Определение № 3499 от 23.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3499 гр. София, 23.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901857 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Столична община, гр.

София чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ц. З. срещу решение № 350 от 06.06.2023 г. по в. т. дело № 816/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 671 от 06.06.2022 г. по т. дело № 1199/2021 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав в осъдителната част и Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер 4 000 лв. – направени разноски във въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер 44 558,35 лв. с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение в размер 2,5% върху вече заплатеното от ответника за месец ноември 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 29.06.2021 г. до окончателното изплащане; сума в размер на 11 486,15 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.12.2018 г. до 29.06.2021 г.; сума в размер 44 077,07 лв. с ДДС, представляваща допълнително възнаграждение в размер 2,5% върху вече 1 заплатеното от ответника за месец декември 2018 г., дължимо на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 29.06.2021 г. до окончателното изплащане; сума в размер 10 982,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.01.2019 г. до 29.06.2021 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 7 369,18 лв., представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по следните съображения:

1. Нарушение на чл. 20 и чл. 20а, ал. 2 ЗЗД

1.1. неправилно тълкуване на чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора по отношение на израза „мотивирано писмено предложение за преговори“;

1.2. неправилно тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора по отношение на израза „страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър“:

1.3. неправилно тълкуване на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора по отношение на понятието „ГСМ“

1.4. неправилно тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 и чл. 5, ал. 2 от договора по отношение на лихвата за забава;

2. Противоречие с императивна правна норма:

2.1. Относно нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона;

2.2. Относно нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 от договора на основание чл. 26. ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави:

3. решението е неправилно поради противоречие с чл. 6, ал. 2 ГПК – в исковата молба и до края на съдебното производство ищецът поддържа, че промяната на цената на ГСМ с повече от 20% по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се изчислява съгласно решенията на КЕВР за съответния период по отношение на цената на природен газ и съгласно данните на НСИ за цената на смазочните материали, докато въззивният съд приема, че исковата 2 претенция е основателна, но въз основа на изчисленията на цената на природния газ съгласно данните на НСИ.

4. Решението е неправилно поради липса на мотиви във връзка с възраженията във въззивната жалба.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност:

1. Въпроси, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД:

До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?

Допустимо ли е по пътя на тълкуването решаващият състав на съда да създава права за една от страните, които страните не са уговаряли в договора?

Допустимо ли е тълкуване на клаузите от договора в противоречие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

Противоречие с решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 162/29.01.2019 г. по гр. д. № 10/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Въпрос, свързан с прилагането на императивната правна норма:

Следва ли съдът да се произнесе служебно в мотивите на своето решение относно нищожността на клауза от договора от значение за решаване на правния спор, когато по делото са събрани безспорни доказателства във връзка с нищожността на клаузата? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Въпрос, свързан с прилагането на чл. 6, ал. 2 ГПК: Обвързан ли е съдът от изложеното в исковата молба при постановяване на своето решение?

– противоречие с решение № 127/10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 60124/28.10.2021 г. по т. д. № 1425/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3

4. Въпрос, свързан с прилагането на чл. 236, ал. 2 ГПК: Следва ли решаващият състав на съда при постановяване на своето решение да изложи собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички възражения, очертани с въззивната жалба? – противоречие с решение № 65/30.07.2019 г. по т. д. № 183/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о„ решение № 60301/17.01.2022 г. по гр. д. № 479/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 47/19.06.2019 г. по гр. д. № 1012/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Оветникът „МТК Гроуп“ ООД, гр. София /ищец в първоинстанционното производствою/ чрез процесуален представител адвокат Н. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната от Столична община част като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни съображения излага в представената след срока за отговор писмена защита.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въз основа на заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008 г. на кмета на Столична община , издадена в изпълнение на решение № 610 по протокол № 112/28.06.2007 г. на Столичен общински съвет, заповед № РД-093876/07.10.2008 г. на кмета на Столична община и договор № САО16-ДГ561196/02.12.2016 г. въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение на основание сключен между тях договор за извършване на обществен превоз, с който страните са постигнали съгласие „МТК Гроуп‘‘ ООД да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии № № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община съгласно приети есплоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към договора, а Столична община се е 4 задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминалите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“ - неразделна част от договора.

Констатирал е наличието на уговорка възнаграждението за извършен превоз да се заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово в размер на 30% от дължимите за определения пробег до 15-то число на текущия месец, а останалата част - до 14-то число на следващия месец /чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора/. Анализирал е клаузите на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора, установяващи договорените механизъм и предпоставки за промяна на цената на извършения превоз: при натрупана инфлация, респективно дефлация в размер на 5% съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/ спрямо месеца на подписване на настоящия договор; при промяна на цената на гориво-смазочните материали /ГСМ/ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора; добросъвестно провеждане на преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1; при непостигане на съгласие при преговорите възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2,5%.

Съдебният състав е обсъдил заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза и въз основа на него е приел за установено, че увеличеното възнаграждение на километър пробег за месец ноември 2018 г. с 5% на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора възлиза на 3,15 лв. без ДДС или 3,78 лв. с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача общ пробег през м. ноември 2018 г. от 495 092,755 км разликата между фактурираната стойност по цена 31,60 лв. с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3,78 лв. с ДДС възлиза на 89 116,70 лв., а за м. декември 2018 г. увеличеното възнаграждение на километър пробег с 5% на основание чл. 5, ал. 4 , т. 2 от договора възлиза на 3,15 лв. без ДДС или на 3,78 лв с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача пробег за м. декември 2018 г. от 489 745,263 км разликата между фактурираната стойност по цена от 3,60 лв. с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3,78 лв. с ДДС възлиза на 88 154,15 лв. След съпоставяне на данните на НСИ за процентното увеличение на цената на природния газ 5 през релевантния за спора период въззивният съд е счел за доказано настъпилото по време на действие на договора увеличение на цената на природния газ за крайни потребители за периода ноември - декември 2018 г. спрямо цените през периода юли - декември 2016 г. с повече от 40% .

Въззивната инстанция е изложила съображения, че доколкото цената на ГСМ се формира от сбора на цената от всеки един от двата компонента - това на горивото и съответно на смазочните материали, то промяната на цената на един от двата компонента води до промяна на общата цена на ГСМ, а промяната на последната е релевантна за преценката относно наличието на основание за актуализация на договорената превозна цена. Посочила е, че за да е налице промяна на цената на превоза, е достатъчно да е настъпила промяна или на цената на двата компонента, или на цената само на един от тях и съответно тази промяна да надхвърля предвидените в договора 20% .

Във въззивното решение е прието, че не са налице данни между страните да са проведени предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора преговори за индексиране на цената – на 28.09.2017 г. е постъпило в Столична община предложение от „МТК Гроуп“ ООД за провеждане на преговори по реда на чл. 5, ал. 2 и т. 3 от договора с оглед настъпила промяна на цената на природния газ, но не е установено провеждане на преговори, а относно второто предложение от „МТК Гроуп“ ООД липсват данни относно момента на неговото получаване и за провеждане на преговори и постигане на писмено споразумение във връзка с исканата актуализация.