Решение № 3049 от 04.07.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 04.07.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

14271/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу А.Й.К., ЕГН ********** ***, както следва: за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 2917,47лева, представляваща неизплатена предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № **********/21.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3169/11.05.2018г. по ч.гр.д. № 6566/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК; за осъждане ответника да заплати сумата от 3450,90лева, представляваща предсрочно изискуемо възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит № **********/21.07.2017г. съгласно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от договора и за осъждане ответника да заплати сумата от 1348,11лева, представляваща предсрочно изискуемо договорно възнаграждение начислено за периода 15.10.2017г. до 15.08.2019г. дължимо на основание чл. 4 от договор за потребителски кредит № **********/21.07.2017г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 21.07.2017г. с ответника е сключен договор за потребителски кредит № **********. Въз основа на него, финансовата институция е отпуснала на ответника сумата от 3000лева преведена по посочена от него банкова сметка. ***рок до 24месеца съобразно погасителен план с размер на погасителната месечна вноска от 185,46лева, или подлежаща на връщане сума по договора била в размер на 4451,04лева при уговорени ГПР от 49,89% и ГЛП от 41,17%. Ответникът е извършил частично плащане по договора в размер на 336лева, от които със сумата от 102,93лева е погасено договорно възнаграждение, със сумата от 150,54лева е погасено възнаграждението за допълнителен пакет услуги и със сумата от 82,53лева е погасена главница. Между страните и по желание на ответника е било сключено споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. По него и на основание чл. 15 от ОУ към договора, ответникът се сочи да дължи възнаграждение в размер на сумата от 3601,44лева, чието погасяване е разсрочено и включено в месечната вноска по погасителния план към договора за кредит. Посочва се, че неговото сключване не е било поставено като условие за сключване на договора за кредит и сключването му е поставено на волята на кредитополучателя, в частност дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най- кратки срокове, да има възможност да отлага плащане на вноски, респ. намаляване размера на месечната вноска, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всички тези услуги стоят на негово разположение, ако пожелае и закупи пакета от допълнителни услуги. Получаването им не е свързано с дейността на кредитора по кредитиране, а с потребностите на потребителя и поради това претендираното възнаграждение се твърди да не представлява цена за реално получаване на тези услуги, а възнаграждение относно тяхната наличност. Съгласно чл. 4 от ОУ, ответникът дължи и договорно възнаграждение, което е било предварително определено в договора и плащането му е разсрочено съгласно погасителния план.

Същото е било начислено за периода 15.10.2017г. /датата на първата погасителна вноска/ до 15.08.2019г. /датата на последната погасителна вноска 24-та по ред/.

Доколкото ответникът е преустановил плащането на погасителните вноски по договора, след изпадането му в забава се сочи, че на основание чл. 12.3 от ОУ към договора, вземането по него е станало автоматично и предсрочно изискуемо като на 09.01.2018г. договорът е прекратен автоматично и вземането по него е обявено за предсрочно изискуемо. На 11.11.2018г. е изпратено уведомително писмо до ответника относно настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Месечната погасителна вноска се сочи да е била в размер на 335,52лева, с падеж 15-о число на месеца. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът редовно уведомен по чл. 41, ал. 2 ГПК не се е явил и не е представляван.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК и съединени с него осъдителни претенции с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция по установителния иск е сума, представляваща непогасено задължение- главница по договор за потребителски кредит № ********** от 21.07.2017г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 6566/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 6566/2018г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от общо 7716,48лева главница и други акцесорни вземания, които не са предмет на иска по изричната воля на ищеца. В рамките на проведена процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК е направено от ищеца уточнение, че в общо посочената в заповедта сума като главница, такава се явява само сумата от 2917,47лева, а останалата част представлява договорна лихва и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги. Ето защо, предмет на установителния иск е останала само сумата от 2917,47лева, и в тази част вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК. За останалата част от вземанията са заявени осъдителни претенции.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за потребителски кредит № ********** от 21.07.2017г.., по който е предоставил на ответника сумата от 3000лева; настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидна клауза за неустойка, поради неизпълнение на задължение и обявяване вземането по договора за предсрочно изискуемо и нейния размер; валидно сключено споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги, дължимост на възнаграждение по него и неговия размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:

На 20.07.2017г. ответникът е отправил искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит в размер на 3000лева със срок на издължаване 24месеца, падеж на месечната вноска 15-о число на месеца. На 21.07.2017г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** с размер на отпуснатата сума- 3000лева, при ГПР от 49,89% и ГЛП от 41,17%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 4451,04лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане в срок до 15.08.2019г. при месечната вноска от 335,52лева платима до 15-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждение по това допълнително споразумение е сумата от 3601,44лева, плащането на което е разсрочено на вноски от по 150,06лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***, в доказателство за което е представено преводно нареждане. Следователно, между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 3000лева. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. В настоящия случай ищецът е твърдял, че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо към дата 09.01.2018г., по реда на чл. 12.3 от ОУ, а именно поради просрочие на месечна вноска с повече от

30календарни дни. От заключението на в.лице се установи, че ответникът е извършил едно единствено плащане по договора на 24.07.2017г. в размер на сумата от 336лева. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Настоящият състав счита, че макар ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото разрешение по аналогия следва да намери приложение и по отношение на ищеца, защото то е принципно и следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Предвид неизправността на кредитополучателя в изпълнение задължението му да плаща погасителните вноски на падежа, то следва да се приеме, че към 09.01.2018г. е било валидно възникнало правото на ищеца да направи вземането си предсрочно изискуемо в цялост. Изявлението му в този смисъл следва да е достигнало до ответника. Представено е уведомително писмо от 11.01.2018г. изпратено до ответника. Доколкото липсва оспорване от ответника, съдът приема че това изявление е стигнало до него предхождащо подаване на заявлението по чл.