Решение № 260123 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………………...2021 год. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1141 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.

Образувано е по предявени от предявени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за цесия от 11.10.2016 год., против К.М.Б., ЕГН: **********,*** условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл.

422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2011 год. и допълнително споразумение от 29.05.2015 год. следните суми: 28 285.75 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от 31.05.2016 год. до окончателното изплащане на възнаграждението; сумата от

2 122.74 лева – неплатена договорна лихва за периода от 25.06.2015 год. до 30.05.2016 год.; 264.60 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 25.01.2016 год. до 30.05.2016 год. и сумата от 120 лева – дължими заемни такси към 30.05.2016 год., за които суми в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед № 2823/01.06.2016 год. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 5912/2016 год., а в евентуалност - иск с правно основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 26 369.78 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба и в евентуалност, за сумата от 25 017.47 лева – неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, сумата от 6 244.39 лева – редовна лихва, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год. и 7 891.20 лева – наказателна надбавка, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год., по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN: ***.

Твърди се, че на 13.07.2011 год. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 35 000 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояването му и падежна дата на главница и лихва 25-то число на месеца, при преференциален лихвен процент 9.95 % годишно и ГПР 11.03 %. Сочи се също, че крайният срок за погасяване на задължението бил 14.07.2021 год., съгласно погасителния план, неразделна част към договора. Ищецът излага, че поради нередовното обслужване на кредита, на 29.05.2015 год. банката и ответника подписали допълнително споразумение, с което договорили гратисен период от 6 месеца без да се променя крайният срок за издължаване на кредита.

По силата на т.2 от споразумението лихвата по кредита се запазвала в общ размер на 9.95%.

Съгласно т.19.2 от Общите условия, към процесния договор и подписаното доп. споразумение при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Твърди се, че поради преустановяване погасяването на задълженията по кредита и при наличие на предпоставките по т.

19.2 от ОУ, кредиторът е изпратил до длъжника нотариална покана – уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, с рег. № 81/09.02.2016 год., том I, рег. 758, на нотариус Илияна Маджунова с рег.№ 195 при НК, връчена на кредитополучателя по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на 07.04.2016 год. Твърди също така, че на 30.05.2016 год. банката е подала заявление по чл.417 ГПК за сумите, предмет на настоящия установителен иск, като по образуваното ч.гр.д. № 5912/2016 год. по описа на ВРС били издадени заповед за изпълнение № 2823/01.06.2016 год. и изпълнителен лист в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД срещу К.Б., въз основа на които било образувано изп. дело № 807/2016 год. по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808 при КЧСИ и район на действие ОС – гр.Варна.

Изложено е, че с договор за цесия от

11.10.2016 год. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и изтекли лихви, сред които и вземането на банката срещу ответника, възникнало по силата на договора за кредит от 13.07.2011 год. и допълнително споразумение от 29.05.2015 год. По силата на изрично пълномощно от цедента ищецът изпратил уведомително писмо до ответника за извършената цесия, но същото не било получено от последния на предоставения по договора за кредит адрес. В условията на евентуалност ищецът претендира, че длъжникът е уведомен за цесията, както и за предсрочната изискуемост с връчване на настоящата искова молба. Сочи, че съгласно сключено с банката допълнително споразумение от 10.03.2017 год. към договора за цесия, цесионерът има право да обявява предсрочна изискуемост на длъжниците при настъпване на обективните условия за това, предвидени в съответния договор за кредит.

С оглед горното, предявява иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, а в евентуалност и като се позовава на настъпила с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост – за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 369.78 лева – представляваща сбор от падежирали и предсрочно изискуеми вноски за главница с падежи от 25.05.2016 год. до 25.06.2021 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Отново в евентуалност – за заплащане на сумата от 25 017.47 лева – неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (включваща вноските с падеж 25.12.2015 год. до вноска по погасителен план № 49, вкл. с падеж 25.06.2019 год., в общ размер на 13 037.56 лева, както и вноските по погасителен план от № 50 с падеж 25.07.2019 год. до вноска № 73 с падеж 25.06.2021 год. в общ размер на 11 979.91 лева); сумата от 6 244.39 лева – редовна лихва, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год. и 7 891.20 лева – наказателна надбавка, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год.

Претендират се също сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и тези, сторени в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът К.М.Б., чрез назначения по делото особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Недопустимостта на установителния иск е обоснована с неспазване срока за предявяването му. Възраженията срещу основателността на иска на първо място се основават на твърдението, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ответникът не е бил надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост, тъй като изпратената нотариална покана не му била връчена лично. На следващо място и като се позовава на Тълкувателно решение № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС, обосновава, че дължим може да е само на непогасения остатък от главницата, ведно със законната лихва върху нея от датата на предсрочната изискуемост до плащането, но излага, че не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането от датата на падежа до подаване на заявлението. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност за вноските за главница, както и за акцесорните претнции за лихви за периода от три години назад преди датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2019 год. Сходни съображения за неоснователност са изложени и по отношение на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, включително и във връзка с липсата на уведомяване за извършената цесия на процесните вземания по издадената заповед. Моли за отхвърляне на предявените искове изцяло, а в условията на евентуалност претендира, отхвърляне на претенциите за периода 17.06.2016-17.06.2019 год., съотв. за вноските за главница с падеж преди датата на връчване на исковата молба – 12.10.2020 год.

В о.с.з., ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

В о.с.з., ответникът, чрез особения си представител, с писмена молба моли за отхвърляне на предявения иск и за прекратяване на предявения в евентуалност иск.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 260 875/18.11.2020 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за кредит за текущо потребление между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД, съотв. валидно прехвърляне на вземанията по него по силата на договора за цесия, както и довеждането й до знанието на ответника, изпълнение на поетите от банката задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и размера на претендираното вземане по отделни пера, както и с оглед служебната проверка за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор - индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен процент.

Заявителят „БАНКА

ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.

2 ГПК с вх.№ 27706/30.05.2016 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 5912/2016 год. по описа на ВРС. С разпореждане № 20757/01.06.2016 год. заповедният съд е уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 2823/01.06.2016 год., с която е осъдил длъжника К.М.Б. да заплати на кредитора главница в размер на 28 285.75 лв. по договор за текущо потребление от 13.07.2011 год. и допълнително споразумение към договор за кредит № 19623015/29.05.2015 год., сумата от 2 122.74 лева – неплатена договорна лихва за периода 25.06.2015 год. до 30.05.2016 год., сумата от 264.60 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 25.01.2016 год. до 30.05.2016 год. и сумата от 120 лв. – дължими такси към 30.05.2016 год., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, ведно с разноските в заповедното производство. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.

Видно от данните по делото, заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в който смисъл е и констатацията на заповедния съд, което с оглед разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК, обуславя и правният интерес от предявения иск.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и К.М.Б. е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2011 год. С процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 35 000 лева за срок от 120 месеца с падеж 25-то число на месеца. В чл.8 от Договора е уговорен променлив лихвен процент, който към момента на сключване на договора е в размер на 9.95 %, а ГПР по кредита е договорен на 11.03 %. Неразделна част от договора са и общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложени към заповедното производство. В чл. 15 от Договора е уговорено заплащането на такси, съгласно Тарифа на банката. В чл. 19.1 от Общите условия е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 %. В чл. 19.2 от ОУ е уговорена възможността за предсрочна изискуемост на кредита при забава над 90 дни, при което кредитът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 %.