Определение № 419 от 28.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Ловеч, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500255 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на 248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Кредисимо ЕАД, EИК **********, против определение № 241/ 05.031.2026 година, постановено по гр.д. № 520/ 2026 г. по описа на РС Ловеч, с което съдът е оставил без уважение искането от тяхна страна за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с решенията на СЕС, като излага подробни съображения. Моли да бъде отменено атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение от 480 лева на 300 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в която е изразено становище за неоснователност на същата и молба да бъде оставена без уважение.

Ловешкият окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото намира жалбата за допустима – подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени иск за установяване нищожност на договор за потребителски кредит № 2903414/ 14.01.2024 година с „Кредисимо ЕАД, поради заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, нарушение на чл. 143 от ЗЗП, нищожност на договора за поръчителство като противоречащ на добрите нрави, поради нарушение принципа на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на 1 престациите, както и осъдителен иск за връщане на даденото по нищожни клаузи.

В хода на производството са оттеглени претенциите по установителните искове, а по осъдителния иск е направено изменение – увеличение на претенцията. В обстоятелствената, като основание за предявяване на осъдителния иск е изтъкнато нищожност на ДПК и Договора за поръчителство.

С решение № 513/ 04.11.2025 година постановено по гр.д. № 520/ 2025 година исковата претенция е уважена, като в мотивите е прието, че договорите са нищожни, като на основание чл. 78 от ГПК ответното дръжество – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лева с вкл. ДДС.

С определение № 241/ 05.03.2026 година, постановено по гр.д. № 520/ 2025 г. по описа на РС Ловеч направеното искане от „Кредисимо ЕАД, за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение.

Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай, определеното възнаграждение е присъдено при съобразяване на вида и обема на извършената работа, фактическата и равна сложност, и съобразено с практиката на СЕС и при тези мотиви е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК.

Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 възнаграждения за адвокатска работа съобразно цената на иска минималното адвокатско възнаграждение e в размер и на 400 лева + 10% за горницата над 1 000 лева за една инстанция за един иск. Съгласно решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22 г., тези размери подлежат на преценка от съответния съд. Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, първоинстанционният съд се е съобразил с фактическа и правна сложност на делото, извършената работа изготвена е искова молба и писмени молби и становища в хода на производството, по направените доказателствени искания и представените доказателства от ответната страна, пълномощникът се е явявал във проведените открити съдебни заседания, при които също е изразявал позиция по спора и процесуалните действия на насрещната страна,. При това положение при отчитане фактическата и правна сложност по спора и обема на извършената работа, настоящият състав счита, че определеният размер за адвокатско възнаграждение не е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа.

При тези съображения, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА като правилно, определение № 241/ 05.03.2026 година, постановено по гр.д. № 520/ 2026 г. по описа на РС Ловеч, с което съдът е оставил без уважение искането подадено от „Кредисимо ЕАД, EИК **********, за изменение на решение № 513/ 04.11.2025 година постановено по гр.д. № 520/ 2025 година в частта му за разноските, като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3