Решение № 2188 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. Н.А при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. Н.А Административно наказателно дело № 20251110200208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 8412081 издаден от СДВР на А. М., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се оспорва наличието на квалифициращия признак- повторност, доколкото се твърди, че предходния ЕФ нито е влязъл в сила, нито е за нарушение от посочената дата. На следващо място жалбоподателят изказва съмнение за надлежната експлоатация на АТСС, с което е установено нарушението, в частност спазването на изискванията на Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, относно позиционирането на устройството и документирането на неговото местоположение. Излагат оплаквания за непълноти в съдържанието на електронния фиш, в частност неяснота относно стойността на приспаднатия толеранс, липса на указание относно реда и органа, пред който може да се обжалва ЕФ, непълнота в изписването на правната квалификация. Излагат се и доводи за недоказаност на авторството на нарушението, както и за неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. По изложените съображения се иска отмяна на атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Представени е нарочна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, като се излагат допълнителни съображения за отмяна на ЕФ, а именно доколкото съобразно отразеното в справката на Столична община, липсват данни за промяна на организацията в района на контрол, то и не липсват доказателства за максимално допустимата скорост към момента на нарушението. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща 1 представител. Представени са писмени бележки, в които се излагат общи съображения за законосъобразност на електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, *****, без данни за правоспособност.

На 03.11.2023г. в 14:19 часа по бул. „Никола Й.Вапцаров“, лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с регистрационен номер *****, собственост на жалбоподателя А.

М., се движел в посока от ул."Атанас Дуков" към бул.“Черни връх“. По същото време на бул.

„Никола Й.Вапцаров“ в района до 174 Детска градина "Фют", от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел ARH CAM S1, с номер на устройството 11743F0. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 13.00 до 15.00 часа на 03.11.2023г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. В района на контрол с липсвало въдено с нарочен пътен знак В26 отклонение от общото ограничение на скоростта за движение в населени места, а именно 50 км/ч.

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 83 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението(3 км/ч), при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя М. в качеството й на собственик на превозното средство с рег. № ***** бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 8412081.

Освен това жалбоподателят е наказван по административен ред а същото деяниенарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно с Електронен фиш серия К, № 6483952, издаден от СДВР, връчен на 11.12.2022г., влязъл в сила на 29.12.2022г.(след изтичане на 14-дневния срок за обжалване, при отчитане на празничните и почивни дни), като наложената със същия глоба е надлежно заплатена.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 8412081, Електронен фиш серия К, № 6483952, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 03.11.2023г., Протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство, справки от АИС- АНД, Ежедневна форма на отчет, Сертификат за успешно завършен курс на обучение, Справка картон на водача за жалбоподателя А. М., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Никола Й.Вапцаров“, с приложена към същата схема, веществени доказателствени средства– фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство, справки от ОПП- СДВР.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната 2 съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. В частност напълно конкретно и ясно и посочено мястото на деянието, чрез индивидуализиране на съответния пътен участък, посока на движение, както и конкретен административен адрес.

Същото в пълна степен важи и за описанието на обстоятелствата, относими към квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен акта, който обуславя същата, както и, че настоящото деяние е извършено в рамките на една година от влизане в сила на същия, като изрично е фиксирана датата на влизане в сила, а не датата на нарушението по предходния ЕФ, и това обстоятелство е ясно обозначено. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч, което предвид измерената скорост, а именно до 100 км/ч, отговаря на отразеното в протокола за проверка на Българския институт по метрология.

Следва да се посочи, че дори приспадане на толеранс от 3%, не променя параметрите на нарушението, от гледна точка наказуемото превишение на скоростта.

Най-сетне противно на оплакванията на жалбоподателя в електронния фиш надлежно е посочена нарушената разпоредба, а именно чл.21, ал.1 ЗДвП, както и санкционната такава на чл.182 ЗДвП, като в текста на атакувания ЕФ, се съдържа пълното и съответно индивидуализиране на същата, а именно чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 ЗДвП, като тя напълно отговаря на фактическите рамки на обвинението.

Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, 3 относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган.

Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 24.11.2023г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението03.11.2023г., датата на връчване на ЕФ, отразена в АИС-АНД- 27.11.2024г. и на депозиране на жалбата, то въпросът за давността, въобще не се поставя, като актуалната практика на касационната инстанция е категорична в разбирането, че сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН, за издаване на АУАН не намират приложение по отношение на електронните фишове.

(Решение от 17.07.2024г. по адм.д. № 4945/2024г., Решение от 06.03.2025г. по адм.д. № 32/2025г., Решение от 07.11.2023г. по адм.д. № 7428/2023г. всички по описа на АССГ). Що се отнася до липсата на указания относно сроковете и реда за обжалване на електронния фиш в текста на същия, като действително макар наказващата администрация да търпи критика в това отношение, то видно от факта на настоящото производство тази непълнота не е ограничила правото на защита на санкционираното лице, а още по-малко съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № *****, е собственост именно на жалбоподателя А. М., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу нея. Видно от факта на обжалването му същият без съмнение е достигнал до санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила. Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи в частност снимката от АТСС. От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то на същият следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС. Използваното техническо средство е такова вградено разпознаване на номера, което е достатъчно за индивидуализиране на субекта на отговорността при спазване на посочените вече правила.