Решение № 208 от 15.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Б., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500282 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 1702/05.02.2025 г., подадена от “С.” ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.С.“ № 18, ет. 3, представлявано от управителя П.К.С., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т.А.“ № 43 Б, ет. 2, против Разпореждане от 22.01.2025 г., постановено по изп.д. № 1341/2024г. по описа на ЧСИ Б.В. с район на действие Окръжен съд Б., с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., както и таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.

В жалбата се сочи, че преди образуване на ИД длъжниците са заплатили главницата по издадения ИЛ. Твърди се, че адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което се иска същото да бъде намалено до 200 лв. Таксата по т.

26 от Тарифата в размер на 447,30 лв. следва да бъде намалена поради това, че длъжниците са заплатили сумата по ИЛ преди образуване на ИД. Таксата не следва да се начислява и върху адвокатското възнаграждение.

1

Прави се искане за отмяна на разпореждането, с което съдебният изпълнител е отказал да намали таксата по т. 26 от Тарифата и адвокатското възнаграждение, дължими от длъжника по изпълнението.

Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция.

Взискателят „М.Т. 66“ ЕООД не е подал писмен отговор по жалбата.

ЧСИ Б.В. е депозирал писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил съображения за неоснователност на подадената жалба.

При извършената от Окръжен съд Б. проверка се констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна /длъжник/ и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, с който се решава въпросът за разноските в изпълнението - чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Ето защо жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

По ч.гр.д. № 254/2024г. по описа на Районен съд Б. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжниците „С.“ ООД и П.К.С. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „М.Т. 66“ ООД сумата от 9 700 лв. - неиздължена част от главница по Договор за спогодба от 13.02.2023г., както и сумата от 1 208.25 лв. - лихва за забава за периода от 13.02.2023г. до 05.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.02.2024г. до окончателното плащане, както и сторените разноски за платена държавна такса в размер на 218.16 лв.

Впоследствие длъжиците са заплатили сумата 9700 лв. с платежно нареждане от дата 07.05.2024г. и са представили същото пред заповедния съд.

С оглед извършеното частично плащане и становището на заявителя заповедният съд е приел че е налице частично плащане, с което са погасени: разноските за държавна такса – 218.16 лв., адвокатско възнаграждение – 1350 лв., лихвата за забава за периода от 13.02.2023г. до 05.02.2024г. – 1208.25 лв., лихвата за забава върху главницата от 9700 лв. за периода от 06.02.2024г. до датата на частичното плащане – 07.05.2024г., изчислена служебно от съда на сумата от 341,84 лв., както и частично главницата – до размер от 6 581.75 лв.

Издаден е изпълнителен лист за сумата от 3 118.25 лв. - главница, ведно със законната лихва от 07.05.2024г. до окончателното плащане.

Въз основа на този изпълнителен лист по молба на взискателя „М.Т. 66“ ЕООД на 08.11.2024г. е образувано ИД № 1341/2024г. по описа на ЧСИ Б.В..

2

По ИД са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за адвоката на взискателя в размер на 1000 лв. В хода на делото е извършено проучване на имуществото на длъжницте. До тях е изпратена ПДИ, в която е посочено, че са дължими суми както следва: 3 118,25 лв. – главница, 291,14 лв.

– законна лихва, 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, разноски 318 лв., разноски 47 лв., 447, 30 лв. – такса по т. 26 от Тарифата. ПДИ са връчени на длъжниците на 10.01.2025г.

По изпълнителното дело са наложени възбрани на недвижими имоти, собственост на длъжниците, както и запори на МПС. Наложен е запор върху пенсията на длъжника физическо лице.

След получаване на ПДИ от страна на длъжниците е подадена молба, в която е посочено че сумите по изпълнението са заплатени преди образуване на ИД. Към молбата са представени три платежни нареждания, както следва: от дата 07.05.2024г. за сума в размер на 9700 лв. /това плащане е съобразено от заповедния съд и за тази сума не е издаден ИЛ/; от дата 18.10.2024г. – заплатена сума в размер на 1350 лв. и от дата 30.10.2024г. – заплатена сума в размер на 218,16 лв. На 10.01.2025г. /след образуване на изпълнителното дело/ е извършено частично плащане на дължимата сума по ИЛ в размер на 158 лв.

От страна на длъжниците е подадено искане от дата 20.01.2025г. за намаляване на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и адвокатското възнаграждение за взискателя.

С разпореждане от дата 22.01.2025г. ЧСИ е отказал да редуцира таксата и адвокатското възнаграждение.

Последното е предмет на обжалване пред настоящата съдебна инстанция.

На първо място следва да се отбележи, че от страна на длъжниците са дължими както такса по т. 26 от Тарифата, така и адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, доколкото не се установява преди образувание на ИД /08.11.2024г./, да са заплатени всички суми по ИЛ от страна на солидарните длъжници. Заплатена е сума в размер на 1586,16 лв. с двете платежни нареждания от дати 18.10.2024г. и 30.10.2024г. Платежното нареждане от дата 07.05.2024г., с което е заплатена сума в размер на 9700 лв., не следва да се взема предвид, доколкото тази сума е платена преди издаване на ИЛ по 3 заповедното производство и заповедният съд я е приспаднал от дължимите суми по заповедта по чл. 410 ГПК. При това положение към връчване на ПДИ дължимите суми по изпълнението са 3118,25 лв. – главница и 292,14 лв. законна лихва. Като се съобрази частичното плащане /общо 1532,09 лв./ извършено преди образуване на ИД дължимата сума е 1878,30 лв. – главница.

По делото са ангажирани доказателства, видно от които взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Длъжникът „С.“ ООД прави възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, но до сумата от 500 лв. Все пак не се касае единствено до действия, ограничаващи се до образуване на ИД, а и до последващи такива, които са предприети по изпълнението за събиране на дължимите суми – запори, възбрани. Ето защо на настоящия етап от ИД съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 500 лв.

По таксата, дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ: Тази такса ще е дължима върху сумата по ИЛ, която не е заплатена към датата на образуване на ИД /1878,30 лв./, както и върху редуцираното адвокатско възнаграждение от 500 лв. Такса върху адвокатското възнаграждение се дължи, доколкото в т. 26 от Тарифата е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно интереса. След като таксата е дължима върху събраната сума, в нея трябва да се включат и разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя.

При това положение и на осн. т. 26, б. „в“ от Тарифата е дължима такса в размер на 252,31 лв. с ДДС.

С оглед на изложеното по-горе ще следва атакуваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказано редуциране на дължимите такси и разноски, да се отмени и вместо това се намали адвокатското възнаграждение от 1000 на 500 лв. и таксата по т. 26 от Тарифата от 447, 30 лв. на 252,31 лв. с ДДС.

Поради основателността на жалбата по настоящото дело ще следва „М.Т.“ 66 ЕООД да заплати на жалбоподателя „С.” ООД сторените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса за образуване на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Разпореждане от дата 22.01.2025 г., постановено по изпълнително дело № 1341/2024г. по описа на ЧСИ Б.В. с район на действие ОС – Б., в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да редуцира дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 447, 30 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, дължимо в полза на взискателя „М.Т.“ 66 ЕООД от 1000 лв. на 500 лв. и дължимата такса от т. 26 от ТТРЗЧСИ от 447,30 лв. на 252,31 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА „М.Т.“ 66 ЕООД, ЕИК 201420991, да заплати на “С.” ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.С.“ № 18, ет. 3, представлявано от управителя П.К.С., със съдебен адрес: гр. Б., ул.

„Т.А.“ № 43 Б, ет. 2, сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 25 лв., представляващи заплатена държавна такса.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5