Решение № 2558 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2558 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508300 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2206 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 31928/2023 г. Софийският районен съд е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве” АД да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“” АД на основание чл. 411 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата 15564,67 лв., представляваща регресно вземане за вредите, нанесени на лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег. № ****, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие на 21.03.2022 г., около 17,00 ч., в гр. София, на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и бул.

Константин Величков“, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1442,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.08.2022 г. до 08.06.2023 г. Ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве” АД е осъден да заплати на ищеца „ЗАД „Армеец“” АД разноски в размер на 3083,57 лв.

Решението е обжалвано от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД като неправилно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалните правила, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят 1 предявените искове, евентуално – да се намали размера на застрахователното обезщетение. Излага се възражение, че съдът лаконично е приел, без да са налице достатъчно доказателства, ползващи се с необходимата доказателствена стойност, че се е реализирал контакт между посочените две МПС-та. Липсвали обективни данни, които да удостоверяват факта на реалното осъществяване на съприкосновение между двата автомобила. Навежда се довод, че съдът неточно е приложил правилото за разпределение на доказателствената тежест между страните, което е обусловило неправилния му извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване на фактите относно механизма на настъпване на прецесния инцидент. На следващо място, въззивникът навежда оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел направеното от него възражение за изключителна вина на застрахования при ищцовото дружество по застраховка „Каско“ лек автомобил, като изобщо не е отчел пътното поведение на водача на този автомобил. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства било установено, че водачът на застрахования при ищеца автомобил не е направил каквото и да било, за да предотврати сблъсъка между превозните средства и с пътното си поведение изцяло е обусловил реализирането на процесното събитие и вредите от него, поради което предявеният иск е следвало изцяло да се отхвърли. В условията на евентуалност, ако се приеме, че водачът на застрахования при въззивника автомобил има вина в известна степен за настъпване на процесното ПТП, се поддържа, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е установил, че водачът на л.а. „Сузуки Игнис“ е допринесъл за пътния инцидент и вредите от него. От доказателствата по делото било безспорно установено наличие на съпричиняване от страна на застрахования при ищеца автомобил в значителна степен, минимум еквивалентна на тази на водача на л.а. „Мерцедес С 500“.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва възивната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„ЗАД Армеец” АД е предявило срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД иск за осъждане да му заплати сумата 15564,67 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение /с включени ликвидационни разноски/ по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Игнис“, с рег. № ****, по щета № 10022030105424, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2022 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2022 г., около 18:00 ч., в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Константин Величков“ е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Игнис“, с рег. № ****, управляван от К.В.Д., и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с рег. № ****, управляван от М.А.Х.. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Мерцедес С 500“, който, извършвайки ляв завой на забранителен 2 сигнал на светофарната уредба, отнел предимството на правомерно движещия се автомобил „Сузуки Игнис“ и го ударил. В резултат на това ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Каско и злополука” с полица № 0306Х0630470/19.03.2021 г. лек автомобил „Сузуки Игнис“ били нанесени материални щети. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1795243/21.03.2022 г., видно от който вина за настъпване на произшествието имал водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № **** и на същия бил съставен АУАН. По подадено от собственика на увредения автомобил заявление за изплащане на обезщетение по застраховката „Каско и злополука“ при ищеца била заведена преписка по щета № 10022030105424. След извършен оглед на увредения автомобил била изготвена експертна оценка, според която възстановяването му в състоянието, в което е бил преди катастрофата, възлиза на сумата 17758,31 лв., което е над 70% от действителната стойност на автомобила, с оглед на което и съгласно чл.

390 от КЗ и ОУ към застраховката „Каско и злополука“, щетата била обявена за „тотална“. Собственикът на увредения автомобил представил доказателство за прекратяване на регистрацията на автомобила. След приспадане на стойността на запазените части от автомобила или т.нар. остатъчната стойност, възлизаща на 4500 лв., изчисленото застрахователно обезщетение възлизало на сумата 15409,67 лв., която сума ищецът заплатил на собственика на автомобила по банков път на 01.07.2022 г.

Твърди се, че за лекия автомобил „Мерцедес С 500“ към датата на ПТП имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество. С изплащане на застрахователното обезщетение по сключената за увредения автомобил застраховка „Каско“ ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л.а.

„Мерцедес”, на основание чл. 411 от КЗ. Ищецът поканил ответника да му заплати сумата 15564,67 лв., представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение размер на 15409,67 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 155 лв., като ответникът отказал да заплати претендираната сума с твърдение, че не дължи плащане предвид липсата на вина на водача на застрахованото при него МПС.

Ищецът претендира от ответника да му заплати сумата 15564,67 лв., представляваща сбора от платеното застрахователно обезщетение на собственика на увредения от процесното ПТП лек автомобил и ликвидационните разноски, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на отказа на ответника – 02.08.2022 г. до плащането на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и по размер, като счита, че не дължи претендираното обезщетение, евентуално – че размерът му е завишен. Заявява, че оспорва твърдения механизъм на пътнотранспортното произшествие, настъпването на твърдените увреждания и наличието на причинно-следствена връзка между тях и процесното събитие. Оспорва да е налице 3 виновно поведение на водач на МПС, по отношение на което е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, което да е причинило в изключителна степен реализирането на процесното ПТП. Изтъква, че не са налице категорични данни, въз основа на които да се направи обоснован извод за вината на водача М.А.Х. на застрахованото при ответника МПС. Не бил представен влязъл в сила акт, установяващ подобни обстоятелства, поради което и доколкото отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, не били налице основания за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за възстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за ремонт на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № ****. В условията на евентуалност ответникът излага възражение за наличие на съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС – К.В.Д., поради нарушаване от него на изискването в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Сочи, че при съобразяване на поведението си с конкретните пътни условия, за водача на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № **** е било възможно да предотврати настъпилия транспортен инцидент. На следващо място, ответникът излага възражение, че определеното от ищеца обезщетение е прекомерно завишено, като твърди, че действителната пазарна стойност на л.а. „Сузуки Игнис“, отчитайки амортизацията, е по-ниска от определената. Сочи, че са налице запазени части по лекия автомобил, които е следвало да бъдат приспаднати при определяне на обезщетението.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност”, за платеното обезщетение на увреденото лице /с включени ликвидационни разноски/, както и за заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - от датата на отказа на ответника да заплати претендираното застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

За да бъде уважен иска по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката 4

„Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже: наличието на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования в р е д и ; плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение з а претърпените от него вреди. Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е вторично, функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото лице, т.е. застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди.

Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че между ищеца и собственика на лек автомобил „Сузуки Игнис“ с рег.

№ **** е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско” с полица № 0306Х0630470, с период на действие от 12.04.2021 г. до 11.04.2022 г., а между ответника и собственика на л.а. „Мерцедес С 500” с рег. № **** е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, действащ към 21.03.2022 г.