Определение № 1128 от 31.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 451/2023
- Вид
- Определение № 1128
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Теодорина Димитрова, Любка Милкова, Георги Драгoстинов
Цитирани разпоредби
- чл.130 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.303 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.67 ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1128 гр. Велико Търново, 30.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Георги Драгoстинов
Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500451 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.130 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. С. Б. от гр.В.Търново против Разпореждане №2219/15.05.2023г., постановено по Гр.д.№1304/2023г. по описа на РС – Велико Търново, с което е прекратено производството по гр.д.№1304/2023г. по описа на ВТРС, поради процесуална недопустимост на иска на частния жалбоподател /ищец по делото/ И. С. Б. против Община Велико Търново и Д П В и е върната ИМ на И. С. Б., като са релевирани оплаквания за неговата неправилност. Оспорва се като неправилен извода на първостепенният съд за липса на правен интерес у ищеца от предявения иск с довод, че е в разрез с ТР №7/13.01.2023г. по тълк. д.№7/2020г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че в случая твърденията на жалбоподателя и ищец по делото И. Б. за нищожност на процесния договор за отстъпване право на строеж /ДОПС/ от 13.08.1996г. са оспорени не от страните по делото /на които дори не е връчен препис от ИМ/, а от самия съд, което било абсолютно недопустимо. Оспорва се като неправилен и довода на съда, че дори и процесният ДОПС да бъде прогласен за нищожен, ищцата не би могла да придобие правото на собственост върху изба №81, с твърдения, че не държи сметка за това, че като основание за издаване на цитирания нотариален акт за собственост на родителите на ответницата е послужил именно ДОПС от 13.08.1996г. и ако този договор се обяви за нищожен, то би отпаднало и основанието за възникване на т.н. магазин като нов самостоятелен обект на правото на собственост, образуван от две изби - №81 и №82 и общи части на сградата, представляваща ЕС. Сочи се, че не би могло да се игнорира и обстоятелството, че нито при издаване на КНА за собственост от 28.12.2010г., нито в хода на производството по гр.д.№2314/2018г. на ВТРС, е представен документ, от който да е видно, че отстъпеното право на строеж е реализирано в 5 - годишния срок по чл.67 ал.1 ЗС. Оспорват се като неправилни и изводите 1 на първостепенният съд, че ищцата се опитва да пререши правен спор, по който постановеното съдебно решение формира СПН, което е недопустимо, както и тезата на РС за идентитет от обективна и субективна страна на настоящото дело с предмет установителен иск за прогласяване нищожност на ДОПС и гр.д.№2314/2018г. на ВТРС с предмет ревандикационен иск по чл.108 ЗС, по което Община Велико Търново не е страна. Твърди се, че правно неиздържан е мотива на РС, че непозоваването от ищцата на нищожността на ДОПС в производството по гр.д.№2314/2018г. на ВТРС, който спор би бил преюдициален спрямо спора за собственост, обуславя недопустимост на отделен иск с такъв предмет в настоящото производство, който не бил съобразен напр. с мотивите на ТР №1/27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че ищцата е узнала обстоятелства, сочещи нищожност на ДОПС едва след приключване на гр.д.№2314/2018г. на ВТРС, който въпрос не е ирелевантен за настоящото производство, противно на приетото от РС. Сочи, че съществува кореспонденция, водена между жалбоподателя и Община Велико Търново, както и с Областен управител, при която ищцата е получавала писма и документи след края на производството по гр.д.№2314/2018г. на ВТРС. Твърди, че до подаване на писмен отговор по чл.131 ал.1 ГПК и до момента на провеждане на първото СЗ по гр.д.№2314/2018г. на ищцата не са били известни други доказателства, касаещи отстъпването право на строеж за преустройство/промяна предназначението на две избени помещения и пристройка към тях, освен тези, посочени в отговор с изх.№94-ДД-2730/11.11.2010г. на Община В.Търново до ЧСИ Д. Колева, който ищцата е представила с писмения отговор на ИМ по гр.д.
№2314/2018г. на ВТРС и който отговор с изх.№94-ДД-2730/11.11.2010г. представя и с частната жалба. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното разпореждане №2219/15.05.2023г., постановено по Гр.д.№1304/2023г. по описа на РС – Велико Търново, и върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.130 изр.2 ГПК препис от частната жалба за връчване не се представя.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в частната жалба и с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по Гр.д.№1304/2023г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по ИМ от 03.05.2023г., с която от ищцата И. С. Б. са предявени против ответниците Община Велико Търново и Д П В от гр.В.Търново отрицателни установителни искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения на 13.08.1996г. между Драгни Стефанов Драгнев – Кмет на Община Велико Търново от една страна и от друга страна родителите на ответницата – П Б С, с ЕГН ********** и М В С, с ЕГН **********, които понастоящем са починали, а техен наследник и правоприемник е Д П В, с ЕГН ********** от гр.В.Търново, ул.“Д. Рашев“ №11, вх.“В“, Договор за отстъпване право на строеж /ДОПС/ върху държавна земя върху терен от 28 кв.м. в кв.360 по плана на гр.В.Търново за построяване на пристройка и промяна предназначението на изби 81 и 82 в сутерена на жилищен блок 11 в ж.к. “Бузлуджа“, на 2 ул.“Димитър Рашев“ №11, вх.“В“, поради липса на съгласие, невъзможен предмет и поради противоречие на закона /чл.56 ал.3 ЗТСУ /отм./.
В ИМ са изложени твърдения, че родители на ответницата са П Б С и М Ва С, на които съответно са отстъпени като обезщетение: на П Б С със Заповед №1502/22.06.1992г. на Община Велико Търново – Апартамент №15 /53/ на V етаж, вх.“В“ от жилищен блок ППП-1“А“ кв360 в жк „Бузлуджа“ в гр.В.Търново, ведно с изба №82 от 5,23 кв.м., респ. на Мария Василева Стефанова на основание Заповед №1503/22.06.1992г. – Апартамент №14 /52/ на V етаж, вх.“В“ от жилищен блок ППП-1“А“ кв.360 в ж.к. „Бузлуджа“ в гр.В.Търново, ведно с изба №81 от 3,80 кв.м. Сочи се, че по силата на оспорения от ищцата като нищожен Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, сключен на 13.08.1996г. между Община Велико Търново, представлявана от Драгни Драгнев – Кмет, от една страна, и от друга страна родителите на ответницата - П Б С и М В С, на последните е отстъпено право на строеж за построяване на пристройка и промяна предназначението на изби 81 и 82 върху държавно урегулирано място в кв.360 по плана на гр.В.Търново с квадратура от 28 кв.м., на които е издадено Разрешение за строеж №245/09.09.1996г. за извършване преустройство и пристройка към съществуващи изба №82 и №81 в магазин за промишлени стоки /пакетирани/ и е издаден Протокол №88 за определяне на строителна линия и ниво 1996/13.09. Твърди се, че с НА за договорна ипотека върху недвижим имот №128, том I, рег.
№1568, н.д.№126/2004г. майката на ответницата - М В Стефанова учредява договорна ипотека в полза на „СЖ Експресбанк“ АД Варна върху Апартамент №14 /52/ на V етаж, вх.“В“ от жилищен блок ППП-1“А“, ул.“Димитър Рашев“ №11, кв.360 в жк „Бузлуджа“ в гр.В.Търново, ведно с изба №81 от 3,80 кв.м. Твърди се, че по силата на влязло в сила на 08.06.2010г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.05.2010г., издадено по ИД №242/2009г. по описа на ЧСИ Д. Колева, на ищцата И. С. Б. е възложен недвижим имот, представляващ Апартамент №14 /52/ на V етаж, вх.“В“ от жилищен блок ППП-1“А“, ул.“Димитър Рашев“ №11, кв360 в ж.к. „Бузлуджа“ в гр.В.Търново, ведно с изба №81 от 3,80 кв.м. Сочи се, че с Нотариален акт от 28.12.2010г. за собственост на недвижим имот, придобит при отстъпено право на строеж, №163, том 3, рег.№5603, н.д.№350/2010г. на Нотариус Д. Тютюнджиева с район на действие ВТРС родителите на ответницата – П Б С и В С са признати за собственици на недвижим имот в гр.В.Търново, ул.“Димитър Рашев“ №11, вх.В, а именно Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Търново с адрес на имота: гр.В.Търново, гр.В.Търново, ул.“Димитър Рашев“ №11, вх.В, ет.0, намиращ се в сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност; с брой нива на обекта:1, с площ 28,00 кв.м. Твърди се, че с НА №39, том 2, рег.№1700, н.д.№124/2015г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, П Б С прехвърля на дъщеря си и ответник по делото
П В Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** по КККР на гр.В.Търново, а именно Апартамент в гр.В.Търново, ул.“Димитър Рашев“ №11, вх.В, ет.5, ап.15, ведно с прилежащото му Избено помещение №82, както и ½ ид.част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.В.Търново с адрес на имота: гр.В.Търново, гр.В.Търново, 3 ул.“Димитър Рашев“ №11, вх.В, ет.0, намиращ се в сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност; с брой нива на обекта:1, с площ 28,00 кв.м. срещу задължение на приемателката да издържа и гледа прехвърлителя. Твърди се, че на 05.10.2014г. е починала майката на ответницата – М В С, чийто единствен наследник е ответника Д П В с оглед вписан отказ на В П С от наследството на майка си М В Ст в книгата за приемане и отказ от наследство под №106/13.11.2014г., водена във ВТРС. Твърди се, че по предявен през лятото на 2018г. от Д П В против И. С. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на бивша изба №81 във вход „В“ на жилищния блок на ул.“Димитър Рашев“ №11 в гр.В.Търново с площ от 3,80 кв.м. с претенции, че е собственик на този имот, както въз основа на посочената по-горе сделка между нея и баща й П Бв С, така и въз основа на наследствено правоприемство от майка й М В С, починала на 05.10.2014г. и след направен от брат й В П С отказ от наследството на майка им, по който равандикационен иск по чл.108 ЗС е образувано гр.д.
№2314/2018г. по описа на ВТРС, приключило с влязло в сила на 20.07.2020г. съдебно решение №668/10.05.2019г., с което е признато за установено по отношение на И. Б., че Д В като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по КККР на гр.В.Търново, с предназначение на обекта: за търговска дейност, с площ от 28 кв.м. е собственик на реална част от него с площ от 3,80 кв.м. /представляваща бивша изба №81/.
В ИМ са изложени твърдения, че процения ДОПС от 13.08.1996г. е в основата на промените в статута на изба №81 във вход „В“ на жилищния блок на ул.“Димитър Рашев“ №11 в гр.В.Търново, касаещи собствеността върху този обект и доколкото валидността на този договор и реалното съществуване или несъществуване на правоотношението между страните по него пряко засягат правата, придобити от ищцата като купувач по публичната продан, извършена по ИД №20097280400242 на ЧСИ №728 Дияна Колева, ищцата счита, че е надлежно легитимирана да предяви настоящият установителен иск за нищожност на ДОПС от 13.08.1996г., който има съществено отражение върху правната й сфера, на изложените в ИМ основания за нищожност: липса на съгласие /чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД/, невъзможен предмет /чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД/ и противоречие на закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД/.
С Обжалваното Разпореждане №2219/15.05.2023г., постановено по Гр.д.№1304/2023г. по описа на РС – Велико Търново, по реда на чл.130 ГПК е върната ИМ на ищеца И. С. Б., поради процесуална недопустимост на предявения от нея иск против Община Велико Търново и Д П В и е прекратено производството по гр.д.1304/2023г. по описа на ВТРС.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца за самостоятелното му предявяване, по развити съображения.
Обжалваното разпореждане е връчено на ищцата на 03.06.2023г., а настоящата частна жалба е подадена на 08.06.2023г., т.е. в рамките на преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпечатката съдържа 23 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c12caa8-94e0-4b6f-b621-7a78e37cc9e3