Решение № 67 от 28.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Добрич, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Н. при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от Мирослава Н. Гражданско дело № 20243230103529 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”, със седалище и адрес на управление: *****, регистрирано по ф. д. № 10646/1991 год. при СфГС с ЕИК 000694749, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокуриста М. В. срещу Ж. С. В., ЕГН **********, село ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 1) 5 475.82 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **** от 15.07.2019г., дължима за периода от 15.03.2021г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2023г., до окончателно изплащане на вземането; 2) 1 455.65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2021г. до 03.07.2023г.; 3) 1 206.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 15.03.2021г. до 08.11.2023г.; 4) 233.50 лева, представляваща сбор от дължими такси за периода 16.03.2021г. – 27.09.2023г. по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2 от договора; 5) 108.00 лева, представляваща разходи за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за които суми е издадена Заповед по ч. гр. д. № 3146 по описа на Районен съд Добрич за 2023г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № FL 1003834 от 15.07.2019г. и е възникнало облигационно правоотношение. По силата на съглашението, банката е предоставила на ответника, кредит в размер на 6432.00 лв., който е усвоен от ответника на 15.07.2019г изцяло. Уговорен е бил ГПР в размер на 11.71%. Кредитът е следвало да се погаси чрез 60 месечни вноски, платими до 15-то число на 1 месеца, като крайният срок на договора /вкл. главница и лихви/, е бил до 15.07.2024г.

Съгласно клаузата на чл.3, ал.1, т.1 по процесния договор, кредитополучателят дължал на банката променлив ГЛП, представляващ сбор от референтния лихвен процент ПРАЙМ плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.350 процентни пункта.

В чл.2, ал.2 от договора, страните уговорили и дължимостта на такси и комисионни за проучването на процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита /чл.5/.

Към процесния договор, са били сключени Допълнително споразумение от 14.05.2020г. и Допълнително споразумение от 15.01.2021г., с което страните са преуредили част от условията на правоотношението, във връзка обявеното извънредно положение в страната, заради COVID-19 пандемията и очакваните затруднения на кредитополучателя за редовно погасяване на задълженията по договора, като са съставени нови погасителни планове, съгласно последният такъв, кредитът е следвало да се върне до 15.04.2025г. /л.20-гръб/.

Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения за погасяване на дължимите суми от усвоения кредит и в съответствие с Договора и Общите условия за издаване и използване на кредитни карти и на основание чл. 14 от ОУ, Банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на договора, поради неплащане на първа просрочена погасителна вноска с падеж 15.03.2021г, като не е прекратила действието на договора, след уведомяване на длъжника.

Изявлението на кредитора за това е било обективирано в Покана-уведомление, изпратена чрез ЧСИ Н . Н., вписан с рег. № 810 в регистъра на КЧСИ и с район на действие ОС-Добрич. В случая се касаело за т. нар. фингирано връчване, доколкото адресатът на поканата не бил открит на посочения в договора адрес, съвпадащ с регистрираните такива, въпреки усилията на връчителя и направените няколко посещения, поканата била счетена за връчена, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 03.07.2023г., като това е била датата, на която банката е обявила предсрочна изискуемост на задължението.

Възможността за фингирано връчване на уведомления и съобщения, било изрично уредено в чл. 19 от Общите условия към договора.

Тъй-като задълженията по процесния договор били неплатени, по заявление на ищеца, Районен съд Добрич е издал срещу Ж. С., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д №3146/2023г. за следните суми: 1) 5475.82 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №FL1003834 от 15.07.2019г., дължима за периода от 15.03.2021г. до 08.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2023г., до окончателно изплащане на вземането; 2) 1455.65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2021г. до 03.07.2023г.; 3) 1206.42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 15.03.2021г. до 08.11.2023г.; 4) 233.50 лева, представляваща сбор от дължими такси за периода 16.03.2021г. – 27.09.2023г. по чл. 2, ал. 2 и чл. 5, т.2 от договора; 5) 108.00 лева, 2 представляваща разходи за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; 6) 1038.35 лева, представляваща разноски (адвокатско възнаграждение и държавна такса).

След издаване на заповедта, не са постъпили плащания от длъжника.

Настоящото установително производство по чл.422 от ГПК е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми, предмет на заповед за изпълнение по ч. гр. д.

№3146/2023г. по описа на Районен съд Добрич.

Ищецът претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва по основание и размер исковете. Твърди, че клаузите на чл.2, ал.2, чл.3, ал.2-5 от процесния договор за кредит и на чл.1, ал.3 и 4 от доп. споразумение от 14.05.2020г, противоречат на чл.143, т.1 от ЗЗП и са неравноправни, тези клаузи не са били индивидуално определени, напротив, те били предварително изготвени от търговеца и върху съдържанието им, потребителят не е можел да влияе.

Отделно от това, визираните условия в договора не били ясни и разбираеми за обикновения потребител, нещо повече, те не били изчерпателни и определени изрично. В този аспект, възможността на банката едностранно да променя лихвения процент, без да има основателни причини, били извън контрола на потребителя.

Така, горепосочените разпоредби на договора за кредит, се явявали неравноправни и създавали значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

С оглед твърдяната недействителност на договора на осн. чл.22 от ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК, потребителят следвало да върне само чистия размер на кредита, като в надвишаващата го част, исковете подлежали на отхвърляне.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за потребителски кредит № **** от 15.07.2019г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем. По силата на съглашението, ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 6432.00 лева, а последният се е задължил да я върна заедно с възнаградителната лихва на 60 вноски в срок до 15.04.2025г. Уговорен е ГПР – 11.71% /чл.9/, както и възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 6.50 %, както и променлив лихвен процент за оставащия срок на договора (чл.3, ал.1, т.1 и 2). Променливият годишен лихвен процент от 7,50 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен 3 процент по договора се ползва референтния лихвен процент Прайм на банката за необезпечени кредити, в съответната валута в лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата съгласно ал. 2 и следващите подолу. В приложение № 1 към договора е представена и Методология за определяне на референтен лихвен процент (Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.

На 14.05.2020г. страните са сключили допълнително споразумение /л.15-17/, по силата на което са уговорили плащането на дължимите главница и лихви да бъде отсрочено с шест месеца, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима през месец февруари 2020г. Изготвен е нов погасителен план, съгласно който, последната вноска по кредита е с падеж на 15.01.2025г.

С друго допълнително споразумение от 15.01.2021г. /приложено на л.18-21/, са уговорили плащането на дължимите главница и лихви да бъде отсрочено с нови три месеца, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима през месец януари 2021г. Падежът на последната вноска по кредита се е изместил на 15.04.2025г.

В чл. 14 от договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия кредит при допусната забава в плащанията на една или повече вноски по кредита.

Изготвена е покана до длъжника от банката, чрез ЧСИ Н. Н. /л.22/, в която ищецът уведомява длъжника, че кредитът е обявен за изискуем, без да се прекратява действието на договора и се посочва банкова сметка, по която Ж. С. може да заплати задълженията си доброволно в 7-дн срок от получаване на поканата, в общ размер на 7832.89 лв. към 10.05.2023г. От протокол за установяване на три извършени посещения /на 30.05.2023, на 08.06.2023г и на 18.06.2023г./ от връчител на ЧСИ Н . Н. /на л.23/, става ясно, че уведомлението за предсрочна изискуемост е било връчено на ответника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК на 03.07.2023г. Приложено е преводно нареждане, от което се установява, че банката е платила за връчването сума в размер на 108,00 лева /л.24 по ч. гр. д. №3146/2023г./.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза /л.150-159/ се установява, че длъжникът на 15.07.2019г. е усвоил заемната сума от 6432.00 лева по процесния договор за кредит. Според вещото лице Е. Й., Ж. С. е извършвал плащания по кредита в общ размер на 1547.57 лв., с които са погасени: 956.18 лв. за главница, 469.70 лв. – за договорна лихва, 111.94 лв. – отсрочена лихва и 9.75 лв. – лихви за забава.

От 15.03.202,г, длъжникът е изпаднал в забава.

Неплатени са останали следните задължения по договора по пера: главница от 5475.82 лева; възнаградителна лихва от 1455.62 лева, от която:

1009.06 лв. по месечни вноски с падежи за периода от 15.03.2021г. до 03.07.2023г. и 446.57 лв. – отстрочена лихва по месечни вноски с падежи от 15.04.2021г до 15.01.2023г.

Експертът е изчислил, че върху просрочената главница се дължи 4 обезщетение за забава в размер на 850.09 лева, за периода от 15.03.2021 г. 08.11.2023 г. Посочил е също, че таксата за разходите при изискуем кредит за връчване на покани и уведомления от ЧСИ Н. Н., заплатени от ищеца на 06.07.2023г., възлиза на 108.00 лева.

Начислените и неплатени такси, са в размер на 233.50 лв., от които:

94.50 лв. – месечни такси за обслужване по сметка, начислени съгласно чл.5, т.2 от договора за периода от 15.03.2021г до 15.06.2023г. и 139.00 лв. – такси просрочие за периода от 16.03.2021г до 27.09.2023г, начислени по чл.2, ал.2 от договора във връзка с раздел 15, б. „В“, т.10 от Тарифа за такси и комисионни на банката.

Заключението е обективно, изготвено от лице с необходимата квалификация и неоспорено от страните, поради което, съдът го възприема в цялост.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска за главницата, е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.

Ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № **** от 15.07.2019г., в условията на пълно и главно доказване Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил кредитния лимит от 6432,00 лева. От заключението на съдебносчетоводната експертиза стана ясно, че непогасената част от главницата възлиза на 5475.82 лева.