Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2947 от 20.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3165/2023
Вид
Решение № 2947
Подписан
20.06.2023
В сила
02.11.2023
Състав
МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2947 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20231110203165 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Л. Ц. Ц. срещу Наказателно постановление (НП) № СОА23-РД115 от 04.01.2023г., издадено от заместник-кмет на Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска мобилност” с което на основание на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата твърди, че не е извършил нарушението и е следвало да му бъде дадена възможност да попълни декларация дали той е паркирал автомобила. Сочи се, че тъй като чл. 94, ал. 3 предвижда възможност за паркиране на тротоар, в акта и постановлението следва да е посочена нормата, която забранява или разрешава паркиране на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, а това не е сторено. Счита, че не е посочено точно мястото на нарушението в разрез с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както и не се сочи как е бил паркиран автомобилът и дали е имало най-малко 2 метра разстояние за преминаване на пешеходците. Моли за отмяна на НП.

Жалбоподателят поддържа жалбата по съображенията в нея. Добавя, че не е следвало да се съставя акт по реда на чл. 42, ал. 2 ЗАНН, тъй като адресът му е бил известен. Твърди, че се е явил в общината, като актът му е бил връчен от портиер, а не от актосъставителя и само бил поканен да направи възражения, а не да даде обяснения. Счита, че не е спазена процедурата, тъй като се сочи чл. 186, ал. 2, а той предполага спазване на процедурата по 1 чл. 186, ал. 3. Твърди, че не той е извършил нарушението, а синът му. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 25.10.2022г. жалбоподателят паркирал л.а. „***” с рег. № *** в гр. София, на ул. „***” пред ***, като автомобилът бил разположен перпендикулярно на пътя и в по-голямата си част бил на тротоара. Това място не било определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията. Около 15:45 ч. св. Д. – инспектор в център за градска мобилност видял автомобила и приел, че е бил паркиран в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Изготвил снимки. Съставил фиш срещу жалбоподателя и оставил уведомление за това на автомобила.

На 31.10.2022 г. жалбоподателят оспорил фиша. Била изпратена покана до жалбоподателя да се яви на 25.11.2022 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). На 25.11.2022г. св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 003049 за нарушение само на чл. 94, ал. 3 ЗДвП в негово отсъствие, тъй като той не се явил. Актът бил връчен на жалбоподателя на 02.12.2022г., като той вписал в него възражение, че отразеното не отговаря на действителността и не е извършил нарушението.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Д. и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д., които намира за достоверни и обективни, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си, като отговарят и на писмените доказателства и приложената снимка. От снимката и показанията на св. Д. се установява къде е бил паркиран автомобилът и разположението му на тротоара.

Показанията на св. Ц. не се кредитират от съда, тъй като, ако действително той е бил паркирал автомобила, а не жалбоподателя, то последният е могъл да впише това като възражение в акта или в 7-дневния срок, но не е сторил това. В този смисъл, съдът приема, че показанията на св. Ц., който е и предубеден с оглед роднинската си връзка с жалжоподателя, имат за цел да обслужат защитната му версия, но са недостоверни.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган.

Няма нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези. Мястото на нарушението е посочено точно, включително как е бил разположен автомобилът.

Нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП предвижда, че се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места. В НП се сочи, че на процесното място няма разрешение за паркиране или престой и не е необходимо да се посочи, нормата, която забранява паркиране на тротоара, тъй като забраната следва от разпоредбата, която се твърди, че е нарушена. По тази причина не е нужно и посочване на нормата, която разрешава паркиране на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението. По същата причина не е нужно и посочване дали е имало най-малко 2 метра разстояние за преминаване на пешеходците

На жалбоподателя не е била предоставена декларация за попълване. Но и ЗДвП не предвижда това за случаи като процесния. Това е предвидено при нарушения, установени с техническо средство или системи. Жалбоподателя е имал възможност да впише възражения в акта при връчването му, което е и сторил. Имал е възможност и да направи възражения срещу акта в 7-дневен срок от връчването му – чл. 44, ал. 1 ЗАНН, включително да посочи дали той или друго лице е паркирало автомобила. В този смисъл, не се възприемат възраженията, че не е имал възможност да посочи дали той е паркирал автомобила или друго лице.

Не е нарушена процедурата по чл. 186 ЗДвП. Уведомление за издадения фиш е било закрепено на автомобила. При наличие на възражение срещу издадения фиш в законоустановения срок, спрямо жалбоподателя е бил съставен АУАН. Съставен е бил в негово отсъствие, тъй като не се е явил за съставянето. Актът му е бил връчен, с което на същия са били предявени фактите, въз основа на които е била ангажирана отговорността му.

По същество:

Чл. 94, ал. 3 ЗДвП предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване 3 на пешеходци.

Санкционната норма на чл. 178е ЗДвП предвижда наказание „глоба” от 50 до 200 лева за водач, който паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.. В случая, жалбоподателят е бил паркирал автомобила на тротоар, така, че поголямата част от него е бил разположена на тротоара, перпендикулярно на пътя. На това място собственикът на пътя или администрацията не е дал разрешение за паркиране върху тротоара. Така, от обективна страна жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е паркирал така, че автомобилът е бил в по-голямата си част на тротоара и то перпендикулярно, като е знаел, че няма разрешение за това.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Наказанието е наложено в минимален размер от 50 лева и е невъзможна ревизията му.

По изложените съображения съдът намира, че НП следва да се потвърди.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на СО, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение.

Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Иска се възнаграждение от 200 лева, което е неоснователно. Съдът намира, че размерът му следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е. случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка; представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № СОА23-РД11-5 от 04.01.2023г., издадено от заместник-кмет на Столична община.

4

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН на Л. Ц. Ц. да заплати на Столична община сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал.

2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5