Определение № 31 от 22.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 47/2024
- Вид
- Определение № 31
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.215 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31 гр. Пазарджик, 22.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500047 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е с частна жалба определение на Районен съд Пазарджик , постановено на 15.12.2023 година по гр.д.№ 1698/2022 година.
Жалбата е подадена от адв. В. С. , назначен за особен представител на ищеца в първоинстанционното производство З. С..
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, както и за съществени нарушения на процесуални правила.
Претенция за неимуществени вреди била предявена още с първоначалната искова молба и в заседанието от 15.12.2023 година била само „коригирана“.
Моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпила и „молба“ от ищеца,с която допълва доводите в частната въззивна жалба.Сочи ,че в исковата си молба е направил искане за осъждане по справедливост за неимуществени вреди в рамките на 3640 лв.
Пред РС само направил корекция на сумата като я завишил на 5100 лв., съгласно ГПК, поради което не се касаело за предяввяване на нов иск.
В допълнението към исковата
1 молба бил посочил
,че неимуществените вреди, претендирани от ответника НБПП са в размер на 1500 лв., т.е. останалите 2140 лв. се отнасяли за ответника АСПловдив,като пред РС правел увеличение на тази претенция, а претендираните имуществени вреди били в първоначално предявения размер.
Другите изложени доводи са неотносими съм настоящото производство пред въззивната инстанция.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от АС Пловдив.
Считат,че частната жалба е бланкетна. Допълнителни доводи били изложени в молба от самия ищец , като съдът приема ,че тази молба е постъпила в срока за обжалване , поради което следва да бъде съобразявана.
Излагат доводите си за неоснователност на жалбата.
Съдът намира частната жалба за допустима ,но неоснователна.
С искова молба вх. № 5827/15.04.2015 г. по описа на Софийски районен съд ищецът С. е предявил иск за репариране на претърпени от него неимуществени вреди в размер на 3 640 лева и имуществени вреди в размер на 1360 лева. Като ответник по иска е посочено Националното бюро за правна помощ.В първоначалната искова молба не са изложени каквито и да било обстоятелства относно отговорност на АС Пловдив. С уточняваща /допълваща и коригираща исковата молба/ своя молба вх. № 5130441/07.09.2017 г. по описа на Софийски районен съд, ищецът е посочил, че предявява осъдителен иск против AC-Пловдив за претърпени имуществени вреди в размер на 1 550.56 лева.
СРС е пристъпил към размяна на книжа , след което със свое разпореждане от 11.10.2019 година е оставил исковата молба без движение ,като е дал указания да се конкретизират обстоятелствата по исковете и размера на претендираните вреди.
В изпълнение на тези указания молба вх. № 5055650/18.05.2020 г. по описа на Софийски районен съд, ищецът е уточнил отново изрично ,че иска срещу АС Пловдив е за имуществени вреди.
По така заявения иск АС Пловдив е дал в срок писмен отговор.
С определение от 3.02.2021 година Софийски районен съд е разделил производството по делото , като иска за имуществени вреди против АС Пловдив е изпратен за разглеждане на РС Пловдив.
След отвод на съдиите от този съд и на всички районни съдии в апелативния район на АС Пловдив , делото е изпратено за разглеждане на РС Пазарджик.
В производството пред този съд по искане на ищеца е назначен адв.С. като особен представител.
По делото е изготвен проекто-доклад, обективиран в Определение № 2
2765/27.10.2023 г., в който съдът приема, че е предявен иск за осъждане на ответника AC-Пловдив да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 1 550.56 лева, ведно със законна лихва .
С определението си от 27.10.2023 година ,след като по делото е постъпил и писмен отговор от ответника ,съдът напълно правилно е счел , че исковата молба е нередовна .Изложил е съображенията си , че от изявленията на ответника, включително в първоначалната искова молба, подадена за същите обстоятелства и вреди, но първоначално изцяло срещу друг ответник НБПП, следва извод, че той твърди, че самото изпълнение на решението на апелативния съд е в причинна връзка с претърпените от него вреди, тъй като от него е събрана сумата 1550,56 лв. - сбор от сумата 1360 лв., която е осъден да заплати с определението на ПАС, чието обжалване бил пропуснал, и вероятно разноските по изпълнителното дело. Счел е ,че конкретизиране на твърденията му е уместно да се направи не чрез даване на поредни указания, а в открито заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК.В това определение ,съдът е докладвал делото , приемайки ,че претенцията е за имуществени вреди в размер на 1550,56 лева и видно от мотивите му е намирал за недостатъчно ясни основанията , на които е заявена тази претенция.
С дата 14.12.2023 година , деня преди насроченото съдебно заседание година е постъпила молба от адв.С. .В тази молба той сочи ,че при контакт с ищеца не е постигната яснота относно претенциите му , но сочи,че се касае за сумата 5100 лева имуществени и неимуществени вреди.
Самия ищец в своя молба от същата дата е посочил , че претенцията му срещу този ответник е за 5100 лева неимуществени вреди и 1500 лева имуществени вреди.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът е поискал замяна на адв.С. , което искане е оставено без уважение от съда.
С атакуваното определение , съдът е приел,че по пътя на уточняването всъщност ищеца предявява нов иск , макар и срещу същия ответник, тъй като искането е за нова – различна сума като обезщетение и се предполага наличие на нови обстоятелства , които в първоначалната искова молба и в уточненията и не са изложени.
По тези съображения , съдът е прекратил производството по такъв иск.
Първоинстанционният съд не е имало какво да прекратява , при положение ,че счита ,че такъв иск не е предявен.Определението му по-скоро е следвало да касае допустимостта на направеното искане ,като изменение на иска,но тези съображения са формални и не са пречка въззивната инстанция да се произнесе по същество.
А по същество , съдът споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съдия,че се касае за предявяване на нов иск и съединяването му с този ,въз основа на който е образувано първоначално производството срещу същия ответник е недопустимо.
3
Множество обективно и субективно съединен искове могат да бъде предявени с една искова молба.Това са хипотезите на първоначално обективно – чл.210 ГПК и първоначално субективно – чл.215 ГПК искове.
Възможна е комбинация между тях и този ефект щеше да се постигне , ако ищецът беше изложил обстоятелства и направил искане срещу същия ответник за присъждане и на неимуществени вреди. Ако беше предприел поне едно от изложените действия би могла да се обсъжда хипотезата на нередовност на исковата молба , но от всички доказателства по делото – искова молба и уточнения е видно ,че претенция срещу този ответни за неимуществени вреди не е предявена.
Последващото съединяване на искове е допустимо само в изрично посочените от процесуалния закон случаи- чл.211,чл.212, чл.213, чл.225 и чл.219 ал.3 от ГПК.
Поради изложеното въззивната инстанция споделя съображенията на първоинстанционният съд , че се касае за предявяване на нов иск – нови обстоятелства и ново искане ,което на този етап от производството е невъзможно.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.12.2023 година № 2076
,постановено по гр.д.№ 1698 по описа за 2022 година на Районен съд Пазарджик,с което съдът е прекратил производство по иск на ищеца срещу АС Пловдив за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5100 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4