Решение № 59 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100507757 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20024709 от 25.03.2022 г., постановено по гр. дело № 25780/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 159-ти състав, е частично уважен предявеният от Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, представлявана от домоуправителя Н.К.Д. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, понастоящем “Електрохолд продажби“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е признато за установено, че ищецът не дължи на “ЧЕЗ Електро България“ АД сумата над 636, 89 лв., представляваща извършена корекция на сметка на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 22.06.2018 г. до 19.09.2018 г., по партида с клиентски номер 300001471030, за което е издадена фактура № 0248822023/25.09.2018 г., като искът е отхвърлен за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 636, 89 лв., представляваща извършена корекция на сметка на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 22.06.2018 г. до 19.09.2018 г., по партида с клиентски номер 300001471030, за което е издадена фактура № 0248822023/25.09.2018 г.

Със същото решение „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъден да заплати на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ****, представлявана от домоуправителя Н.К.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 116, 67 лв., представляваща разноски в производството пред СРС съразмерно на уважената част от иска.

Пак със същото решение Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. **** е 1 осъдена да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 386, 67 лв., представляваща разноски в производството пред СРС съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решението в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 636, 89 лв., представляваща извършена корекция на сметка на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 22.06.2018 г. до 19.09.2018 г., по партида с клиентски номер 300001471030, за което е издадена фактура № 0248822023/25.09.2018 г., е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв.

Г. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че ответникът не е доказал наличието на облигационно правоотношение между страните, което да обоснове начисляване на цена за ползвана електрическа енергия. Сочи, че е неправилен изводът на съда, че в действащата нормативна уредба /ПИККЕ/ е предвидена обективна отговорност за потребителя на електрическа енергия, а по делото не било установено неправомерно въздействие върху СТИ, което да е извършено от него. Изтъква, че разпоредбата чл. 47 ПИККЕ е била отменени от ВАС, поради което не са осъществени изискуемите в закона предпоставки, на които ответникът основава извършената корекция.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник – “Електрохолд Продажби“ АД (със старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) чрез процесуалния си представител – юриск. А. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Сочи, че ищецът е направил признание на факта, че е ползвател на електропреносната мрежа за общите части на жилищната кооперация, поради което и оплакването за липса на облигационни правоотношения между страните е неоснователно. Поддържа, че в нормативната уредба на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ /отм./ е предвидена безвиновна отговорност, която намира приложение в конкретния случай и не следва да бъде доказвано виновно поведение на въззивника – ищец. Поддържа още и че корекцията на сметка е извършена при спазване на предвидените в действащата за процесния период нормативна уредба. Сочи още, че Решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС е неотносимо към законосъобразността на извършената корекция за периода до 08.11.2018 г., тъй като отмяната на нормите на ПИКЕЕ има действие за в бъдеще. Моли съда да потвърди решението и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият – трето лице помагач на страната на ответника –

“Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (със старо наименование “ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД) не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, с която предявеният отрицателен 2 установителен иск е уважен и е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата над 636, 89 лв. до пълния предявен размер, поради което в тази си част е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Страните не спорят, че ответното дружество едностранно е извършило корекция на доставена електрическа енергия за битови нужди по партида с клиентски номер 3 00001471030 за обект в гр. София, бул. “****“, 1142, служебно начислена за периода от 22.06.2018 г. до 19.09.2018 г., за което е бил съставен констативен протокол № 1021364 и издадена фактура № 0248822023 от 25.09.2018 г.

С оглед на наведените във въззивната жалба оплаквания спорен между страните се явява въпросът за съществуването на облигационно правоотношение, въз основа на което и при наличието на предвидените в нормативната уредба предпоставки, за ответното дружество да е възникнало право да извърши корекция на доставената електрическа енергия.

Следва да бъде посочено, че още с депозираната искова молба ищецът – въззивник в настоящото производство е навел твърдения и в този смисъл е признал факта, че се намира в договорни отношения с ответното дружество, по силата на което последното продава електрическа енергия, а ищецът е потребител на електрическа енергия. Неправилно в тази връзка, съдът при съобразяване на възражението на ищеца срещу изготвения проект на 3 доклад по делото по чл. 140 ГПК, е възложил в тежест на ответника да докаже съществуването на облигационно правоотношение между страните, доколкото ищецът по начало е заявил, че такова съществува. В допълнение на това, наличието на облигационно правоотношение между страните се установява и при преценка на представените от ищеца писмени доказателствени средства – Констативен протокол от 19.09.2018 г. и фактура от 25.09.2018 г., тъй като същите са изготвени с оглед на съществуващо между страните облигационно правоотношение. Поради което и съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника за липса на проведено доказване от страна на ответното дружество за възникнало облигационно правоотношение, което да обвързва страните, доколкото същото обстоятелство не е било спорно и не попада в предмета на доказване.

При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е продал на ищеца електроенергия, с което е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество електроенергия, поради което и за ищеца да е възникнало изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Съгласно чл. 91, ал. 1 вр. чл. 92, т.

4 и чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. ал. 2 от Закона за енергетиката продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа енергия и потребителя.

Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена, като не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални условия.

От представените от ответника писмени доказателствени средства се установява, че ответникът е публикувал общите условия във вестник “Телеграф“ на 26.11.2007 г., от където следва и че е изпълнил предвиденото в закона задължение за публикуването на общите условия в един местен всекидневник.

Доколкото по делото няма твърдения и доказателства ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електроенергия в 5 процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца електроенергия за процесния имот, като страните са обвързани от договор при Общи условия, одобрени от ДКЕВР. Поради което и неоснователно е наведеното във въззивната жалба оплакване за липса на проведено доказване за наличие на облигационно правоотношение между страните по спора.

На следващо място следва да бъде обсъдено наведеното във въззивната жалба оплакване относно липсата на проведено доказване от страна на ответника за наличие на виновно поведение на ищеца, което да обоснове извършената корекция. Следва да бъде посочено, че по начало водещ в гражданското право е принципът, съгласно който без вина 4 не би могла да бъде ангажирана отговорността на частноправните субекти, доколкото не е налице изрично предвидена обективна, безвиновна отговорност за вреди, каквато може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско-правните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.

Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от компетентен орган – ДКЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов нормативен акт. В разпоредбите на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ /отм./ е предвидена безвиновна отговорност, като ангажирането й не предпоставя виновно поведение на крайния потребител, а предвижда своеобразна обективна негова отговорност в случай, че бъде констатирано неправилно/неточно измерване или неизмерване на количеството потребена електроенергия. В този случай разпоредбата на чл. 82 ЗЗД е напълно неприложима и доставчикът на електроенергия не следва да доказва виновно поведение на потребителя, както и конкретният извършител на нерегламентираното вмешателство.