Решение № 144 от 18.03.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 764/2024
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 06.05.2025
- Състав
- Лилия Масева, Миглена Кавалова, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Благоевград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500764 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №3606/24.04.2024 г., подадена от В. К. К., чрез адв.Х. К., против Решение № 99/22.03.2024 г., постановено по гр.д № 1430/2022 г. по описа на РС Петрич, с пр. осн. чл. 258 и сл. ГПК.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на протоколно определение за даване ход на устните състезания по делото, и в частта в която е отхвърлил иска за делба на дворно място, представляващо парцел VIII-170, в кв. 31 по действащия дворищнорегулационен план на *********, с площ от 1160 кв. м., при съседи – улица и парцели V-172, VI-171, VII-171, IX-169, ведно със 17/24 идеални части от 2- етажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 122 кв. м., разположена в описаното дворно място, въз основа на наследствено правоприемство от К. Х. Х., ЕГН ********** – бивш жител на *********, починал на ********* С жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като в производството по допускане на делбата не е конституиран като страна К. Д. Х.. Твърди се, че общият наследодател на ищцата и ответниците не бил само К.
Д. Х., а и неговата съпруга В. Д. Х., която била починала преди него и оставила част от наследството, поради което страните в делбеното производство са наследници на наследството, оставено от В. Д. Х. и са в съсобственост на недвижим имот - 2-етажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 122 кв. м., разположена в дворно място, съставляващо парцел VIII-170, в кв. 31 по действащия дворищнорегулационен план на *********, с площ от 1160 кв. м., при съседи – улица и парцели V-172, VI-171, VII-171, IX169. С оглед изложеното, се иска обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо в обжалваната част и връщане на делото на РС за ново разглеждане.
Препис от въззивната жалба е изпратен на ответните страни съделители в делбеното производство. В законоустановения срок е постъпил отговор от същите, чрез процесуалния представител. С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба не кореспондира с действителното фактическо положение.
1
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.
Не са направени доказателствени искания от страните.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който по съществото на делото, поддържа, че решението е правилно и моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания.
Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, като не се налага обявяване нищожността му по реда на чл.270, ал.1 ГПК. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
На следващо място, при служебната проВ. за допустимостта на решението, съдът констатира, че същото е допустимо.
По правилността на решението, БлОС намира следното:
С атакуваното решение е прието, че искът за делба е неоснователен за дворното място и за жилищната сграда в него и е уважаен само за земеделските имоти.
Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими доказателства.
Въззивният съд споделя фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, и направените въз основа на нея изводи. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, като с оглед оплакванията във въззивната жалба и съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.
236, ал. 2 ГПК излага и свои мотиви.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,в рамките,поставени от въззивната жалба,настоящия съдебен състав,след преценка на събраните доказателства, намира,че обжалваното решение в тази му част, с която искът за делба на дворното място и на жилищната сграда в него е отхвърллен като неоснователен, е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Известна е съдебната практика ,че основанието, на което се поддържа, че е налице съсобственост, следва да бъде посочено в исковата молба. Основанието, на което ищецът твърди, че е възникнала съсобствеността, се включва в предмета на делото, по който съдът дължи произнасяне. Съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание.
Основанието, на което ищецът твърди, че е възникнала съсобствеността, има значение и при определяне предмета на доказване по делото – за да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата, предявилото иска лице следва да докаже осъществяването на основанието, от което твърди, че е възникнала съсобствеността.
Прието е в съдебната практика, че за допускане на съдебна делба на недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните. С оглед на това е нужно при 2 предявяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато тя произтича от наследяване, трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. Така, в конкретния казус ищцата изрично желае да бъде допусната съдебна делба на процесните недвижими имота /общо 14/, за които твърди, че са съсобствени между нея и ответниците, въз основа на наследствено правоприемство от К. Х. Х., ЕГН ********** – бивш жител на *********, починал на ********* Изрично се сочи и, че от тези 14 недвижими имота , 12 земеделски такива и дворното място, са съсобствени между ищцата и ответниците по наследство, както и че в същото наследство се включват още идеални части от собствеността върху жилищна сграда и нива. Тоест, липсва както твърдение, така и искане за допускане до делба на имущество останало в наследство от другия наследодател на страните/В. Х./. След като новото обстоятелство - придобиване на имота по наследство и от В. Х. не е било заявено с исковата молба, или до приключване на първото съдебно заседание, правилно не е било разгледано от съда.Затова съобразно представените доказателства по делото, се налага извод, че в наследството на К. Х. Х., към момента на неговото отриване -*********, не се включват никакви вещни права спрямо дворното място и 2-етажната масивна жилищна сграда, за които ищцата иска делба, на основание наследяване именно от този него /К. Х. Х./. През 1989 г. той и съпругата му са се разпоредили с 12/24 идеална част от нея, а през 2013 г. Х. е прехвърлил и останалите 7/24 идеални части, които е притежавал от сградата. Дори и ищцата да е придобила идеална част от жилищната сграда, то това е по наследство от своята майка – В. Х., каквото, както вече се посочи основание за делба не е заявявано, както правилно е констатирала и първата инстанция.
Досежно оплакванията във въззивната жалба, че в хода на производството се било установило, че идеални части от делбените имоти се притежават и от трето лице – К. Д. Х., който следвало да се конституира като ответник, БлОС счита следното:
Оплакването е неоснователно. С оглед заявеното основание в исковата молба – делба на наследство оставено от К., и посочените ответници срещу които е насочена исковата претенция, следва извод, че третото лице К. Д. Х. не е от кръга на наследниците, респ. не е необходим другар с оглед основанието на делбата, спрямо него не е насочена исковата претенция, не е поискано и изричното му конституиране като ответник по иска за делбата на недвижимите имоти в допустимия за това момент /направеното такова е едва след приключване на делото/, които пък обстоятелства от своя страна не налагат и служебното му конституиране в делбения процес.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение, в атакуваната му част, следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и направените правни изводи.
БлОС независимо от изхода на спора не присъжда разноски на въззиваемата страна, доколкото не са претендирани по делото с нарочно отправено искане, такова липсва както в постъпилия отговор от адв. Г., така и в о.с.з., в което е даден ход на делото по съществото на спора.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/22.03.2024 г., постановено по гр.д № 1430/2022 г. по описа на РС Петрич, в атакуваната му част.
В останалата част решението е влязло в законна сила, като необжалвано в законоустановения срок.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, при наличието на основанията по 3 чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4