Определение № 19389 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19389 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110128957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е първоначално по искова молба, подадена от П. Г. А., чрез адв. Ц., с която срещу ответника В. А. Г., са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за следните суми:

- Сумата 6135,50 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, получавайки в периода 01.05.2020 г. – 01.05.2025 г. изцяло дохода от наемно правоотношение на недвижим имот, по отношение на който ищците са титуляри на вещно право на ползване, а именно магазин № 6 на адрес: гр. София, район Красно село, ***, партерен етаж, с площ 25,96 кв.м., състоящ се от търговско помещение, склад и санитарен възел, собственост на трето за спора лице;

- Сумата 3067,75 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, получавайки в периода 01.05.2020 г. – 01.05.2025 г. изцяло дохода от наемно правоотношение на недвижим имот, по отношение на който ищците са титуляри на вещно право на ползване, а именно сграда на допълващо застрояване с идентификатор ***, построена в югозападния край на поземления имот с идентификатор ***, с площ от 56 кв.м., собственост на трето за спора лице.

Ищецът твърди, че с ответника са титуляри на вещното право на ползване върху процесните два недвижими имоти, като ответникът я лишава от правото й на ползване, отдавайки под наем същите и получавайки целия доход от тях. Твърди по този начин, вкл. и като я лишава от възможността да упражнява правото си на ползване, ответникът да я лишава от доходи, с оглед което и имуществото й е намаляло за сметка на това на ищеца, който получавал изцяло дохода от отдаването под наем на имотите. Моли за постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени, като й се присъдят разноските за производството. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото, заявява искане за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да изследва въпроса за средния пазарен наем на имотите през исковия период.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете и е предявил насрещни такива срещу ищцата, както следва:

1

- По чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че П. Алескиева не е титуляр на правото на ползване на върху процесния магазин 6, тъй като това й право се е погасило по давност поради неупражняването му в период от повече от 5 години от 01.04.2020 г. насетне, през който ответникът изцяло е упражнявал правото на ползване;

- Претенция по чл. 57 СК, за определяне за бъдещ период на месечна цена за ползването на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, означена в КККР, като сграда с идентификатор ***, със застроена площ, съгласно одобрения архитектурен проект, одобрен на 10.02.2006 г. от СО, район „Витоша“, от 123 кв.м и разгъната застроена площ от 252.20 кв.м., при граници: от четири страни двор, като сградата има главен вход откъм югоизток и се състои от: първи етаж, на кота 0,00, на който са разположени: входно антре, дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, санитарен възел, килер, коридори, навес, покрита тераса, разположена в югоизточната част на сградата, както и покрита тераса, разположена в североизточната част, която е с отделно посочен идентификатор ***, втори етаж, на кота +2,85, на който са разположени: две спални, кабинет, санитарен възел, гардеробно и тераса, и сутеренен етаж, на кота – 2,50, на който са разположени: мазе и котелно помещение, като връзката между сутеренния, първия и втория етаж на сградата се осъществява чрез вътрешно стълбище, и 1/2 идеална част от дворното място, в което сградата е построена, съставляващо урегулиран поземлен имот XVIII-402, осемнадесети отреден за имот планоснимачен номер четиристотин и две, в квартал 3, съгласно регулационния план на град София, местността „Мала кория“, утвърден със Заповед РД-50-457, от 16.12.2004 г., с площ от 750 кв.м при граници: улица, урегулиран поземлен имот XXI-402, урегулиран поземлен имот № XVI 400, урегулиран поземлен имот XVII-401, съставляващ имот с идентификатор ***, които имоти се твърди да са били предоставени на ответницата по силата на бракоразводното решение, с което не е била определена цена за ползването, като се претендира сума в размер на 357,90 евро месечно.

Ответникът по първоначално предявените искове, ищец по насрещните искове, счита, че предявените срещу него претенции са неоснователни. Поддържа, че правото на ползване на ищцата върху магазин 6 се е погасило, поради неупражняването му в период от повече от 5 години, през който П. А. се дезинтересирала напълно от магазина, а единствено В. Г. бил този, който поддържал имота, застраховал го и заплащал данъците за него. Считано от 01.04.2020 г. А. не е упражнявала и не е искала да упражнява правото си, с оглед което същото се е погасило по давност. В условията на евентуалност излага съображения, че е получавал доход от отдаването под наем на магазина за периода 20.01.2023 г. – 22.04.2025 г. в размер на сумата общо 2700 лева (по 100 лева месечно). По отношение на другата претенция на ищцата относно сградата допълващо застрояване сочи, че между страните още преди фактическата им раздяла, да е била постигната уговорка за разпределение на ползването на имотите, върху които имат учредено вещно право на ползване. Поддържа обектът около 2014 г. да е бил разделен на три самостоятелни обекта – от североизток слад за дърва и градински пособия с площ 10 кв.м., гараж с площ 18 кв.м., а от северозапад – жилище боксониера с площ от около 28 кв.м. До северозападната част на постройката е била изградена покрита лятна тераса, оборудвана с кухненски бокс, маса за хранене и столове. По силата на уговорка помежду им А. ползвала склада за дърва и пособия и гаража, а ответникът ползвал жилищния обект. А. обаче ползвала еднолично и покритата лятна тераса с площ от около 20 кв.м. По-нататък В. Г. поддържа, че бракът му с П. А. е бил прекратен по силата на бракоразводно решение от 04.09.2020 г. по гр.д. № 17743/2020 г. на 117 състав на СРС, като на А. е било предоставено ползването на семейното жилище – еднофамилна къща в гр. София, ул. ., като не е било 2 определено обезщетение, което ищцата да заплаща на ответника за ползването на имота, от който последният се оказал лишен. Моли за отхвърляне на първоначално предявените искове, за уважаване на насрещните претенции и за присъждане на разноски за производството. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото, заявява искания за издаване на съдебно удостоверение, събиране на гласни доказателствени средства и за изслушване заключение на съдебнотехническа експертиза.

В срок е постъпил отговор на насрещните искове от ответника по тях П. А., с който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на претенциите. Счита, че легитимиран да предявява иска по чл. 59, ал. 3 ЗС е само голият собственик на имота, не и вещният ползвател, с оглед което и ищецът Г. нямал правен интерес от същия. По същество оспорва да се е дезинтересирала от магазин 6. Многократно А. отправяла искания до Г. да получава наемна цена от този магазин, да се снабди с препис от договора за наем, вкл. и от наемателя на обекта. Заявява искане за разпит на един свидетел за установяване на тези обстоятелства. Оспорва като недопустима и претенцията на ищеца по чл. 57 СК.

Съдът, в настоящия си състав, не споделя възраженията на ответника по насрещните искове за тяхната недопустимост.

Предявен е насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е титуляр на правото на ползване върху магазин 6, тъй като същото се е погасило поради неговото неупражняване. Ищецът има интерес от предявяване и евентуално уважаване на такъв иск, защото по този начин той се защитава срещу предявения срещу него иск за обезщетение за лишаване на ищцата от правото й на ползване върху имота. Щом е налице правен интерес, а предявеният иск е насочен срещу вещно право на ползване, то и последният е допустим съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК.

По отношение на претенцията по чл. 57 СК, следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 56, ал. 5 СК, когато съпрузите имат общо право на ползване върху семейното жилище, а съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Съгласно чл. 57, ал.1 С по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и ал. 5, възниква наемно отношение. Ал. 2 на чл. 57 предвижда, че всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.

Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Последователна и непротиворечива е съдената практика по приложението на чл.

57 СК и съгласно същата, когато с бракоразводното решение не е определен размер на наема, който се дължи от ползващия на неползващия съпруг, е допустимо да бъде предявена претенция с искане да се определи този размер за бъдещ период.

Възможността неползващият семейното жилище съпруг да иска определяне занапред на наемната цена, когато такава не е уговорена в споразумението по чл. 51 СК е изследвана напр. в Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 81 от 10.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 544/2021 г., III г. о., ГК/. Ако бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност, докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена, която да се заплаща за в бъдеще. Производството е по 3 спорна съдебна администрация в гражданските отношения и има за предмет заместване на липсващото съгласие между бившите съпрузи относно размера на дължимата наемна цена по правоотношението, възникващо с бракоразводното решение съгласно чл. 57, ал. 1 СК.

Ето защо и предявените първоначални и насрещни искове съдът намира за допустими, с оглед което и производството по същите не подлежи на прекратяване.

По предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обогатяване на ответника чрез конкретни действия или бездействия на неоснователно ползване на процесните имоти, относно които ищцата е титуляр на вещно право на ползване, с което поведение ответникът е станал пречка ищцата да упражнява своето вещно право на ползване, в т.ч. че имотите да отдавани от ответника под наем за целия процесен период, наличие на връзка между обогатяването и обедняването; размера на обедняването, съизмеримо със средния пазарен наем на имотите през периода.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а именно, че за ищцата е била налице възможност да упражнява правото си на ползване върху имотите, както и че е налице споразумение помежду им за разпределение на ползването на постройката на допълващо застрояване.

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да установи наличие на правен интерес от предявяването му, а в тежест на ответника е да установи, че е упражнявала правото си на ползване върху имота от 01.04.2020 г. насетне, че са налице обстоятелства, довели до прекъсване или спиране на давността.