Решение № 102 от 09.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Перник, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20251720201414 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „******“ ООД, представлявано от Н.П.П. против Наказателно постановление №007858/15.08.2025 година, издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите с което на основание чл.54 ал.1 от Закона за потребителския кредит за осъществен състав на административно нарушение по чл.42 т.2 от цитирания нормативен акт е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. Със същото наказателно постановление на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит за осъществен състав на административно нарушение по чл.5 ал.8 от същия нормативен акт е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

„******“ ООД, представлявано от Н.П.П. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата,депозирана срещу него са изтъкнати доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено. Алтернативно се прави искане за квалифициране на административните нарушения, описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното 1 постановление като маловажен случай в който смисъл съдът да постанови своя съдебен акт.В съдебно заседание, редовно призован на изпраща представител.

Административно наказващият орган – Председател на Комисия за защита на потребителите,редовно призован не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка е изразено становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Пернишкият районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид становищата на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.

Допустима е. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна е установено следното:

На 04.03.2025 година от служители на Комисия за защита на потребителите била извършена проверка на „******“ ООД в офис за предоставяне на потребителски кредити, находящ се в гр.**************.

Било констатирано, че в проверявания офис не е поставено на видно място в помещение за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда по който се предоставят потребителски кредити. Изискано било представяне на документи –копие от последно сключения договор за потребителски кредит в гр.Перник, проект на договор за кредит от 1000 лв.със срок 12 месеца и становище относно изчисления ГПР в размер на 62.66 процента,посочени в СЕФ за 1000 лв. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №К-2765931/04.03.2025 година.В заключителната част на същия било вписано указание посочените документи да бъдат представени пред Комисия за защита на потребителите от управителя на дружеството или упълномощено от него лице на 10.03.2025 година в 11,00 часа.С вх.№062247/14.03.2025 година от дружеството било получено писмо,адресирано до Комисия за защита на потребителите с което е представен Образец на договор за потребителски кредит, и становище относно изчисления ГПР в размер на 62.66 процента,посочени в СЕФ за 1000 лв. В писмото е посочено,че искането 2 за предоставяне на договор е необосновано,немотивирано и неотговарящо на проверката,поради което не може да бъде изпълнено.

На 03.06.2025 година Е. Г. Г. в качеството на „Главен инспектор“ към Комисия за защита на потребите в присъствието на свидетеля по акта М. С. Р. е съставил на „******“ ООД, представлявано от Н.П.П. акт за установяване на административно нарушение номер №007858/03.06.2025 година. В неговата обстоятелствена част били описани текстово и цифрово състав на административни нарушения по чл.42 т.2 и чл.5 ал.8 от Закона за потребителския кредит.

Актът за установяване на административно нарушение е подписан от съставителя и от свидетеля по акта.Видно от съдържанието на приложения на л.11-12 от административно наказателната преписка акт същият е съставен в отсъствие на нарушителя. Предявен е, подписан и връчен срещу разписка на В.В. ,посочен в акта като упълномощено лице на 10.06.2025 година, без към административно наказателната преписка да е приложен писмен документ в тази насока.При съставянето на акта от страна на подписалия го не са направени възражения и дадени обяснения по вменено нарушение.

В законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение по констатациите пред административно наказващия орган.

Въз основа на акта Председателят на Комисия за защита на потребителите е издал Наказателно постановление №007858/15.08.2025 година,с което на „******“ ООД,представлявано от Н.П.П. на основание чл.54 ал.1 от Закона за потребителския кредит за осъществен състав на административно нарушение по чл.42 т.2 от цитирания нормативен акт е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. Със същото наказателно постановление на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит за осъществен състав на административно нарушение по чл.5 ал.8 от същия нормативен акт е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

По доказателствата:

Тази фактическа обстановка съдът установи, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Разпитани в качеството на свидетели Е. Г. Г., която е съставила акта за установяване на административно нарушение и М. С. Р., свидетел по акта, 3 след като са били предупредени за наказателната отговорност, който биха понесли в случай на лъжесвидетелстване твърдят,че поддържат изцяло и в пълен обем отразените в обстоятелствената част на акта констатации и крайните си изводи, обективирани в нея. Свидетелите са възприели непосредствено в обекта, че няма поставена на видно място в помещение за обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда по който се предоставят потребителски кредити. За целите на проверката са изискани документи, подробно описани в съставения Констативен протокол,непредставени от проверяваното дружество.

По реда на чл.283 от НПК и чл.84 от ЗАНН съдът прие, приложи и цени като доказателства по делото приложените по административно наказателната преписка писмени документи-акт за установяване на административно нарушение бланков номер

007858/03.06.2025 година,наказателно постановление №007858/15.08.2025 година, констативен протокол №К2765931/04.03.2025 година, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,становище относно образувано административно наказателно производство,тарифа за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „******“ ООД, покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът намери нарушения на процесуалните правила, водещи до извод за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество и към обсъждане на доводите на страните.

Мотивиран за горното съдът е от следното:

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН:“Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя.“Процесуална възможност за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя е предвидена в ал.2 на горепосочената разпоредба при наличие на две предпоставки,а именно, нарушителят да е известен, но да не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акт.

4

Безспорно актът за установяване на административно нарушение, предмет на административно наказателната преписка е съставен в отсъствие на нарушителя с номер 007858/03.06.2025 година. В хода на развилото се пред РС Перник административно наказателно производство и по административно наказателната преписка не са приложени доказателства,че нарушителят е търсен,но не е намерен. На л.22 от административно наказателната преписка е приложена покана,отправена до Управителя на „******“ ООД на същата дата 03.06.2025 година в 11,40 часа да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поради неявяване на управителя или негов представител актът е съставен в негово отсъствие.

Предявен е и връчен на В.В., отбелязан в него като упълномощено лице на 10.06.2025 година. На л.8 от административно наказателната преписка е приложено пълномощно от Н.П.П. като представляващ „******“ ООД на Е. С.

Б. с която същата е упълномощена да го представлява във всички производства и пред всички институции по които дружеството е страна. По административно наказателната преписка не е приложен документ, удостоверяващ представителната власт на посоченото като упълномощено лице такова.Горното препятства преценката на съда дали нарушителят се е запознал със съдържанието на съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение,въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление и с произтичащите от горното права. Поставя се на обсъждане и въпросът за отношението на лицето на което е предявен и връчен акта към дружеството-жалбоподател. Същото с оглед и строго изразеният формализъм на административно наказателния процес съдът квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила ,водещо до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Извън горното относно нарушението по чл.42 т.2 от Закона за потребителския кредит.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.42 т.2 от Закона за потребителския кредит въвежда задължение за кредиторите да осигурят на длъжностните лица по чл.41 ал.2 от Закона, необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по чл.41 ал.3, както и да се въздържат от действия ,които биха могли да попречат на нейното провеждане. Безспорно е установено по делото и по този въпрос не се спори 5 между страните, че на 04.03.2025 година от длъжностни лица от Комисия за защита на потребителите била извършена проверка на дружествотожалбоподател в офис за предоставяне на потребителски кредити,находящ се в гр.**************.В хода на същата проверяващите съставили Констативен протокол с който дали конкретни указания и срок за предоставяне от управителя на дружеството или определено от него упълномощено лице документи- копие от последно сключения договор за потребителски кредит в гр.Перник, проект на договор за кредит от 1000 лв.със срок 12 месеца и становище относно изчисления ГПР в размер на 62.66 процента, посочени в СЕФ за 1000 лв.Срокът за предоставяне на документите бил 10.03.2025 година 11,00 часа. Макар и след указания срок на 14.03.2025 година от страна на „******“ ООД е получено писмо,с което е представен образец на договор за потребителски кредит. Не е представено становище относно изчисления ГПР в размер на 62.66 процента, посочени в СЕФ за 1000 лв., като е посочено, че в представения в хода на проверката Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити-част III изрично е посочено,че ГПР е изчислен в съответствие с чл.13 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.13 ал.3 т.1 от Закона за потребителския кредит. Не е представен договор, като е изразено становище,че искането е необосновано.Следва да се отбележи,че контролните органи по чл.41 от ЗПК във връзка с осъществявания от тях контрол имат право на достъп до всички документи , свързани пряко или косвено с нарушение по закона. На това тяхно законоустановено право съответства задължението на проверявания правен субект за представяне на изисканите документи.Становището на дружеството, изразено в писмото,изпратено до Комисия за защита на потребителите в изпълнение на дадените с констативния протокол указания е неоснователно.Преценката какви документи са необходими за целите на конкретната проверка за извършени нарушения на закона е на контролните органи.