Определение № 1838 от 26.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1838 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Елена З. Калпачка

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501889 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. С. К., ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. И. Н. – ПАК, против определение № 6161/29.05.2023 г., постановено по гр.д. № 13641/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, Х гр. състав, с което е прекратено исковото производство и е изпратено делото по подсъдност на Административен съд – гр. Пловдив. Съдът е приел, че е сезиран с главен иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и евентуален иск. Досежно главния иск в жалбата се посочва, че конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като отчуждаването по чл. 62, ал. 5 от ЗУТ има характера на правно действие, а не на фактическо действие. Искът бил с граждански характер, респ. следвало да се разглежда от граждански съд. По отношение на евентуалния иск жалбоподателят сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 in fine от ГПК, вместо да раздели производството и да приеме същия за разглеждане след като не се е приел за компетентен да разгледа главния, Районен съд – гр.

Пловдив прекратил производството и в тази му част. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При условията на евентуалност моли производството по двата иска да бъде разделено, като се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на ПдРС това по евентуалния иск, а това по главния иск – да се изпрати по подсъдност на Административен съд – гр. Пловдив.

Не е постъпил отговор на частната жалба.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна 1 власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

По същество жалбата е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

Производството по гр. дело № 13641/2022 г. по описа на РС – гр.

Пловдив, X гр. състав, е образувано по искова молба на С. К., в която се излагат твърдения, че собствен на ищцата недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, е включен в публична зона за озеленяване на Община Пловдив; твърди се, че поради това за периода от 26.09.2017 г. до 25.09.2022 г. тя била лишена от възможността да извлича ползи от имота.

Така изложените твърдения определят предявения самостоятелно иск като осъдителен – търси се заплащане на конкретна парична сума, която според ищцата й се дължи като обезщетение за ползване на неин собствен имот, отреден за обществено ползване от ответника. Макар в исковата молба да са посочени обстоятелства относно проведени административни производства във връзка с регулацията на процесния имот, не се твърди издадените крайни актове да причинили пряко соченото икономическото неравновесие между страните по делото, изравняването на което се цели чрез заведения иск. Не се търсят и вреди от отказ на ответника да отчужди имота.

Ищцовата страна ясно и еднозначно твърди, че е лишена от възможността да ползва имота, поради което обеднява, а същият е включен в обществена зона за озеленяване на ответника, поради което последният неоснователно се обогатява за нейна сметка.

Направеното от частния жалбоподател възражение е основателно – фактите, на които се основава искът, не попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искът е с предмет правото на ищеца да получи обезщетение за лишаване от ползването на собствения си имот от трето лице. Поради това същият следва да бъде разгледан от граждански съд. Така изрично – определение № 25 от 31.05.2021 г. по адм. дело № 28/2021 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС; в подкрепа на това разбиране напр. и определение № 1721 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 499/2023 г., III г. о., ГК, в което ВКС не констатира очевидна неправилност на решението поради неточна правна квалификация, нито препраща делото по подсъдност в системата на административните съдилища.

Горният извод не се разколебава и от направеното пред първата инстанция уточнение на иска. По същество то представлява опит на страната да даде правна квалификация на обстоятелствата, на които се основава искът (чрез изразите „непозволено увреждане“, „противоправност в действията на ответника“ и др.). Видно е, че искането е едно – търси се обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищците имот. Правоотношението е гражданско, тъй като в него ответникът действа не като носител на държавна власт, а като равнопоставен с ищцата субект, който се твърди, че я лишава от ползването на процесния имот.

2

Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6161/29.05.2023 г., постановено по гр.д. № 13641/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, Х гр. състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3