Решение № 745 от 12.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100501205 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивната жалба на Районна прокуратура – Бургас против Решение №1513 от 17.06.2026 г. , постановено по гр.д.№4513/2025 г. по описа на РС – Бургас , с което е определено обезщетение в полза на Х. М. М. в размер на 3579.04 евро / равностойност на 7000 лв./ ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2025 г. , както и сумата от 378.36 евро – разноски по делото. Страната изразява недоволството си от присъденото обезщетение по размер и сочи , че то е определено в разрез с изискванията на чл.52 от ЗЗД. Според въззивника този размер не съответства на икономическия стандарт в страната , както и на практиката на съда по аналогични случаи. То е в дисхармония със справедливостта и не отговаря на съответния размер за справедливо обезщетение. Страната сочи , че размерът на обезщетението следва да съответства на продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания , както и с вида и характера им. Следва да се съобрази с средностатистическите показатели за доходите и покупателната възможност в страната, обезщетението не следва да се превръща в източник за обогатяване на пострадалия. В процесния случай присъдения размер не е съобразено и с икономическия стандарт в страната. Съобразно официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице въззивникът сочи , че на ищеца е присъдено обезщетение равняващо се на десетмесечен доход на лице в страната към този период и това е в разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. В процесния случай е присъдено завишено обезщетение , не е било съобразено и обстоятелството , че делото в продължение на 1 година и 10 месеца се е намирало в съда. Страната изразява становището си , че исковата 1 претенция е и недоказана. Съдът е кредитирал показанията на двама разпитани свидетели – жената , с която ищецът живее на семейни начала – св. Ш. , а вторият е свид. А. , в полза на когото ищецът е свидетелствал по друго дело по чл.2б от ЗОДОВ. При преценката на показанията на тези свидетели съдът ги е кредитирал изцяло без да съобрази близките отношения , в които се намират тези свидетели с ищеца. Те са безспорно заинтересувани от благоприятния изход на спора по делото , съдът не се е съобразил с предубедеността им.

Тези показания не следва да се кредитират безрезервно. Моли се обжалваното решение изцяло да бъде отменено , алтернативно – да се определи обезщетение в по-нисък размер съобразно принципите на чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата в страната , съответно – съразмерно да бъдат намалени и присъдените разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. М.

М. чрез процесуалния му представител – адвокат. Жалбата се оспорва като неоснователна по съображения , изложени пред първоинстанционния съд по съществото на спора. Според страната не отговаря на действителността изложеното в жалбата , че присъденото обезщетение не било съобразено с продължителността и интензитета на претърпените негативни преживявания от ищеца , както с вида и характера им.. Делото е водено за период повече от петнадесет години. Твърдението за присъдено обезщетение по-голямо от необходимото е неясно – не става ясно за кой точно момент от периода то е несъразмерно – в случая продължителността на производството е от 2009 до 2025 г. Тези възражения не са съобразени със състоянието , в което е бил поставен ищеца М.. Времевия интервал е голям и не е ясно към кой момент въззивникът е правил съпоставка със статистическите данни за работната заплата. Оспорва се и твърденията за недоказаност на претенцията. Според процесуалния представител присъденият размер дори не се явява достатъчно съответстващ на необходимостта от обезщетение , но в случая се сочи , че такава е волята на ищеца. По аналогичен случай на съсед на ищеца е присъден максималния размер от 10 000 лв. и след влизането в сила на съдебния акт сумата е била изплатена. Оспорват се твърденията за пристрастност на свидетелите. Именно те – които са близки на ищеца са възприели непосредствено неговите терзания и преживявания. Фактите за продължителност на производството са безспорни , но това производство дълбоко е навредило на човека , който е очаквал съпричастност и справедливост от прокуратурата. Страната сочи , че същността на иска и съответно решението на съда е за липсата на адекватни действия през тези петнадесет години и за неспазването на разумен срок за разследване на престъпление , което не представлява фактическа и правна сложност. Процесът обаче се е проточил във времето като по преценка на въззиваемия с видимо неадекватни и непонятни действия на органите на разследването , за което съгласно процесуалния закон отговаря прокуратурата. Моли се за оставянето на жалбата на Прокуратурата без уважение. Претендира се присъждане на разноски.

Не се правят доказателствени искания от страните.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№4513 по описа на РС – Бургас за 2025 г. е било образувано 2 по исковата молба на Х. М. М. против Прокуратурата на Република България за осъждането й да му заплати сумата от 7000 лева / равностойност 3579.04 евро/ - обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на нарушаване на правото му за разглеждане на дело в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , продължило петнадесет години ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба.

Исковата претенция е била оспорена от Прокуратурата на РБ. Иска на първо място е оспорен като недопустим , тъй като се сочи че разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ е неприложима в случая тъй като е в сила от 15.12.2012 г. и няма обратно действие. Оспорва се и основателността на претенцията , тъй като в чл.6 ал.1 от КЗПЧОС няма легална дефиниция за понятието „ разумен срок“ , конкретно фиксирано времево изражение. Този срок следва да се преценява във всеки конкретен случай. Като се съобразят конкретните обстоятелства съобразно ал.2 на чл.2б от ЗОДОВ времето през което са извършвани процесуални действия не следва да се квалифицира като неоснователно забавяне в контекста на чл.6 ал.1 от КЗПЧОС. Оспорват се и като недоказани претърпени вреди от страна на ищеца като пряк и непосредствен резултат от нарушения в наказателното производство. Сочи се , че вредите са последица от поведението на трето за спора лице , причинило на ищеца непозволено увреждане. Оспорва се и размера като се сочи , че е прекомерен.

По допустимостта на иска районният съд е констатирал , че производството по спора за допустимостта се е водил и пред ВКС , който е приел иска за допустим и го е върнал на първоинстанционния съд за разглеждане.

От фактическа страна се установява , че ищецът е сключил предварителен договор за покупко-продажба на апартамент с „Рейдес“ЕООД , представлявано от С.Р.. Ищецът в качеството на купувач през периода 2007 – 2008 г. е заплатил на дружеството общо 17 931 лв. , но строителството на сграда не е започнало. По подадена от Х. М. молба на 10.05.2010 г. в Първо РУП – Бургас е била образувана преписка №4948/2010 г. по описа на РП – Бургас.

По – късно преписката е била присъединена към преписка №9627/2010 г. на РП – Бургас , а впоследствие са обединени с преписки №10313 , 10596 ,13218, 6479, 4948 и 7464.

Обединените преписки са били изпратени на Главния прокурор на основание чл.195 ал.4 от ГПК за определяне на районна прокуратура извън района на ОП – Бургас. С постановление от 22.02.2011 Главният прокурор е възложил на РП – Ямбол осъществяването на надзор и решаване на преписката. По-нататък двукратно е бил правен опит делото да бъде внесено в съда с обвинителен акт – НОХД №909/2018 г. и НОХД №647/2021 г. , но поради допуснати съществени процесуални нарушения делото е било връщано на Прокуратурата. Сочи се , че в края на м.декември 2023 г. е изтекъл срока на наказателното преследване и на 11.01.2024 г. досъдебното производство с №743/2011 г. на РП – Ямбол за престъпление по чл.209 ал.1 от НК е било прекратено. За изясняване на релевантните факти по делото е бил допуснат до разпит свидетел А. А. – колега на ищеца и също пострадал като купувач от дружество „Рейдес“ЕООД. Двамата се срещали по повод проблемите си с апартаментите и обсъждали 3 какво могат да направят за да си върнат парите. Ищецът преживявал тежко ситуацията , имал проблеми с кръвното налягане. Х. се оплаквал че са измамени и на практика нямат никаква защита. Привиквали ги в полицията да дават обяснения като накрая получили отказ за продължаване на производството , което продължило от 2007 до 2024 г. – 17 години.Нито жилище получили , нито парите им върнали. Разпитана е и свидетелката Ш. , която живее от 22 години на семейни начала с Х.. Свидетелката е посочила , че проблемите около договора с „Рейдес“ ЕООД се отразили зле на Х.. Допреди това не е имал проблеми , но после получил високо кръвно , наложило се да пие хапчета , станал агресивен и нервен , не бил такъв преди това. Имал надежда , че държавата ще направи нещо , но това не се случвало.

Водили дело и за парите , но такива не получили.

При установената фактическа обстановка съдът е приел иска за основателен и доказан и е осъдил Прокуратурата да заплати на ищеца сумата от 3579.04 евро – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване на досъдебно производство ДП *** по описа на Пето РПУ – Бургас , преписка №743 на РП – Ямбол в разумен срок ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на иска на 23.06.2025 г. до окончателното изплащане. Присъдени са и разноските по делото. Съдът е приел , че действително за ищеца производството по преписката по неговата жалба е продължило 14 години – от 2010 до 2024 г. , което се явява един крайно неразумен срок с оглед фактическата и правна сложност на случая като извинителна причина , която да изключи правото на обезщетение на ищеца , дължимо от държавата за това забавяне не се установява – разумният срок е посочил съда служи да гарантира общественото доверие в правосъдието като цел на този срок е и защитаването на страните във всяка една съдебна процедура от продължителни забавяния , които биха накърнили правата им непропорционално на обществения интерес , защитаван от съответната съдебна процедура. От събраните доказателства съдът е установил и приел , че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди , изразяващи се в значителни негативни емоционални и психически преживявания. Съобразено е ,че съгласно практиката на ЕСПЧ относно неимуществените вреди съществува силна , но оборима презумпция , че неразумната продължителност на производството причинява такива , поради което ищецът принципно е освободен от доказателствената тежест да доказва обичайните , типичните вреди , които винаги се търсят в подобна хипотеза. Първоинстанционният съд е посочил , че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени вреди от този деликт. По този начин присъденото обезщетение следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост и размерът им следва да е достатъчен за репарирането им в цялост с оглед особеностите на конкретния случай.

Същевременно размерът не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди и да не води до неоснователно обогатяване на ищеца като съдът се е позовал и на практиката на ВКС – Решение №272 от 27.10.2020 г. , постановено от ВКС по гр.д.№924/2019 г. на Четвърто г.о. на ВКС. Установено е , че наказателното преследване е било образувано по повод престъпление , от което ищецът е пострадал като към настоящия момент същият е на 4