Решение № 6843 от 28.07.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 1400/2026
- Вид
- Решение № 6843
- Подписан
- 28.07.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- Марина Николова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171, т.1, буква "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3 предл.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6843
Бургас, 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИНА НИКОЛОВА
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20267040701400 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М. Х. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Руен, обл. Бургас, [улица], чрез адвокат Я., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0237-000085/26.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована и неправилна и моли за отмяната й. Не претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, в съдебно заседание редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като не е изразено становище по жалбата.
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от съставения АУАН серия GA АКТ № 5527852, на 25.05.2026г., около 22:52 часа в [населено място] на ул. Славянска до бензиностанция Лукойл, с посока на движение от [населено място] към [населено място], жалбоподателят е управлявал лек автомобил Л. Р. Ф. 2, с рег. номер [рег. номер], собственост на Х. М. Х. от [населено място], [улица], като при проверка е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер: ARKA-0043. Издаден му е талон за изследване с номер: 307301 Съгласно писмените доказателства, приложени към административната преписка, жалбоподателят се е явил в поликлиниката в [населено място], където му е била взета кръвна проба и урина за анализ, като пробите са предадени на мл.автоконтрольор при РУ- Айтос. На 26.05.2026 год. взетите от М. Х. М. кръв и урина са изпратени до Военномедицинска академия [населено място], за изготвяне на токсико-химична експертиза.
По делото не са налице данни за резултатите от изготвената токсико-химична експертиза. Не е представена и информация дали е издадено наказателно постановление въз основа на цитирания АУАН.
Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0237-000085/26.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос.
Същата е връчена на жалбоподателя на 02.06.2026 г., за което е направено отбелязване върху ЗППАМ и е обжалвана с жалба, подадена на 09.06.2026 год., в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0237-000085/26.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, видно от Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР - Бургас.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на това основание. Заповедта съдържа всички фактически основания, които са релевантни, посочено е и правното основание за нейното издаване.
Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
С нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
В процесния случай в обжалваната заповед се твърди, че жалбоподателят е отказал извършване на проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, но едновременно с това е посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване, като от материалите по делото се установява, че М. Х. М. е предоставил кръв и урина за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози.
Нарушението, което е посочено в обжалваната заповед е [жк], ал.3, предл.2 от ЗДвП и същото регламентира отказа на водача на ППС да му бъде извършена проверка, чрез която да се установи употреба на наркотични вещества и техните аналози. Тази проверка се извършва чрез два самостоятелни способа. Единият е с техническо средство, в конкретния случай Д. Д. Т. 5000, а другият е вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Чрез двата способа се установява употребата на наркотични вещества или техните аналози. Двата способа обаче касаят един и същи отказ, т.е. отказ ще бъде налице, ако водачът откаже както изследване с техническо средство, така и изследване на биологични проби. В процесния случай не е осъществен състава на чл.174, ал.3 предл.2 от ЗДвП, предвид факта, че водачът – жалбоподателят М. Х. М., не е отказал проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, тъй като е предоставил доброволно биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
При тези факти се налага извод, че М. Х. М. не е осъществил състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, следователно не са и налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. В случая, водачът доброволно се е съгласил наличието на употреба на наркотични вещества да бъде установено чрез един от двата възможни способа – изследване с техническо средство или вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, в случая – втория способ, което означава, че липсва отказ като изпълнително деяние, визирано в чл.174, ал.3 предл.2 от ЗДвП. Административният орган е следвало да изчака резултатите от това изследване и според тези резултати да прецени дали е налице нарушение на чл.174, ал.1 от ЗДвП – в случай, че изследването покаже употреба на наркотични вещества или въобще няма нарушение.
По изложените съображения, обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0237-000085/26.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с която на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП спрямо М. Х. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ.Руен, обл.Бургас, [улица] приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�