Разпореждане № 11561 от 19.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11561 гр. София, 19.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т. П. Ц. като разгледа докладваното от Т. П. Ц. Наказателно дело частен характер № 20231110212037 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна тъжба от Яко Бобев Банчев чрез пълномощника му –адв.Д. Н.- АК -Враца срещу Р. Ц. З. от гр.Копривщица, съдържаща твърдения за извършено престъпление от частен характер.

Тъжбата е била адресирана до РС- гр.Пирдоп, като с Разпореждане № 329/17.08.2023 г. съдебното производство е било прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС.

След като се запознах с материалите по цитираното дело намирам, че с тъжбата се повдига обвинение срещу Р. Ц. З. затова, че:

На 27.03.2023 г. в писмена жалба, адресирана до Началника на ВиК – София област с вх. № 94Р-00-7/27.03.2023 г. чрез изразите: „Искам да се оплача от Вашия служител Яко Бобев Банчев, който от 2010 год. не ни е посещавал на домашния адрес за засичане на водомера, и до ден днешен ние плащаме сметки, за които не знаем за какво. Мои съграждани също се оплакват от този Ваш служител, че не минава да засича водомерите от години, а при които минал твърдял, че не работят водомерите и трябва да бъдат сменени с нови.

Други мои съграждани се оплакват, че същият този Ваш служител им надписва кубици, които не са изразходвани.

Пример за това са хотели, къщи са гости, музеи и живущите в града.“ е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител Яко Бобев Банчев в 1 качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, като клеветата е разпространена по друг начин – престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК.

При така очертаната фактическа рамка на твърдяното да е извършено престъпление от частен характер спрямо личността на тъжителя Банчев, съдия-докладчикът намира, че не е описано деяние по смисъла на чл. 81, ал. 1 НПК, което да се преследва по тъжба на пострадалия.

В тази връзка на първо място следва да се вземе предвид, че описаното в тъжбата деяние не покрива признаците от състава на престъплението «клевета», по следните съображения:

Съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. На практика това право на защита не би било гарантирано, ако се допусне гражданите да бъдат привличани към отговорност за «клевета» във всички случаи, когато изнесените от тях обстоятелства се окажат неверни или поне недоказани. В случая З. е действал с цел да защити правата си, като ползвател на «ВиК» услуги и е целял да инициира извършване на проверка от компетентните за това органи на изложените от него факти, а не да оклевети частния тъжител.

В конкретиката на казуса Р. З. е осъществил права, гарантирани му от Конституцията на РБългария- да изрази мнението си, с цел защита в качеството му на потребител на „ВиК“ услуги. По този начин, реализирайки своите права, същият не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета”.

Освен това, следва да се отбележи, че с ДВ, бр.67/04.08.2023 г. е отменена т.3 на чл.148, ал.1 от НК –„ на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му“, т.е. отпада квалифициращият признак „на длъжностно лице“, като описаната в тъжбата фактическа обстановка касае извършено от тъжителя З. единствено в качеството му на длъжностно лице, по повод изпълнение на служебната му дейност.

В принципен план следва да се допълни, че прекратяването на производството по делото на настоящия етап е допустимо, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК , не се образува наказателно 2 производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК.

За да бъде съдът валидно сезиран, освен да е писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, тъжбата следва да описва „обстоятелствата на престъплението“. При това положение съдебният орган - съдия-докладчикът, на когото е възложена проверката по редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, не би могъл да прецени включително и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда по съответния процесуален ред.

Следователно, по аргумент за по-силното основание, при наличието на изрично предвидено правомощие на съдия-докладчика да прекрати наказателното производство в случай, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК , това несъмнено означава, че е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление изобщо.

Допълнителен аргумент в тази насока е и спецификата на фактическия състав за повдигане на обвиненията за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, и възникването на фигурата на подсъдимия в производствата от частно-правен характер, които категорично обуславят необходимостта от извършване на преценка твърди ли се в тъжбата престъпление, респективно какво е то.

Последното изхожда именно от обстоятелството, че в производството от частен характер тъжбата е актът, очертаващ рамките на обвинението, поради което трябва да съдържа конкретни и безпротиворечиви твърдения относно обстоятелствата, подлежащи на доказване и обуславящи твърдяното да е осъществено от подсъдимия спрямо личността на тъжителя противоправно посегателство. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. В случаите, когато наведените в тъжбата твърдения не могат да бъдат субсумирани под престъпен състав на престъпление от частен характер, предаването на съд на лицето, срещу което е насочена тъжбата, е 3 недопустимо. Процесната хипотеза по депозираната от Яко Бобев Банчев срещу Р. Ц. З. тъжба е именно такава, което обуславя произнасянето на настоящия съдебен състав в съответния смисъл.

Аргументите в подкрепа на този извод са изводими не само от формални съображения /чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК не предвижда ограничения в тази насока/, но и от логически и съдържателни такива - оценъчната дейност на съдия-докладчика дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер, гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. Това от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на съдия-докладчика по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК, съдия-докладчикът РАЗПОРЕДИ:

НЕ ДАВА ХОД на тъжбата.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 12037/2023 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на Глава Двадесет и първа от НПК в петнадесетдневен срок от получаване на препис от него от тъжителя Банчев и адв. Н..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4