Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4359 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11914/2024
Вид
Решение № 4359
Подписан
25.06.2026
В сила
28.08.2026
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, ЕВГЕНИ СТОИЛОВ СТАНОЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9а · Закон за наследството
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 9 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4359 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100511914 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12859/28.06.2024 г. по гр. д. № 20073/2023 г. по описа на СРС, 62 състав на основание чл. 34 от ЗС е допусната съдебна делба между Г.

Т. К., Б. А. Е., С. А. Е., А. Е. А. и Б. А. К. на апартамент № 12, находящ се в гр.

София, район Красно село, ул. „********, със застроена площ 86 кв.м., представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по ККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-1850/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащи самостоятелния обект – от 21.04.2021 г., с адрес на имота: гр.

София, район Красно село, ул. „********, намиращ се в сграда с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой, нива на обекта: 1, при съседи: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – няма, при квоти – Г. Т. К. – 1/8, Б. А. Е. – 3/16, С. А. Е. – 3/16, А. Е. А. – 3/8 и Б. А. К. – 1/8. г.,

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 240763/24.07.2024 подадена от А. Е. А., в която са изложени съображения за неговата 1 неправилност. Въззивникът поддържа, че правилно съдът е приел, че съгласно т. 2 от ТР № 1/1998 г. по т.д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС кръгът от законните наследници на възстановена собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, се определя към момента на смъртта на наследодателя, като изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а от ЗН. Правилен бил и изводът, че по силата на чл. 9а ЗН, когато към открито наследство се възстановява собственост върху одържавени имоти, наследниците на последващия съпруг не наследяват, ако той е почнал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца, като последващ съпруг е този който е сключил брак с наследодателя – собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС. В конкретния случай, нямало спор, че бракът между А. А. и Н.Т. А.а е сключен с акт за женитба № 131/09.11.1931 г., т.е. преди одържавяването и следователно А. А. няма качеството последващ съпруг.

Установено било, че Н. А.а е починала на 07.02.1963 г. като към момента на откриване на наследството е оставила като наследници по закон – съпругът си А. А. и общата им дъщеря М. А.а А.а. Посочва, че след одържавяването на имота, на 23.02.1964 г. А. Д. сключил брак с Й.К. А.а, с която няма родени деца и който брак се явява последващ по смисъла на ТР № 1/1998 г., като Й. А.а имала две деца от предходен брак – Н. К. и Т. К., които по смисъла на чл. 9а от ЗН не се явяват наследници на А. А.. Следователно и изводът на съда, че Ъ.К.

А.а е придобила ¼ от наследството, оставено от А. А., тъй като по отношение на процесния имот попада в изключението по чл. 9а от ЗН. Посочва, че без значение е дали имотът е отнет на законово основание или е отчужден по друг ред, тъй като приложение намирала разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.

Моли Постановеното решение да бъде отменено изцяло. Претендира направените по делото разноски.

Против решението е постъпила и въззивна жалба вх. №

253079/06.08.2024 г., подадена от С. А. Е. и Б. А. Е., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Поддържат, че неправилно районният съд е приел, че ищците Г. К. и ответницата Б. К. са наследили процесния имот. От събраните по делото доказателства се установява, че имотът е отчужден от Н. Д.а и е възстановен на нейните наследници през 1992 г. Установява се, че Г. К. и Б. К. нямат родствена връзка 2 с Н. Д.а, а се явяват наследници на Й. А.а, която е съпруга на А. Д. А. – преживял съпруг на Н. Д.а. Неправилно съдът приема, че Г. К. и Б. К. са придобили идеални части от имота по силата на настъпило впоследствие наследствено правоприемство, без да съобрази цитираната от него задължителна практика на ВКС относно момента, към който се определя кръга от лицата, които наследяват възстановения имот. В конкретния случай, към датата на откриване на наследството на Н. Д.а наследници са нейният съпруг и дъщеря им М. А.а. Процесният имот представлява новооткрито наследство, което обективно не е съществувало към момента на смъртта й, а към момента на възстановяване единствен наследник е била М. А.а, тъй като съпругът А. А. е починал на 31.10.1975 г. – преди възстановяване на имота.

Изводът на съда бил в пряко противоречие с правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ, според който собствеността се възстановява на лицата, от които е отнета или на техните наследници по закон, а наследник по закон на Н. Д.а към момента на възстановяване на собствеността е единствено М. А.а, а след смъртта й собствеността е придобита от А. Е. А., Б. Е. и С. Е.. Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд, че М. А.а и нейните наследници не са придобили собствеността по силата на давностно владение. Молят обжалваното решение за бъзе отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 301867/26.09.2024 г. и 301873/26.09.2024 г, подадени от Б. А. К., с които заявява, че оспорва подадените въззивни жалби. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, като посочва, че понятието „последващ съпруг“ се отнасяло до съпруг на наследодателя – собственик, но не и когато се откривало наследство на наследник на съпруга – собственик. Наследственото имущество се определяло към момента на откриване на наследството, като към момента на възстановяване на собствеността наследниците са били А. А.

(неговите наследници), както и дъщеря й М. А.а, които придобили по 1/2 идеална част от имота. Поддържа, че по отношение на втората съпруга на преживелия съпруг не се прилагала нормата на чл. 9а от ЗН, тъй като тя била наследник на А. А., а не последваща съпруга. Правилни били изводите, че имотът не бил придобит по давност от М. А.а и нейните наследници. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

3

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 20073/2923 г. по описа на СРС, 62 състав е образувано по искова молба, подадена от Г. Т. К. против Б. А. Е., С. А. Е., А. Е.

А. и Б. А. К., с която е предявен иск за делба на недвижим имот.

Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, район Красно село, ул.

„********, ап. 12, със застроена площ 86 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, при квоти 4/16 идеални части за ищеца, 4/16 идеални части за А. Е. А., 4/16 идеални части за Б. К. и по 2/16 идеални части за С. А. Е. и Б. А. Е.. Твърди, че съсобствеността била възникнала по силата на наследяване на съответните идеални части вследствие от родство на ищците и ответниците с Н. А.а Д.а, на която било признато право на собственост върху процесния имот чрез Заповед № РД-57-222/14.07.1992 г. на основание чл. 1 от ЗНСОНИ. Твърди, че видно то удостоверение за наследници притежаваните от всеки дялове са установени.

Моли да бъде допусната делба при посочените дялове.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от А. Е. А., С. А. Е., Б.

А. Е. и Б. А. К..

В отговорите на А. Е. А., С. А. Е. и Б. А. Е. са изложени съображения за неоснователност на предявения иск за делба. Ответниците заявяват, че са наследници на М. А.а А.а, дъщеря на Н.Т. А.а (Н. А.а Д.а). Твърдят, че Н. А.а Д.а била собственик на процесния имот, като на 25.08.1949 г. той бил иззет от държавата незаконно, а на 07.02.1963 г. тя починала. Твърдят, че след смъртта съпругът й А. Д. А. сключил брак с Й.К.. Той починал на 31.10.1975 г., а втората му съпруга на 16.04.1984 г. като от брака им нямало деца. Със Заповед № РД-57-222/14.07.1992 г. на 14.07.1992 г. е възстановено правото на собственост върху имота, като владението било предадено на М. А.а – наследник на Н. Д.а. Поддържат, че наследниците на Й. А.а не са придобили идеални части от имота. При условията на евентуалност правят възражение, че имотът е придобит по давност от М. А.а. Молят предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

В отговора си Б. А. К. заявява, че признава предявения иск за делба, като 4 поддържа твърдението, че притежава 4816 идеални части от имота.

С обжалваното решение съдът е приел, че между страните е възникнала съсобственост при посочените в исковата молба дялове. Прието е, че имотът е бил завзет по реда на ЗОЕГПНС от Н. А.а Д.а, че било констатирано възстановяването му на основание чл. 1 от ЗВСОНИ и е отписан от актовите книги със Заповед на Кмета на Столична община. Съдът е определил кръга на наследниците, като е приел, че към момента на откриване на наследството на Н. А.а Д.а това са М. А.а А.а и А. Д. А., които са придобили собствеността върху имота при квоти 1/2 за всеки от тях. Приел е, че като наследник на А. Д.

А. е съпругата му Й. А.а, с която сключил брак след одържавяване на имота не е „последваща“ по смисъла на чл. 9а от ЗН, а е наследник на преживелия съпруг. Определя, че съпругата е придобила ¼ от имота. Съдът е приел, че направеното възражение за придобиване по давност на идеална част от имота било неоснователно, тъй като М. А.а не демонстрирала по отношение на наследниците си намерението да държи идеалните им части като свои.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното решение, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за собствеността всеки един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки. Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описаната в исковата молба вещ и основанието, въз основа на което е възникнала.

Не е спорно между страните, а и се установява от Акт от 25.08.1949 г. за завземане на недвижим имот за държавен от бившия собственик Н. А.а Д.а на основание ЗОЕГПНС е одържавен по преписка № 6/1948 г. на 06.04.1949 г. притежаван от нея тристаен апартамент, находящ се в гр. София, ул. ********, при граници Бр. Я., Х.Д., ул. Бр. Б. и етажна собственост „Патрика“, заедно 5 със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото и принадлежащите тавански и зимнични помещения.

Установява се от Акт № 131 от Регистъра на женените, че на 09.11.1931 г. Н. А.а Д.а (Т. А.а) е сключила брак с А. Д. А.. Установява се, че Н.Т. А.а (Н.

А.а Д.а) е починала на 07.02.1963 г. и е оставила като наследници по закон А.

Д. А. – съпруг и М. А.а А.а – дъщеря.

Със Заповед № РД-57-222/14.07.1992 г.по искане на М. А.а А.а е наредено да се отпише от актовите книги на държавни и общински недвижими имоти акт № 3248/25.08.1949 г. и са се отпише и предаде на наследниците на Н. А.а Д.а владението върху недвижим имот: тристаен апартамент в гр. София, на ул. ******** на пети етаж.

Установява се, че на 27.09.1991 ОНС - Велико Търново е издало удостоверение, че след смъртта си А. Д. А. и Н. А.а Д.а са оставили като наследник по закон М. А.а А.а – дъщеря.

Видно от Удостоверение за наследници № 11-201-14/21.12.2023 г. е, че А. Д. А. е сключил брак с Й.К. А.а на 23.02.1964 г., като след неговата смърт на 31.10.1975 г. е оставил като наследници по закон съпругата си Й.К. А.а и М.