение №50 от 31.01.2023г., като в срока по чл.248, ал.1 ГПК взискателят, който е представил списък по чл.80 ГПК в последното съдебно заседание/л.68/, е поискал изменение на същото в частта за разноските.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд изложени в прекратителното определение за дължимост на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, което следва да бъде заплатено от взискателя, станал причина за образуване на изпълнителното производство, като по отношение на последното не са направени възражения с жалбата.

След като е взискателят е станал причина на образуване на изпълнителното производство, същият дължи направените от третото лице разноски в развилото се производство по реда на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК, прекратено след образуване на съдебното производство и провеждане на открито съдебно заседание на 16.01.2023г. поради отпаднал правен интерес, като последица от прекратяване на изпълнителното производство.

В случая с определение от № 50 от 31.01.2023г. дължимото адвокатско възнаграждение правилно е присъдено по реда на чл.38, ал.2 ЗК в размер на 720 лв., като съдът е съобразил: пълномощно за процесуалния представител на третото лице от 17.11.2022г. и договор за възлагане на правни услуги от 28.09.2022г., в които изрично е уговорено, че възнаграждението е по реда на чл.38, ал.1, т.3 ГПК; разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която минималният размер на възнаграждението за оказвана правна помощ за обжалване на действията на съдебен изпълнител, а когато жалбата се разглежда в открито заседание е 600лв.; §2а от същата наредба, според която за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се 3 счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност; обстоятелството, че по делото е посочен ДДС номер на адвокат Д. /л.73/ и възможността да бъде направена справка за това обстоятелство от публичен регистър. Тези изводи на съда са преповторени в обжалваното определение от 27.02.2023г., като същите се споделят и от настоящият състав на съда.

Неоснователно е възражението, че Л. В. Д. не е ползвала адвокат, тъй като жалбата й по чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК е подписана лично от нея, предвид представените по делото доказателства и извършените от процесуалния представител на третото лице фактически и правни действия по делото, обсъдени по – горе.

Неоснователно е възражението, основано на твърдения, че договорът за правни услуги от 28.09.2022г. е сключен сред подаването на иницииращият документ, т.е. жалбоподателката сама е изготвила жалбата си, и след отпадане на правния интерес, предвид участието на адв.Д. в производството пред окръжния съд, въз основа на редовно упълномощаване, и липсата на изискване в разпоредбите на ГПК и ЗА за изготвяне на жалбата от процесуалният представител на страната и относно момента, в който следва да бъде представено пълномощното по делото, преди прекратяването му.

Начина, по който процесуалният представител ще осъществява възложената му защита – чрез явяване в съдебно заседание или подаване на молба по делото, е негово право, като неучастието му в съдебно заседание не може да бъде основание за отказ за присъждане на възнаграждение. В този смисъл неоснователно е възраженията за извършване на – единично процесуално действие /подаване на бланкетна молба/ от процесуалния представител на жалбоподателката, което не може да се приравни на осъществяване на правна помощ и процесуално представителство по делото, и неучастието на процесуалния представител в проведеното открито съдебно заседание. Отделно от това, подадена от адв. Д. от 12.01.2023г. не е бланкетна – доколкото със същата се представят доказателства, въз основа на които се иска прекратяване на производството, и се прави мотивирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, след анализ на процесуалното поведение на страните и приложимите разпоредби на закона.

В частната жалба се твърди, че в представения договор за безвъзмездна помощ не е посочено конкретното основание по чл.38, ал.1 ЗА и липсват твърдения за обстоятелствата, послужили като основание за предоставянето на безплатната правна помощ, което възпрепятства ответника да оспори наличието на основанията послужили за основание за присъждане на възнаграждението. Това твърдение не кореспондира със съдържанието на представения по делото договор за възлагане на правни услуги от 28.09.2022г. /л.62/, в който по отношение на възнаграждението изрично е посочено - безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. По отношение на позоваването на съдебна практика по приложението на чл.38 ЗА и конкретно от необходимостта страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на

4 безплатна правна помощ, настоящият състав на съда приема, че следва да съобрази Определение №5 от 3.01.2019г. на ВКС по ч.т.д.№2934/2018г., II т.о., ТК, според което - „За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ“, с което не е съобразено цитираното решение на САС. Предвид изложените мотиви формулираните възражения са неоснователни.

Твърдението, че съображенията на „КАРИНА ТРАНС“ ЕООД относно присъждането на адвокатско възнаграждение на адв.Д. не са обсъдени в определение от № 50 от

31.01.2023г. не отговорят на съдържанието на съдебния акт, в който възраженията на взискателя, направени в проведеното открито съдебно заседание, са обсъдени. Отделно от това, в тази част частната жалба е бланкетна - не се сочи, кое от съображенията на жалбоподателя не е обсъдено, за да може същото да бъде проверено от настоящата съдебна инстанция, поради което възражението е неоснователно. Доколкото в края на частната жалба се твърди, че не е обсъден факта - „че по делото липсва осъществено процесуално представителство“, следва да се отбележи, че такова възражение не е направено пред първоинстанционния съд, а и същото на отговаря на доказателствата по делото, за което са изложени мотиви по-горе.