Решение № 23410 от 27.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23410 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110164314 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 50, ал. 2, вр. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД твърди, че на 26.10.2021 г. негови служители като оператора на електроразпределителната мрежа извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № **, обслужващо обект „къща“ на ответника Й. С. Б. в с. Дебнево, общ. Троян, ул. „**“ № 3, вх. А. За извършване на проверката било уведомено МВР, като на проверката присъствал служител на РУ на МВР-Монтана. При проверката бил съставен констативен протокол № **/26.10.2021 г. в присъствието на независимо лице, което не било служител на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като присъствието му било удостоверено с подписа му в констативния протокол. Сочи, че потребителят Й. С. Б., ползващ обекта, бил потърсен от служители на ЕРМ Запад, за да бъде поканен да присъства на проверката.

Същият бил на адреса и присъствал на проверката, като също е подписал процесния констативен протокол. Направените при проверката констатации били описани на стр. 3 от констативния протокол, изчерпателно посочено в исковата молба. Поради направените констатации служители на ЕРМ след проверката предприели следните действия: премахнали присъединяването, привели измерването в изправност и пломбирали клемния блок на електромера. Твърди, че на клиента-ответник било изпратено писмо, с което същият бил уведомен за извършената проверка и му бил изпратен съставения констативен протокол. На база констативния протокол, доказващ по непротиворечив начин наличието на промяна в схемата на свързване, която води до неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия потребявана от абоната в обекта, било извършено преизчисляване на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за периода от 27.07.2021.г до 27.10.2021 г., за който период била начислена процесната сума по фактура №0003388066/28.10.2021 г. Сочи, че с писмо с изх. № 1204362958/28.10.2021 г. уведомил ответника за преизчислените количества електрическа енергия, както и за процесната фактура. Тъй като ответникът не заплатил сумите, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.07.2023 г., по което било образувано заповедно дело – първо на 1

РС-Троян, после по подсъдност – на СРС и по гр.д. № 43159/2023 г., СРС, 161 с-в, на 01.09.2023 г. била издадена заповед за изпълнение. Ответникът възразил. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 802,94 лева – главница по фактура №0003388066/28.10.2021 г., дължими по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр.чл. 56 ПИКЕЕ за периода 27.07.2021 г.- 27.10.2021 г., както и сумата в размер на 128,20 лева, – лихва за забава върху главницата за периода 13.11.2021 г. 26.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2023 г., до окончателното плащане, за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43159/2023 г. по описа на СРС, 161 състав. Претендира разноски.

Ответникът Й. С. Б. оспорва фактическите твърдения, наведени в исковата молба.

Твърди, че сам потърсил ищцовото дружество, за да извършат проверка в имота му, за което входирал неколкократно молби в офиса на ищцовото дружество – на 13.08.2021 г. и на 21.10.2021 г. Към 10ч на 26.10.2021 г. на адреса на процесния имот дошъл служител на ищцовото дружество. Същият сменил електромера и извикал ответника да подпише протокола за смяната. Ответникът установил, че проблемът, за който подава жалби до ищцовото дружество, продължавал да съществува, което съобщил на служителя на ищеца – М.Х.. Същият позвънил на свои колеги, които дошли на адреса и извършили процената проверка. Твърди, че е оспорил процесния протокол, за което било образувано гр.д.

№23568/2022 г. по описа на СРС, 26 състав. Ето защо твърди, че не дължи претендираните суми. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и доказателствата по делото, преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 50, ал. 2, вр. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ

По исковете ищецът трябва да докаже 1) съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния период с ответника, по който за процесния период е доставяна електрическа енергия; 2) наличието на право на корекция за ответника, както и 3) законосъобразното извършване на корекционната процедура - съставяне на констативен протокол по установения ред; констатации от проверката, начина, по който е извършено остойностяването съгласно направените констатации от тази проверка.

Ищецът твърди, а и от заключението на СТЕ, кредитирано от съда и неоспорено от страните, и от самата фактура, приложена по делото, се установява, че процесната сума за главница по фактурата е формирана въз основа на преизчисление по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ 2019, като включва и допълнителни такси, като такса „задължение към обществото“, такса за достъп до електропреносната мрежа и др., но и те са начислени въз основа на получената при корекцията стойност на потребление по ПИКЕЕ от 3470 квтч.

Самите Правила за измерване на количеството електрическа енергия са издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.; изм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ от 21.07.2020 г. - бр. 57 от 9.07.2021 г., в сила от 9.07.2021 г., и съставляват нормативен административен акт.

Съгласно § 4 ПЗР ПИКЕЕ 2019 са приети от Комисията за енергийно и водно регулиране с решение по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Първата норма – на чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ – овластява КЕВР по предложение на енергийните предприятия или по своя инициатива да приема или изменя правила за търговия с електрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали периоди. Втората норма – на чл. 83, ал. 2 във връзка с чл.

2

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в редакция ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.) – овластява КЕВР да приема правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ (редакция от ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) общите условия съдържат като задължителен реквизит правила за ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.

83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. Съгласно легалната дефиниция на § 28а, б. „а“ ДР (Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Краен снабдител“ е: а) енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

Систематическото тълкуване на чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в редакция ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.) и на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ (редакция от ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) вр. § 28а, б. „а“ ДР ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) сочи, че КЕВР е овластена да приема правила за случаите, в които на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.

120, ал. 3, ала правният субект, в чиято полза може да се породи вземане от такава преизчислена електрическа енергия, е само един – енергийното предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти.

Очевидно и самият КЕВР така е смятал до 2019 г., тъй като предходните ПИКЕЕ 2013 (и не само те) предвиждаха вземането да възникне в полза на доставчика/продавача на електрическа енергия, а не на оператора на електроразпределителната мрежа. Приемайки действащите ПИКЕЕ 2019 г., КЕВР е направила опит да определи нов правен субект, в чиято полза възниква вземане от корекция на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или СТИ. Явно в представата на нормотворческия орган – КЕВР – законът го овластява да приеме и тако, и вако – било че вземането за коригирана електрическа енергия ще бъде в полза на крайния снабдител, било че е в полза на оператора на преносната мрежа по см. на § 34а ДР ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Подобна екзотична законова делегация за създаване на граждански субективни права за вземане за парични суми против потребители в полза на различни правни субекти в условията на алтернативност вероятно би могла да се мисли като допустима конституционно и теоретически. Нищо обаче в редакциите на законовите норми към датата на приемане на ПИКЕЕ 2019 г. не дава основание да се приеме, че законодателят е дал такава широка делегация на КЕВР. Никъде операторът на енергийната мрежа не се сочи като правен субект, в чиято полза може да се уреди вземане за коригирана електрическа енергия, а напротив – само крайният снабдител се сочи като възможен титуляр по такова вземане. От систематическото тълкуване на изброените 3 разпоредби следва, че субект на вземане за преизчислена по ПИКЕЕ енергия може бъде само доставчикът/продавачът на електрическа енергия. Постановявайки учредяване на права в полза на различен правен субект от този, който законът позволява да има такива права, ПИКЕЕ 2019 противоречи на закона и на осн. чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът е длъжен, служебно, да откаже да приложи ПИКЕЕ 2019.

Незаконният нормативен административен акт не може да бъде правно основание за разместване на блага между частноправни субекти, респ. за пораждане, изменение или погасяване на граждански субективни права. Поначало в частното право незаконното не може да поражда права, освен ако няма норма, предвиждаща противното. Специално при административни актове следва да се подчертае разликата с индивидуалните и общите административни актове, от една страна, и нормативните административни актове, какъвто е ПИКЕЕ 2019, от друга.

Когато в законовите срокове един унищожаем, но не нищожен, индивидуален административен или общ акт не бъде оспорен, той се стабилизира, влиза във формална сила, става неотменяем по редовните способи, добива сила на решено нещо в отношенията с администрацията (l’autorité de la chose décidée) и от този момент може да бъде – макар и порочен – източник за пораждане на права, вкл. граждански субективни права. Въз основа на един влязъл в сила индивидуален административен акт напр. може да се придобие право на собственост върху имот или някакво парично вземане. Достатъчно е да е стабилен, па макар и незаконен.