Решение № 1220 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1220 гр. Бургас, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501720 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на собствениците в етажна собственост „Лайфастайл 3“, сграда 1, с адрес в с.*** ул.*** № **, с идентификатор ***, представлявана от управителя И.Х., срещу Решение № 317 от 18.07.2023 г., постановено по гр. д. № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Т.Г. А., са отменени решенията от 10.03.2023 г. на общото събрание на етажната собственост.

В жалбата си управителят на етажната собственост И.Х. излага, че поради липса на юридическо образование не е разбрала указанията, дадени в доклада на съда, поради което не е представила доказателства за процента от общите части на сградата, притежавани от СД „Вимпел – Христов и сие“, както и доказателства относно това, че към 09.03.2023 г. и 10.03.2023 г. управител на етажната собственост е бил В.Т.. Освен това етажната собственост счита, че тези обстоятелства е следвало да бъдат доказани от оспорилата ги насрещна страна. В жалбата се сочи, че с отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, с които се доказва, че общото събрание е редовно свикано. Изтъква се още, че уведомлението от 17.11.2022 г. от Р.С. до Община Несебър е подадено след законовите 30 дни от датата на проведеното на 10.10.2022 г. общо събрание. Иска се решението да бъде 1 отменено и искът да бъде отхвърлен.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Т.Г. А.. В него се сочи, че управителят на етажната собственост не е поискал предоставяне на правна помощ. Неоснователна според въззиваемата е тезата, че доказателствената тежест по делото е разпределена неправилно от първоинстанционния съд.

Изтъква се, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Иска се решението да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, както и че на 09.03.2023 и 10.03.2023 г. е проведено общо събрание на етажната собственост.

По делото е прието съобщение на В.Т.Т. (л. 39 от първоинстанционното дело), с която заявява, че иска да бъде освободен от позицията си на управител на етажната собственост.

С молба от 03.02.2023 г. (л. 41 от първоинстанционното дело) К.С.Х. е поискал от управителя В.Т.Т. да свика общо събрание в 10-дневен срок на основание чл. 12, ал. 3 ЗУЕС.

На 06.02.2023 г. В.Т.Т. е отговорил (л. 43 от първоинстанционното дело), че отказва свикване на общото събрание, защото му предстои сериозно лечение.

С покана от 16.02.2023 г. СД „Вимпел – Христов и сие“ е свикало общо събрание на етажната собственост (л. 44 от първоинстанционното дело) за 09.03.2023 г. Изготвен е протокол за поставяне на поканата (л. 45 от първоинстанционното дело).

Общото събрание е проведено на 09.03.2023 г и поради липса на кворум – 10.03.2023 г. За управител е избрана И.Х..

На 10.03.2023 г. е поставено съобщение, че протоколът за общото събрание е изготвен (л. 46 от първоинстанционното дело). Поставянето е удостоверено с протокол (л. 47 от първоинстанционното дело).

Исковата молба е подадена в съда на 08.04.2023 г.

С доклада по делото първоинстанционния съд е указал на ответника да докаже, че събранието е проведено при спазване на изискванията за свикване на общо събрание по чл. 12 и чл. 13 ЗУЕ.

2

С открито съдебно заседание на 12.07.2023 г. управителят на етажната собственост И.Х. изрично е заявила, че ще представлява етажната собственост сама, а не чрез адвокат.

По делото е разпитан св. Л., който заявява, че не му е известно да е проведено общо събрание на етажната собственост. Не е видял съобщение на таблото или във фоайето на сградата, че ще се провежда такова. Според свидетелката управител на етажната собственост е Р.С..

Разпитан е и св. Т., който потвърждава, че се е отказал от управлението на етажната собственост, защото здравословното му състояние се е влошило.

Общото събрание било свикано от К.Х.. Поканата била поставена на таблото за съобщение във входа.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане като писмени доказателства по делото да бъдат приети нотариален акт за собственост на СД „Вимпел – Христов и сие“, от който е видно колко идеални части от общите части на сградата притежава това дружество, и писмо от Община Несебър от 28.08.2023 г., от което е видно, че към 09.03.2023 г. – 10.03.2023 г. управител на етажната собственост е бил В.Т.. Доказателствата не са приети от въззивния съд, тъй като са могли да бъдат представени пред първата инстанция. Според чл. 146, ал. 3 ГПК съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК. Според чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Следователно доказателствените искания са преклудирани и съдът не може да основе изводите си на представените писмени доказателства.

По делото не е доказано, че се касае за комплекс от затворен тип. В пледоарията си пред въззивната инстанция управителят на етажната собственост изрично признава, че не всички собственици имат сключени договори по чл. 2 ЗУЕС. Поради това за управлението на етажната собственост се прилагат всички правила на ЗУЕС.

Според чл. 12, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителния съвет (управителя) или контролния съвет (контрольора). Според ал. 2 общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Според ал. 3 искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му. Според ал. 4, когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон.

От разгледаните по-горе писмени доказателства е видно, че общото събрание е свикано на основание чл. 12, ал. 4 ЗУЕС. По делото обаче липсват 3 доказателства, че лицето, посочено в поканата – СД „Вимпел – Христов и сие“, притежава поне 20 на сто идеални части от общите части на сградата.

Няма и доказателства, че искането е отправено до действащия управител на етажната собственост. Видно от доклада по делото, тези обстоятелства са подлежали на доказване от ответника. Щом ответникът не е ангажирал доказателства въпреки дадената му възможност, съдът не може да приеме, че съответните обстоятелства са се осъществили.

Нередовното свикване на общото събрание е основание за отмяна на всички взети решения. Излишно е да се обсъждат останалите твърдени пороци.

Решението следва да бъде потвърдено, тъй като изводите на двете инстанции съвпадат.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата. Тя е направила искане за заплащане на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Представени са доказателства за заплащането на възнаграждението (л. 28 от въззивното дело). Искането е основателно.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 317 от 18.07.2023 г., постановено по гр. д. № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА собствениците в етажна собственост „Лайфастайл 3“, сграда 1, с адрес в с.*** ул.*** № **, с идентификатор ***, да заплатят на „Т.Г. А., гражданин на *** ***, родена на ********** г. в гр. ***, ****, сумата от 1000 лв. – деловодни разноски пред въззивната инстанция.

ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4