Решение № 260535 от 29.03.2021, Районен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260535 гр. Бургас, 29.03.2021 год.

В И М Е

Т О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, с

Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3798 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.286 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ, предявени от Г.С.М. против “Спортелит“ ЕАД.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр. дело № 2232/ 2019г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата от общо 24 300 лв., пред-ставляваща неизплатени възнаграждения за работата на М. в Съвета на директори-те на “Спортелит“ ЕАД – по 900 лв. месечно за периода от 01.03.2016г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане, и сумата от общо 4 604.75 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.04.2016г. до 14. 03.2019г., както и за деловодните разноски. Твърди и че след като е получил препис от заповедта, ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК.

Предвид това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на дружеството, че същото му дължи тези суми.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията и иска тя да бъде отхвърлена. Направил е възра-жение за прихващане с парична сума в размера на главницата, представляваща част от възнаграждението, дължимо на дружеството като член на СД на “Поморие-Туринвест“ ЕАД за периода месец юни 2016г. – месец октомври 2018г., получено лично от ищеца, вместо от представляваното от него “Спортелит“ ЕАД. Претендира разноски.

Въпреки многократно даваните указания обаче, ответното дружество не е индиви-дуализирало надлежно насрещното си частично вземане, поради което производството по делото по отношение на направеното възражение за прихващане е било прекратено с влязло в сила протоколно определение от 24.06.2020г. и същото не подлежи на разглеж-дане по същество.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 2232/2019г. на РС Бургас, приложе-но към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК “Спортелит“ ЕАД е подало възражение срещу нея.

Горното обуславя наличието на правен интерес за М. от водене на предявени-те установителни искове.

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Решение, взето на редовно годишно общо събрание на акционерите на “Спортелит“ ЕАД на 16.09.2008г., ищецът е бил избран за член на Съвета на директори-те на дружеството, като със същото му е било определено и възнаграждение в размер на 1 000 лв. месечно /нетно по 900 лв. – след приспадане на дължимия данък/, както и че е бил такъв през целия исков период от 01.03.2016г. до 31.05.2018г.

При негова доказателствена тежест дружеството не е ангажирало доказателства да е заплатило на М. дължимото възнаграждение за процесните 27 месеца в общ нетен размер от 24 300 лв.

Отразеното в счетоводството на ответника погасяване на задължението чрез при-хващане, констатирано от вещото лице по ССЕ, няма как да бъде зачетено в настоящо-то производство, тъй като твърдяното насрещно вземане на дружеството не е изискуе-мо и ликвидно – спорно е между страните /чл.103, ал.1 от ЗЗД/, а процесуалното му въз-ражение – по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, както беше посочено по-горе, не е надлежно индивидуализирано и не подлежи на разглеждане по същество.

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.286 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва считано от 15.03.2019г. /датата на по-даването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане.

Основателна е и претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД – за обезщетение за забавено плащане на главницата, изчислено за всяко месечно задълже-ние /възнаграждение/ от по 900 лв. за времето от първо число на месеца, следващ този, за който е дължимо, до 14.03.2019г., в общ размер от 4 604.75 лв. – 4 605.19 лв. според заключението на вещото лице по ССЕ.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 1 156.20 лв. за ДТ и 220 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССЕ.

Водим от горното,

Съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, с ЕИК:

*********, седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.”” № , хотел ”България”, че същото дължи на Г.С.М., ЕГН: **********,***, сумата от общо 24 300 лева, представляваща неиз-платени нетни възнаграждения за работата му в Съвета на директорите на дружеството в размери от по 900 лв. месечно за периода от 01.03.2016г. до 31.05.2018г., ведно със за-конната лихва върху нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане, и сумата от общо 4 604.75 лева – обезщетения за забавено плащане за времето от 01.04.2016г. до 14.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2232/2019г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА “Спортелит“ ЕАД да заплати на Г.С.М. направените в заповедното и в настоящото производства разноски: общо 1 156.20 лева за държав-ни такси и 220 лева за възнаграждение на вещото лице по ССЕ.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

Съдия:/п/ Калин Кунчев

Вярно с оригинала: З.М.