Определение № 1412 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. София, 29.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000501368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 17.03.2023 г. на ищцата П. Е. Г. и частна жалба от 21.03.2023 г. на ответника „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД срещу определението от 7.03.2023 г. по т.д № 1652/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, с което е допълнено в частта на разноските разпореждането от 17.01.2023 г., като на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника са присъдени разноски в размер на 800 лв.

В жалбата на ищцата се твърди, че неправилно СГС е присъдил посочените разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че същото не било доказано, тъй като не бил представен договор за правна защита и съдействие, а единствено платежно нареждане. Без представянето на такъв договор било невъзможно да се прецени дали заплатеният хонорар е само за една инстанция или за три такива, а било възможно да включва и цялостно процесуално представителство за първата инстанция. Не можело да се прецени и дали сумата се отнасяла само за настоящото производство, тъй като между страните имало и други производства. Твърди се и, че първоинстанционното производство приключило на сравнително ранен етап, без да се стига до открито заседание и събиране на доказателства, а единственото извършено процесуално действие от името на ответника е депозираният отговор на исковата молба.

В жалбата на ответника се поддържа, че съдът неправилно е намалил поисканите разноски за адвокат без да са налице основанията за това по чл. 78, ал. 5 ГПК. Не било съобразено, че се касае за търговски спор, по който е осъществена двойна размяна на книжа, а ответникът е депозирал два отговора – на исковата молба и на допълнителната искова молба. Твърди се и, че възражението за прекомерност било направено несвоевременно, доколкото искането за разноски било направено още в първия отговор на исковата молба. Сочи се и, че неправилно съдът не е приложил актуалната редакция на чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г., според която претендираните разноски са под минимума.

Всяка от страните оспорва частната жалба на другата страна.

1

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 12.08.2021 г., с която П. Е. Г. е предявил а срещу „Ел Би Сервиз 2000“ ЕООД иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията от 11.08.2021 г. на общото събрание на съдружниците, с които ищцата не е приета за съдружник, като наследник на починалия съдружник А. П. Г., дяловете на същия са поети от преживелия съдружник Л. Ж. Б., взето е решение за изплащане на имуществения дял на наследниците на А. Г., приет е нов учредителен акт на дружеството като ЕООД.

Към исковата молба е приложен препис от искова молба с вх. № 11438/3.08.2021 г., с която ищцата е предявила срещу ответното дружество: 1) иск за установяване, че е съдружник в дружеството с 28 дяла с номинална стойност 2 800 лв., като наследник на починалия си съпруг А.

П. Г., и 2) иск за отмяна на решенията от 21.07.2021 г. на общото събрание на съдружниците.

С молба от 7.09.2021 г. ищцата е уточнила исковата молба във връзка с указания на съда по разпореждане от 16.08.2021 г. Посочила е, че по искова молба с вх. № 11438/3.08.2021 г. е образувано т.д. № 1591/2021 г. на СГС, по което ще се реши въпросът за качеството й на съдружник в дружеството, който се явявал преюдициален спрямо настоящото дело.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество на 27.01.2022 г., от името на което е депозиран отговор на 9.02.2022 г. от адв. Р. Р.. В същата искът е оспорен като недопустим и неоснователен по подробно изложени съображения, като е направено искане за присъждане на разноски според приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 1 000 лв. – за заплатен аванс от адвокатски хонорар. Към отговора е приложено пълномощно в полза на адв. Р. Р. и адв. Р. Т., както и банково преводно нареждане от 8.02.2022 г., с което дружеството е превело по сметка на адв. Р. сумата 1 000 лв. с посочено основание – „аванс по тд 1652/2021 г., т.о., VІ-12 състав“.

На 28.02.2022 г. ищцата е подала допълнителна искова молба, в която наред с другото е направено искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т.д. № 1591/2021 г. на СГС. На 23.03.2022 г. е подаден отговор на същата от името на ответника от адв. Р. Т..

С определение от 16.05.2022 г. искането за спиране е уважено на посоченото основание, което е потвърдено с определение от 5.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1899/2022 г. на САС, по частна жалба на ответника.

С молба от 6.01.2023 г. ответникът е поискал възобновяване на производството, като отново е поискал присъждане на разноски според приложен списък по чл. 80 ГПК, в който те са в общ размер на 1015 лв., от които 15 лв. – по частната жалба за спирането и 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение. Към молбата са приложени влезли в сила решение от 10.05.2022 г. по т.д. № 1591/2021 г. на СГС, потвърдено с решение от 6.12.2022 г. по т.д. № 598/2022 г. на САС, с което исковете на ищцата срещу ответника са били изцяло отхвърлени – за установяване на качеството й на съдружник и за отмяна на решенията от 21.07.2021 г. на ОС.

С разпореждане от 17.01.2023 г. съдът е върнал исковата молба на осн. чл. 130 ГПК, като е приел, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата предвид отреченото й качество на съдружник с влязлото в сила решение по предходното дело. Препис от разпореждането е връчен на ищцата на 30.01.2023 г., а на ответника – на 19.01.2023 г., като същото не е обжалвано.

2

С искане от 27.01.2023 г., подадено по пощата на 26.01.2023 г., ответникът е поискал на осн. чл.

248 ГПК да бъде допълнено разпореждането от 17.01.2023 г., като му бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 1 015 лв.

В отговора от 10.02.2023 г. ищцата е оспорила искането, като е направила и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорор.

За да постанови обжалваното определение от 7.03.2023 г. съдът е приел искането за частично основателно, като присъдил разноски в размер на 800 лв. Приел е за доказано, че ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 1 000 лв. според представеното банково преводно нареждане. Приел е за основателно възражението за прекомерност, като е намалил разноските до минимума по чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията към момента на плащането.

При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд намира от правна страна следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и са допустими.

Ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 ГПК/, като са ирелевантни причините за прекратяването и вината на ищеца, които разноски следва да бъдат реално направени – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС. В случая първото условие не е спорно – производството е прекратено с разпореждане от 17.01.2023 г., извършено след подаване на отговора на исковата молба и допълнителния отговор по чл. 373 ГПК. Спорните въпроси са дали претендираните от ответното дружество разноски за адвокат са доказани и дали е налице основание за намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Както бе посочено по-горе, искането за присъждане на разноски е било направено от ответника още в отговора на исковата молба, към който са приложени пълномощно и преводно нареждане за преведена от ответника по сметка на адвоката сума 1 000 лв. с посочено основание – „аванс по тд 1652/2021 г., т.о., VІ-12 състав“. Въззивният съд споделя съображенията на първоинстанционния съд, че тези документи в съвкупност доказват наличие на договор, по силата на който ответникът е възложил, а адвокатът е приел да осъществува правна защита и процесуално представителство по настоящото дело. Законът не изисква този договор да се сключи в определена форма, нито в общ документ. Документите доказват волеизявлението на ответника, а приемането от адвоката следва и от предприетите от него действия по настоящото дело – по подаване на отговор, допълнителен отговор, частна жалба и други молби. В преводното нареждане е посочен номерът на първоинстанционното дело, поради което няма съмнение, че сумата се заплаща за него. Доколкото друго не е посочено се счита, че възнаграждението е за първата инстанция. Ето защо доказано е уговарянето и реалното заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за правната защита по настоящото дело.

Неоснователно е и възражението за прекомерност на претендираните разноски за адвокат.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава намаляването на разноските в тази част само до минимума, определен в наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Противно на приетото от СГС този предел на намаляване се определя към момента на присъждане на разноските, а не към момента на извършване на разноските. Към датата на постановяване на обжалваното определение е в сила актуалната редакция на чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. на минималните размери на адвокатските възнаграждение от ДВ, бр. 88/2022 г., според която за иск като настоящия минимумът е 1 250 лв., което е повече от претендираното от ответника – 1 000 лв. Това само по 3 себе си води до неоснователност на възражението за прекомерност. Дори обаче да се приеме за приложима предходната редакция на наредбата, по която минимумът е 800 лв., то въззивният съд не счита, че надхвърлянето му с около 20 % не представлява прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Налице е незначително надхвърляне в границите на обичайното, още повече преценено през фактическата и правна сложност на спора, повдигнат в исковата молба.

Неприложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата, установяваща минимални размери на възнаграждения за определени услуги /измежду които и изготвяне на отговор на искова молба/, но само в случаите, когато услугата не включва ангажирано процесуално представителство по делото. В конкретния казус ангажирания от ответника адвокат е нает с цел цялостно процесуално представителност по делото, а не само за изготвяне на отговор на исковата молба – видно от самото пълномощно. Обстоятелството, че делото е прекратено преди първото редовно заседание, е ирелевантно и извън приложното поле на чл. 9, ал. 1 от наредбата – от значение не са реално извършените по делото процесуални действия, а волята на страните по договора за правна помощ.

Адвокатско възнаграждение е уговорено в този му размер с цел защитата по първоинстанционното производството, за което е нормално да се очаква, че ще се развие и приключи с постановяване на решение по съществото на спора, а не с определение за прекратяване. По тази причина приложима за определяне на минималния размер е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.10 от наредбата, а не тази на чл. 9, ал. 1. Ето защо няма основание за редукция на претендираните от ответника разноски за адвокат.

С оглед на изложеното частната жалба на ответника се явява основателна, а частната жалба на ищцата – неоснователна. Независимо, че в диспозитива на обжалваното определение липсва отхвърлителен диспозитив, то следва да се приеме, че се касае за очевидна фактическа грешка предвид изразената в мотивите воля на съда. Поради това определението следва да се отмени в частта, с която искането за разноски е отхвърлено за разликата до пълния претендиран размер от 1 000 лв., която разлика да се присъди. Въззивният съд не следва да присъжда допълнително и сумата 15 лв. /такса за частната жалба срещу определението за спиране/, независимо, че и тя е посочена в списъка по чл. 80 ГПК, доколкото в настоящата частна жалба на ответника не е заявено искане за присъждането й, а е заявено само искане за присъждане на разноски за адвокат в размер на 1 000 лв., поради което важи диспозитивното начало.

Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c11b438-b166-42d8-9623-9f9ced022c66