Решение № 88 от 21.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Монтана, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500108 по описа за 2024 година

Производството е свързано с обжалване на действия на съдебен изпълнител и е по реда на чл. 435-438 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по повод на жалба, подадена от Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 45/2020 г., по описа на Съдебно-изпълнителната служба (СИС) при Районен съд-гр. Л., действащо чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.Т., срещу действията на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Е.С., изразяващи се в заличаване на конституиран наследник на първоначалния длъжник и спиране на изпълнителното производство.

В обстоятелствената част на жалбата взискателят по изпълнителното дело твърди, че ДСИ, несъобразявайки разпоредбите на ЗН и ГПК, неправилно е заличил конституиран наследник на длъжника. Посочва, че съгласно последното приложено по изпълнителното дело удостоверение за наследници на длъжника З.А., неговият син Е.Е. е починал на 20.07.2014 г.

Излага, че когато е открито наследството на Е.Е. негови наследници 1 действително са майка му И.Т. и баща му З.А., които обаче са били разведени.

Предвид последното счита, че И.Т. също не се явява негов наследник.

Следователно при откриване на наследството на З.А. през 2017 г. синът му Е.Е. не е бил жив, а съгласно удостоверенията за наследници последният е неженен и без деца, т. е. не може да бъде заместен при наследяването на баща си от никой. При така изложеното счита изводите на ДСИ, че към датата на откриване на наследството на длъжника З.А. през 2017 г. е имал по-близки по степен негови наследници, по-конкретно неговата съпруга и майка на Е.Е., И.Т. за неправилни. Счита, че от това следва и незаконосъбразност на постановеното от ДСИ спиране на изпълнението. При това положение намира, че следва да бъдат конституирани наследниците от четвърти ред. Въз основа на така изложеното, жалбоподателят прави искане за отмяна на Разпореждане за заличаване на конституиран наследник на длъжник от 28.12.2023 г. и Постановление за спиране на изпълнението от 28.12.2023 г. и връщане на делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия срещу наследниците на починалия К. И. М., конституиран по делото наследник на починалия първоначален длъжник З.А..

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2, in fine от ГПК ДСИ Е.С. е изложила мотиви по обжалваните действия. Счита за основателна жалбата срещу заличаването на конституиран наследник на първоначалния длъжник. Сочи, че Е.Е., син на длъжника З.А., е починал през 2014 г., което е преди смъртта на З.А., починал през 2017 г. Е.Е. няма деца, а майка му не е негов наследник от втори ред, поради което прилагането на чл. 10, ал. 1 от ЗН е недопустимо.

За неоснователна намира жалбата срещу постановеното спиране на изпълнителното производство. Сочи, че конституираният като длъжник на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН К. И. М. е починал на 02.03.2020 г., поради което на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК изпълнението следва да бъде спряно и взискателят да посочи правоприемниците на длъжника З.А..

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна с правен интерес-взискател по изпълнителното дело, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащи на обжалване актове на съдебен изпълнител. Същата е редовна и отговаря на изискванията 2 на закона за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а извършените от ДСИ действия-незаконосъобразни.

Окръжен съд-гр. Монтана, действащ като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалваните несъдебни актове, а не като въззивна такава, след като се запозна с изложеното в жалбата и в мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на доказателствата в изпълнителното дело, преценени поотделно и в съвкупност, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 343/2016 г. , на СИС при Софийски районен съд (СРС), е образувано по молба от 01.06.2016 г. (л. 2, 3 от изпълнителното дело), подадена от Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, действащо чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л.Д., въз основа на изпълнителен лист от 03.04.2013 г.

(л. 4 от изпълнителното дело), издаден от СРС, 27-ми състав, във връзка с влязло в сила решение от 16.01.2013 г. по гр. д. № 36220/2011 г., по описа на СРС, според който З.А. е осъден да заплати на министерството взискател сумата от 4520,00 лв., представляваща платена финансова компенсация на наследниците на починалата Л.М., ведно със законна лихва от 23.08.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 905,65 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 2000,00 лв., за периода от 01.07.2009 г. до 23.08.2011 г., сумата от 449,67 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 2520,00 лв., за периода 03.12.2009 г. до 23.08.2011 г. и 226,00 лв. разноски.

В хода на изпълнителното производство, на 15.11.2017 г. , длъжникът З.А. е починал, видно от препис-извлечение от Акт за смърт (л. 47 от изпълнителното дело). Това обстоятелство е станало известно на ДСИ, след като на 03.01.2018 г. с ръкописна резолюция (л. 23 от изпълнителното дело) е указал да се извършат справки в различни институции, с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, включително в НОИ. Видно от съдържанието на справка изготвена от НОИ (л. 28 от изпълнителното дело) срещу статус на лицето З.А. е отбелязано „починал“. Предвид това са извършени множество справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 3

№ 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението-Национална база данни „Население“, за това кои са лицата, които са негови наследници.

Издадено е Удостоверение за наследници (л. 50-53 от изпълнителното дело), копие от което е изпратено на взискателя за запознаване. Съобразно разпореждане на ДСИ от 22.05.2018 г. (л. 59 от изпълнителното дело) на взискателя са дадени указания да посочи конкретно срещу кого от наследниците да бъде насочено принудителното изпълнение. С молба от 08.06.2018 г. (л. 62 от изпълнителното дело) взискателят е поискал изпълнението да продължи срещу наследниците на починалия З.А., посочени в т. 4.2. от удостоверението, а именно срещу наследник от четвърти ред. На 25.06.2018 г., с ръкописна резолюция положена върху тази молба (л. 62 от изпълнителното дело) като наследник на починалия длъжник е конституиран К. И. М..

С Постановление, издадено на 12.02.2020 г. (л. 98 от изпълнителното дело), ДСИ при СРС е постановил прекратяване на изпълнително дело № 343/2016 г., по описа на СИС при СРС, на основание чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради наличие на постоянен и настоящ адрес на К. И. М.-наследник на длъжника, в гр. Л., а делото е изпратено по подсъдност на СИС при Районен съд-гр. Л., за продължаване на изпълнителното производство.

На 26.02.2020 г. изпълнителното дело е постъпило в СИС при Районен съд-гр. Л.. На 04.03.2020 г. от ДСИ е разпоредено да се изготви справка за постоянен и настоящ адрес на наследника на длъжника К. И. М.. Въз основа на констатираното от нея, че лицето действително има постоянен и настоящ адрес на територията на гр. Л., на 20.03.2020 г. изпълнителното дело е преобразувано под нов номер-45/2020 г. (л. 115 от изпълнителното дело) срещу К. И. М. . Разпоредено е да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение. Видно от разписка, попълнена от призовкар на 19.05.2020 г., по данни на съседи на К. И. М., същият е починал (на гърба на л. 119 от изпълнителното дело). Съдържанието на последната станала известна на ДСИ на 26.05.2020 г. Предвид това на 02.07.2020 г. ДСИ е разпоредил да бъде изготвена справка, която да съдържа данни за неговата смърт и за негови живи роднини. На 03.07.2020 г. такава е извършена (л. 144 от изпълнителното дело), като в нея не се съдържат данни, че К. И. М. е починал, поради което ДСИ е указал да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение. При 4 направен повторен опит за нейното връчване, видно от разписка (на гърба на л. 147 от изпълнителното дело), изготвена на 27.07.2020 г., връчителят е вписал, че по сведение на поименно посочен съсед на длъжника, последният е починал в Англия и от Община Л. няма издаден Акт за смърт, като освен това на входната врата на сградата имало два броя некролози за навършване на 40 дни от смъртта му. Същевременно, видно от писмо от Община Л. (л. 153 от изпълнителното дело), към датата на изготвянето му 23.07.2020 г., К. И. М. е жив. С оглед на това противоречие, на 13.10.2022 г. ДСИ е разпоредил (л. 162 от изпълнителното дело) изготвяне на справка от Община Л., а в случай на установяване на неговата смърт на Удостоверение за наследници както на първоначалния длъжник, така и на наследника на първоначалния длъжник.

Видно от Удостоверение за наследници, на 02.03.2020 г. , К. И. М. е починал, за което на 26.08.2020 г. от Община Л. е съставен Акт за смърт.

На 17.11.2022 г. е изготвено Удостоверение за наследници на К. И. М.

(л. 167 от изпълнителното дело) и Удостоверение за наследници на З.А. (л.

166 от изпълнителното дело). Същите обаче не съдържат пълна информация за наследниците на тези лица, поради което повторно е изпратено съобщение (л. 168 от изпълнителното дело) до Община Л. за предоставяне на информация в пълнота. Представени са допълнителни такива от 25.11.2022 г. по отношение на наследниците на З.А. (л. 170-173 от изпълнителното дело) и тези на К. И. М. (л. 174 от изпълнителното дело). Въз основа на тях, с молба от 29.03.2023 г., взискателят заявява, че желае изпълнението да продължи срещу наследниците на К. И. М.-Г.И. и В.И., поради наличие на предпоставките на чл. 8, ал. 4 от ЗН, като наследници от четвърти ред на З.А..

Впоследствие ДСИ е разпоредило изготвяне на справка, от която да се установи дали са живи майката, бащата, братята и сестрите на Е.Е., син на първоначалния длъжник. Въз основа на нея, ДСИ издал Разпореждане от 28.12.2023 г., с което заличил като длъжник К. И. М.. В мотивната му част е приел, че наследник от втори ред на Е.Е., син на длъжника З.А., е майка му И.Т., поради което било недопустимо К. И. М., наследник от четвърти ред на длъжника З.А., да бъде конституиран като длъжник по изпълнителното дело.

Счел е, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което с Постановление от 28.12.2023 г. ДСИ е спрял изпълнителното производство, с указания в шестмесечен срок от 5 съобщаване, взискателят да посочи правоприемници на длъжника З.А.. Тези два акта се обжалват в настоящото производство.

По жалбата в частта, с която се обжалва Разпореждане от 28.12.2023 г. за заличаване на наследник на длъжника:

Макар ДСИ да е използвал глагола заличава, това негово действие на практика представлява не заличаване, а прекратяване на изпълнителното производство по отношение на К. И. М., конституиран в качеството на наследник по закон на първоначалния длъжник по изпълнението З.А.

(починал), което представлява действие подлежащо на съдебен контрол. За да бъде преценено дали това действие на съдебния изпълнител е законосъобразно следва да бъде даден отговор на въпроса кой може да бъде конституиран като наследник на мястото на починалия длъжник. Това изисква внимателен прочит и последващ анализ на приложените по делото удостоверения за наследници.

От последно издаденото, на 25.11.2022 г., от Община Л., Удостоверение за наследници (л. 170-174 от изпълнителното дело), което предполага, че съдържа най-актуална и пълна информация за наследниците на първоначалния длъжник З.А., се установява, че той е починал на 15.11.2017 г. Към тази дата, като такава на откриване на наследството му , той няма живи деца и по право на заместване други низходящи, които влизат в първи ред.