Присъда № 7 от 26.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ по НОХД №1555/2021 г. по описа на Окръжен съд-п с подсъдим И.П.

ЦАНКОВ

Срещу подс. И.П. ЦАНКОВ е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-п поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като на осн. чл.78А НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА, доколкото внасянето в бюджета на необявеното и неплатено данъчно задължение ведно с лихвите преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд обуславя наличието на хипотезата по чл.255, ал.4 НК. Счита, че следва да бъдат отменени наложените обезпечителин мерки.

Подс. И.П. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение и изразява съжалява за извършването му. Моли за минимално наказание. Упълномощеният му защитник адв.С.В. се солидализира изцяло с предложението на представителя на държавното обвинение, като моли ГЛОБАТА на подзащитния му да бъде определена в размер, клонящ към минимума.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подс.И.П. е роден на ****, живущ в гр.п, б., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН **********.

Дружеството „****“ ЕООД гр.п с ЕИК **** било учредено на 04.06.2014 г. от подс. И.П.. Учредяването било вписано в Търговския регистър с посочени седалище и адрес на управление: гр. п, ул.“Колю Фичето“ №7а. Търговецът е регистриран по реда на ДОПК в ТД НАП-п на 10.06.2014 г. От създаването му единствен негов собственик на капитала и управител бил подс.П.. Основната дейност на същото към инкриминирания период била продажба на месо и месни продукти, както и производство на месни продукти и колбаси. Към инкриминирания по настоящото дело период подс.И.П. осъществявал цялата дейност на дружеството, в това число и реализирал всички контакти по повод на данъчното му разчитане чрез предоставяне на необходимите документи на свид.Б.Б., работещ в счетоводната кантора на свид.СТ. АН., и със запознаване на отразеното от 1 него в документите по данъчното разчитане. Това станало въз основа на получена управителна и представителна власт от свид.Б. на базата на пълномощно, издадено му в негова полза от подс.П. на 13.06.2014 г. с нотариална заверка от същата дата, като то включвало пълен обем от представителна власт както към държавните органи и институции, така и към евентуални контрагенти при сключването на договори. В този смисъл реално цялата фактическа дейност на дружеството е осъществявана през този период от подсъдимия, поради което и други лица не са имали отношение към нея.

За инкриминирания период от време „****“ ЕООД гр.п се обслужвало счетоводно от цитираната счетоводна кантора, представлявана от свид.Б.Б..

През 2016 г. екип на ТД НАП-п в състав Ф.Т. и И.У. извършил данъчна ревизия с обхват задължения „Данък върху добавената стойност“ за периода от 20.06.2014 г. до 31.10.2015 г. Ревизията е приключила с Ревизионен доклад №16001615007926-092-001/16.03.2016 г. и Ревизионен акт №16001615007926091-001/09.05.2016 г., който бил връчен на свид. Б..

Като регистриран по ЗДДС субект за „****“ ЕООД п съществувало по смисъла на чл.125 ал.1 ЗДДС задължение за всеки данъчен период, който съгласно чл.87, ал.2 ЗДДС е едномесечен и съвпада с календарния месец, да подава справка - декларация, съставена въз основа на съответните отчетни регистри – дневника за покупките и дневника за продажбите, явяващи се задължителни регистри, съгласно изискванията на чл.124, ал.1 ЗДДС, които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, видно от нормата на чл.113, ал.1 ППЗДДС. В съответствие с изискването на чл.125, ал.5 ЗДДС, въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Представлявайки изкуствен субект на правото, тези си нормативно уредени ангажименти юридическото лице следвало да осъществява чрез своя управителен орган или упълномощено от него лице.

Още от създаването му „****“ ЕООД п било счетоводно обслужвано от свид.Б., работещ като счетоводител в горепосочената счетоводна кантора. Във връзка с този му ангажимент той бил обвързан с обработката на документите, касаещи търговските операции на дружеството, и осчетоводяването им.

Занимавал се и с изготвянето на справките - декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, като в тях, използвайки счетоводна програма, включвал сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите, предоставяни му лично от подс. И.П. или от последния чрез Ц.П. и свид.И.Д. като физически приносители. След оформянето на справката - декларация за съответния период, свид.Б. докладвал на подсъдимия за получения резултат и при липса на корекции, произтичащи от допълнително предоставени от него документи, я подавал пред органите на ТД на НАП п, ведно с дневниците за покупки и продажби за периода по електронен път, за което бил упълномощен от подс.И.П. като представител на „****“ ЕООД. Самият свид.Б. не познавал и не контактувал с клиентите и с доставчиците на 2 стоки/услуги на „****“ ЕООД, респ. не участвал в договарянето им, като информация за параметрите на сделките черпел единствено от съдържанието на предоставяните му от подсъдимия фактури. Затова и не бил запознат дали тези първични счетоводни документи отразяват реални търговски отношения.

През месец септември 2014 г. у подс. И.П. се формирало намерението да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и представляваното от него дружество за редица данъчни периоди, като за целта решил да ползва неистински документи, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „3 Страс Трейдинг“ ЕООД се водело получател на стоки. Ролята им била чрез имитирането на облагаеми доставки, т.е. реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1 ЗДДС, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. Глобалната последица от замислените операции била по този начин да се преобразува финансовият резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по тези сделки данъчен кредит се намали размерът на данъка върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения период.

В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец август 2014 г. подс.И.П. се снабдил по неустановен начин със следните фактури:

- Фактура № 8120711382/31.08.2014 г., сочена за издадена от „****“ ЕАД, ЕИК **** с данъчна основа на стойност 1394.64 лева и ДДС в размер на 278.93 лева, без да е налице услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС-разходи за материали;

- Фактура № 1000000585/31.08.2014 г., сочена за издадена от „***“ ЕАД, ЕИК ***, с данъчна основа на стойност 3988.32 лева и ДДС в размер на 797.66 лева, без да е налице доставка услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДСразходи за материали.

Отразените чрез всяка една от изброените фактури сделки всъщност били симулативни, тъй като в действителност подобни доставки между „****“ЕООД и посочените контрахенти не съществували. Съгласно приложените заверени копия на фактурите, декларирани в дневник - покупки за данъчен период август 2014 г. на „****” ЕООД, получател на доставката е „СУПЕР МЕС” ЕООД с ИН по ДДС BG202053270, т.е. субект различен от процесното дружество. Подсъдимият бил с ясното съзнание за тяхната действителна стойност, тъй като бъдейки управител и представител на „****“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре известно, че не е осъществявал контакти с привидния контрагент и че дружеството му реално не е получило посочените във фактурите услуги. Не са налице доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките по посочените фактури между указаните по тях страни. Липсва доставка на 3 услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС и не е налице реално извършване на доставката. Не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал.1 ЗДДС, както и не възниква данъчно събитие по реда на чл.25, ал.1, 2 ЗДДС. Не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл.68, ал.1, т,1 ЗДДС и няма основание за приспадане на данък по смисъла на чл.69, ал.1 ЗДДС.

Независимо от това, че знаел за абсолютната фиктивност на отношенията между „****“ ЕООД и всеки от изброените доставчици, подс.П. представил всички от гореизброените фактури на свид.Б. за тяхното осчетоводяване.

Последният от своя страна, съобразявайки донесените му документи и предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, ги включил в дневника за покупки на „****“ ЕООД за месец август 2014 г. Съответно с това му поведение и чрез невиновно действащия счетоводител – при условията на посредствено извършителство, служейки си като инструмент със свид.Б., несъзнаващ ролята на предоставения му първичен счетоводен документ като описващ несъществуваща стопанска операция, подс.П. повлиял за оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 ЗДДС.

Пряка последица от горното събитие било и формулирането в справката - декларация за периода м.август 2014 г. – посредствено от подсъдимия, използвайки невиновно действащия свидетел, попълнил нейното съдържание, посочил размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б” на декларацията е посочен размерът на данъчната основа от 54 707,75 лева и относно начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит - в размер на 10 941,53 лева вместо действителните размери на двата вида суми в посочения раздел от 48 248,20 лева и 9864,94 лева, а в кл. 50 – ДДС за внасяне в размер на 8 853,96 лева при действителен в размер на 9 930,55 лева. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочени по-горе издатели автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 1 076,59 лева, представляващ разликата между неправомерно посоченият данъчен кредит в размер на 10 941,53 лева и действителният такъв в размер на 9 864,94 лева;

На 12.09.2014 г. свид.Б. подал справката - декларация за указания период по електронен път в ТД на НАП гр.п, заведена с вх.

№16002533548/12.09.2014г., с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено – използвайки го като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието му за фактите от действителността – от Управителя на дружеството пред органите на приходната администрация. Съответно чрез действията на подсъдимия това довело до избягване едновременно на установяването и плащането на 4 данъчни задължения за „****“ ЕООД за периода в размер на 1 076,59 лева поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.

Заедно със справката декларация съобразно изискванията на чл.125, ал.3 ЗДДС, на 12.09.2014 г. от свид.Б. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите – ТД на НАП гр.п – при представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван от подсъдимия – посредствено чрез счетоводителя си – в качеството му на документ с невярно съдържание с оглед отразените в него фактури, издадени от името на гореизброените доставчици, по които липсвала всъщност реални по смисъла на чл.9 ЗДДС доставки на услуги.

Продължавайки своя замисъл за данъчния период по ЗДДС месец септември 2014 г. подс.И.П. се снабдил по неустановен начин със следните фактури:

- Фактура № 2000000011/03.09.2014 г., сочена за издадена от „***” ЕООД, ЕИК ****, с данъчна основа на стойност 12 080.00 лева и ДДС в размер на 2 416.00 лева, без да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС-покупка на свинско месо;