Решение № 15559 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15559 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. Р.А като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110115654 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против А. В. С., ЕГН: ********** и Г. Б. Т., ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период Е. Л. Т. с ЕГН:

**********, починала на 28.01.2009 г. във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София ,******** с абонатен № 161952, а именно: сума в общ размер на 147,42лв., от които 116,81лв. - главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 30,61лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 01.02.2024г. – които задължения се претендират разделно – при дялове: по ½ част за всеки от ответниците.

От страна на ответника А. С. исковете се оспорват с възражения, сред които и че наследниците са общо четирима, а не само посочените двама ответника, като А. С. живее в гр. Пазарджик и никога не е обитавала посочения топлоснабден имот.

От страна на ответника Г. Б. Т., уведомен за исковата молба по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител, който оспорва иска с възражения, сред които и за погасяване по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, „изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно... Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая от представения заедно с исковата молба документ на Настанителна заповед се установява, че наследодателят на ответниците Е. Л.

Т. е ползвала посочения имот по силата на договор за наем от 1997 г., сключен с общината.

Според писмо на Со, р-н „от 01.04.2021 г., адресирано до „Топлофикация София” ЕАД, Е. Л. Т. е починала, като имотът се ползва от Г. Б. Т., син /сега ответник/, и от внука на Е. Л. Т.. Посоченото писмо не може да се цени като доказателство с обвързваща доказателствена сила относно така съобщеното фактическото ползване на имота, тъй като не е издадено за факти, предвидени за установяване по официален ред.

Положително се установява, че процесният имот е с адрес, който е и официално регистриран от ответника Г. Б. Т. като негов постоянен и настоящ адрес, видно от служебно изготвените справки от База данни „Население“.

Административното регистриране на адрес обаче не представлява доказателство за фактическото местоживеене.

2

За ответника А. В. С. не са налице каквито и да било данни, които да сочат на връзка с адреса на имота, за който сега се претендират неплатени задължения във връзка с топлоснабдяване.

Същественото е, че според цитираните разяснения на ВКС следва, че дори и да бъде положително установено, че ответниците реално ползват имота, това не е достатъчно, за да се приеме за възникнала облигационната връзка по повод топлоснабдяването, а е необходимо установяване съгласието на фактическия ползвател да придобие вместо носителя на вещното право качеството „клиент“. Не се налице представени Заявление-декларация за откриване на партида, подписан от някой от ответниците т.нар. Главен отчет, нито други доказателства, въз основа на които да е възможно да се приеме, че ответниците са клиенти на ищеца по повод доставката на топлинна енергия, поради което на това основание исковете се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника А. В. С. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро /стари 400 лева/.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против против А. В. С., ЕГН: ********** и Г. Б. Т., ЕГН **********, в качеството им на наследници на длъжника за процесния период Е. Л. Т. с ЕГН:

**********, /починала на 28.01.2009 г./ във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София , 0, с абонатен № 161952, а именно: сума в общ размер на 147,42лв., от които 116,81лв. - главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 30,61лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. до 01.02.2024г. – които задължения се претендират разделно – при дялове: по ½ част за всеки от ответниците.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на А. В. С. с ЕГН: ********** сумата 205,42 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4