Присъда № 72 от 23.10.2023, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1858/2022 г.

МОТИВИ:

Повдигнатото обвинение против подсъдимия Г. З. Я. от с. Б., *******, е за престъпление по чл.286 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на ... год. в гр.Пазарджик в тъжба с вх.№ 220043/... год. пред надлежен орган на власт- Районен съд Пазарджик е набедил П. З. И. от с. Б. ******* в престъпление по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК, като е написал в тъжбата, че:

„Докато чаках при мен дойде П. и ми вика “ Ти си много тарикат бе'. Аз влязох в двора ми.П. ми извади нож от ръката си и с дръжката ме удари в лявата вежда.От удара ми се зави свят и паднах на земята.Потече много кръв ...поведението на П. е изключително дръзко, той влезе в собствения ми дом и ми нанесе силен удар с дръжката на ножа в присъствието на жена ми“, като е знаел, че е невинен и набеденият П. И. е бил привлечен към наказателна отговорност по образуваното НЧХД №1883/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подс. Я., като изразява становище, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен. Пледира съдът да го признае за виновен, като му наложи наказанието, предвидено в закона, което да търпи ефективно.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със защитника си, като не се признава за виновен, дава обяснения, като лично и чрез защитника си пледира да бъде признат за невиновен и оправдан.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Подс. Г. Я. и св. П. И. живеят в с. Б., ******* и са съседи. През м. Д.

2020 г. дясната ръка на св. И. била оперирана.

На ... г., рано сутринта св. И. и жената, с която по това време съжителствал на семейни начала- св. С. Д., се приготвяли да ходят в дома на родителите на Д., за да колят прасе. Към тази дата ръката на св. И. все още била привързана от китката до лакътя, като имала доста шевове и раната била болезнена. Св. Д. отишла до близкото магазинче да купи кафе, докато св. И. се приготви. След като взела кафетата, тя тръгнала обратно и като наближила дома си, видяла че св. И. седял на пейката отвън. В този момент по телефона й се обадил нейният племенник и я помолил да вземат музикалната уредба с тях. Св. Д. казала на св. И. да изкара уредбата, за да пробват дали батерията й е заредена. След като П. И. изкарал уредбата на улицата, я пуснал, за да провери заряда на батерията, но звукът й бил доста висок.

По това време подс. Г. Я. бил в дома си. Той и съпругата му- св.С. Я.

1 също били в двора на дома си, като чакали да ги заберат с автомобил, за да се придвижат до летището, тъй като този ден трябвало да се прибират в А.. Като чул високата музика, подс. Я. излязъл на улицата и започнал да вика по св. И. и да се разправя с него. Дрязгите между двамата били отпреди по повод на това, че бащата на И. преди това заживял с майката на св. Я. и когато тя починала, шест месеца преди случая, св. И. не се съобразявал с това и си пускал музика, като по този начин не почитал паметта на втората си майка, а това дразнело Я.и. Дни преди инкриминираната дата, разправиите между подс. Я. и св. И. се възобновили, тъй като първият отказал да вземе поднесена му от св. Д. сготвена храна, с която искали да ги почерпят по повод на това, че заклали прасе.

Като видял св. И., подс. Я. започнал да го обижда и псува. И. се приближил към него, за да му потърси сметка защо се държи така с него и защо не е приел поднесената му преди дни храна. Между двамата възникнала словесна разправия. Приближавайки се до св. И., подс. Я. посегнал да го удари в лицето. Пострадалият, за да се отбрани, вдигнал лявата си ръка, която поела удара, като пазел болната ръка. Подс. Я. обаче го хванал за оперираната ръка и го стиснал силно. Св. И. изпитал силна болка и понеже Я. не го пускал, за да се защити и да го принуди да пусне ръката му, той нанесъл удар с главата си в областта на лявата вежда на подсъдимия. Вследствие на нанесения му удар подс. Я. пуснал ръката на И.. Нанесеният му удар, причинил на подсъдимия оток и кръвонасядане и разкъсно-контузна рана. Св.

Д. помогнала на св. И. и двамата се прибрали в дома си, като след отшумяване на болките в ръката на пострадалия, двамата отишли в дома на майката на Д..

Подс. Я. и съпругата му изчакали св. К. Т., който ги забрал и откарал до летището, от където двамата се върнали в А.. На следващия ден се върнал отново в България и посетил Спешно отделение при МБАЛ Пазарджик, където бил прегледан и консултиран с хирург, раната била обработена, зашита и поставена превръзка.

На 21.12.2020 г. подсъдимият посетил и съдебен лекар, който му издал СМУ, в което били описани нанесените му телесни увреждания. Пред съдебния лекар, който го освидетелствал, подс. Я. заявил, че „на ... г. около 07.00 часа в с. Б. обл.Пазарджишка в дома му на двора бил нападнат и бит от П. И. с дръжката на нож“.

Подс. Я. решил да повдигне обвинение против св. П. И., за нанесената му лека телесна повреда, като на ... г. депозирал тъжба с вх. № 20043 в Районен съд- Пазарджик. В тъжбата подсъдимият посочил, невярно обстоятелство относно механизма, по който получил телесните наранявания.

В нея той посочил „Докато чаках при мен дойде П. и ми вика “ Ти си много тарикат бе! Аз влязох в двора ми. П. ми извади нож от ръката си и с дръжката ме удари в лявата вежда. От удара ми се зави свят и паднах на земята. Потече много кръв ...поведението на П. е изключително дръзко, той 2 влезе в собствения ми дом и ми нанесе силен удар с дръжката на ножа в присъствието на жена ми“.

Въз основа на подадената тъжба било образувано НЧХД №1883/2020 г.

В хода на съдебното дирене безспорно било установено, че твърдяното в тъжбата (и посочено по-горе) обстоятелство относно действието, с което св.

И. е причинил телесната повреда на Я., не отговаря на действителното положение. За това на ... г. съдът постановил присъда, с която признал за невинен П. И. и го оправдал по повдигнатото му с обвинение. Съдебният акт не бил обжалван и влязъл в сила на 02.07.2021 г.

С оглед на това, че бил засегнат от поведението на подс. Я., който го обвинил, че го е нападнал и и му нанесъл удар с дръжката на нож, постр. И. сигнализирал РП- Пазарджик, като след извършване на проверка по случая, било образувано настоящето наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите П. И., С. Д., частично от показанията на св. К. Т., а също от приобщените писмени доказателства.

От приетата като писмено доказателство по делото частна тъжба с вх. № 20043/... г. (на л.16 от ДП), послужила за образуване на НЧХД № 1883/2020 г. по описа на ПзРС и по-конкретно от нейното съдържание, по категоричен начин се установяват инкриминираните твърдения, направени от подс. Г. Я., адресирани до Районен съд Пазарджик, чрез които той е набедил постр. П. И. в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК. От поставеният входящ номер върху тъжбата и щемпела, с който е отбелязана дата на подаването на тъжбата, се установява безспорно и датата на депозирането й в регистратурата на РС- Пазарджик, а именно ... г. По делото макар да не се установява категорично дали подс. Г. Я. лично или чрез друго лице, напр. неговият пълномощник, е подал процесната частна тъжба в РС- Пазарджик, то това обстоятелство няма отношение към възникването на наказателната му отговорност, тъй като от съдържанието на тъжбата, още в заглавната й част, е посочено, че същата изхожда от Г. Я., адресирана е до Районен съдПазарджик и е видно, че подсъдимият е направил инкриминираните твърдения с ясната цел, те да станат достояние на Председателя на съда, който образува делото, а впоследствие и на съдията-докладчик, на който делото е разпределено за разглеждане и решаване.

От тъжбата безспорно се установяват и самите твърдения по отношение на постр. П. И., че последният е причинил на подс. Г. Я. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, тъй като е заявил буквално: „П. извади нож от ръкава си и с дръжката му ме удари в лявата вежда. От удара ми се зави свят и паднах на земята. Потече много кръв.“ Изнасят се твърдения и за дата, час и място на извършване на престъплението- „на ... г. към 07,00 часа, в с. Б., в двора ми“.

От материалите по посоченото НЧХД се установява също така по несъмнен начин, че постр. П. И. е бил привлечен към наказателна 3 отговорност. Частната тъжба на подс. Я. е станала повод за образуване на наказателното производство срещу св. И.. Впоследствие делото е било внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, като по същото са били проведени няколко съдебни заседания и производството безспорно се е водело срещу П. И., който е имал качеството на подсъдим.

В рамките на настоящото производство е недопустимо да се обсъжда и преразглежда въпроса, дали постр. св. П. И. е извършил престъплението по чл.130 ал.1 от НК, за които е бил привлечен към наказателна отговорност въз основа на подадената от подс. Я. частна тъжба. Въпросът за невинността на св. И. е решен по категоричен и безспорен начин с присъда №33 на Районен съд Пазарджик от ... г., необжалвана и влязла в сила на 02.07.2021 г., с която св. П. И. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, в подкрепа на своето решение. Съгласно разпоредбата на чл.413 от НПК, влязлата в сила присъда на съда, с която е решен въпросът за виновността на определено лице по отношение на конкретно обвинение за извършено престъпление, има задължителен характер и не е допустимо този въпрос да бъде преразглеждан, а следва a priori да се приеме, че в случая П. И. не е извършил престъплението, за което е бил привлечен към наказателна отговорност.

В този смисъл и обясненията, които дава подс. Г. Я., подкрепени с показанията на неговата съпруга- св. С. Я. като насочени към изясняване на въпроса дали св. П. И. му е причинил телесни увреждания като го е ударил с дръжката на нож в главата, в областта над лявата вежда, като му е причинил разкъсно-контузна рана, не следва да бъдат взимани под внимание. Както се посочи вече този въпрос е бил решен от съда с влязлата в сила присъда по НЧХД № 1883/2020 г. на ПзРС, касателно именно въпроса дали св. П. И. е извършител на вмененото му престъпление. Съдът след анализ на доказателствата е приел, че подс. Я. не е бил нападнат от св. И. и ударен от него с дръжката на нож в областта на лявата вежда, а напротив. И. е бил нападнат от Я. първо словесно, а след това и физически като първият му удар, насочен към И. е бил отблъснат от последния с вдигането на здравата му лява ръка, която е поела удара на подсъдимия. Вместо да преустанови нападанението си, Я. преднамерено хванал И. за скоро оперираната и видимо за него привързана дясна ръка и я стиснал силно, като по този начин му причинил болка и страдание. Това му поведение е довело св. И. да се защити, като му е нанесъл удар с глава в главата на своя нападател, като по този начин му е причинил телесното увреждане- разкъсно-контузна рана и оток. Тези обстоятелства безспорно се установиха и в настоящето производство от показанията на свидетелите П. И. и С. Д.. При тези факти, съдът при разглеждане на НЧХД е приел, че св. И. е действал в своя защита, докато е траело подновеното нападение от страна на подс. Я. с притискане на оперираната му ръка и причиняването на телесна увреда по този начин и тези действия на Я. са били противоправни и те са били преустановени от него 4 едва с нанесения от И. защитен удар, като отговор на реалното и възприето от него нападение от страна на подс. Я..

Базирайки се на показанията на св. С. Д. и обясненията на П. И., както и на заключението на СМЕ, решаващият съд категорично е приел, че нанесеният като защитна реакция на нападението удар от страна на И. спрямо Я. е с глава, а не с дръжка на нож, така както е твърдял последния в тъжбата си. Изслушаното в с.з. вещо лице е потвърдило, че разкъсно-контузната рана на Я. била получена по механизма „от вътре навън“, при удар в областта на горния орбитен ръб от предмет със сравнително широка плоскост, при еднократно действие на травмиращия агент, а липсата на охлузвания на кожата, които биха се получили от действието на тъпоръбест предмет, каквато е дръжката на ножа, довели до извода на експерта, че причинените увреждания са получени при удар с глава.