Решение № 6687 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6687 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100504330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 21475/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 42340/2021 г. на СРС, ГО, 28 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79 ЗПУПС, предявени от Д. А. М., с ЕГН **********, и М. А. М., с ЕГН **********, против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *******, за осъждане ответника за заплати на ищците сумата от по 5000 лв. главница за неразрешените транзакции по банкова сметка BG******* за всеки ищец като част от пълния размер от по 12169,97 лв. Със същото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Д. А. М., с ЕГН **********, и М. А. М., с ЕГН **********, против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *******, за осъждане ответника за заплати на ищците сумата от по 725,06 лв. обезщетение за забава за периода 14.02.2020-19.07.2021 г. за всеки ищец.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство Д. А. М. и М. А. М., в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа се, че съгласно чл.70,ал.1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, като при липса на съгласие платежната транзакция е неразрешена. Твърди се, че никъде в ОУ на ответника не било 1 посочено, че картата може да се използва през електронно банкиране, като макар да не е спорно, че електронното банкиране е било активирано, това не било начин за извършване на транзакции с картата, а начин за излъчване на преводи, които не изискват банкова карта. Въззивнците сочат, че неправилно с обжалваното решение електронното банкиране е поставено като предпоставка за извършване на картови транзакции, каквато връзка обективно няма.

Поддържат, че първоинстанционният съд е нарушил нормата на чл.300 ГПК, като не е приел за неразрешени транзакции, за които има одобрено споразумение със сила на влязла в сила присъда – споразумение по НОХД №547/2022 г. на СГС, НО, 1 състав, от което несъмнено се установява, че процесните транзакции от банковата карта на Л.В. са извършени без нейно съгласие от трето лице. Поддържа се, че районният съд е обвързан да приеме, че в случая се касае за неразрешени транзакции, като е следвало да приложи разпоредбата на чл.80,ал.2,т.1 ЗПУПС. Поддържа се, че е било в тежест на банката да докаже наличието на измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежните услуги, за да изключи своята отговорност, а в случая няма доказателства наследодателката на ищците доброволно и целенасочено да е предоставила персонализираните си средства за сигурност на трето лице, поради което и не е налице умишлено неизпълнение на задължението по чл.75, т.3 ЗПУПС. Твърди се, че по делото се установява, че само Л.В. е имала контрол над банкковата си карта, която предвид здравословното си състояние е ползвала предимно електронно банкиране и рядко самата карта. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият "БАНКА ДСК" АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че на банката не е била предоставяна информация за здравословното състояние на картодържателя и невъзможността да ползва картата от негова страна, респ. за банката е било обективно невъзможно да спре извършването на оспорените транзакции. В отговора се твърди, че ако платежният инструмент не се е намирал в картодържателя по време на извършване на транзакциите, това означава, че е използван от лице, което е знаело за съответния код за достъп, с което картодържателят е нарушил задълженията си, посочени в чл.75,ал.1 ЗПУПС.

Поддържа се, че възможно картата да е предадена доброволно на трето лице, тъй като за плащането е необходим ПИН код, който е известен само на картодържателя. Въззиваемият твърди, че от сметката на починалата Л.В. посредством електронно банкиране е извършен превод на пари в особено големи размери към ищеца М. М. на 10.02.2020 г., 4 дни след смъртта на титуляра, като този превод няма как да бъде извършен без друго лице да е разполагало с кода за достъп до електронното банкиране на починалата Л. В..

Твърди се, че действително А. А. е осъдена за извършени 85 броя платежни операции с дебитната карта на Л.В. без нейното съгласие. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. А. М., с ЕГН **********, и М. А. М., с ЕГН **********, против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *******, обективно кумулативно и субективно активно съединени искове от Д. А. М. и М. А. М. за осъждане ответника за заплати на ищците сумата от по 5000 лв. главница за неразрешените транзакции по банкова сметка BG******* на тяхната наследодателка Л. К. В.. Между страните не се спори, че Л.В. е имала открита разплащателна сметка по силата на договор от 20.06.2005 г., договор от същата дата за издаване и обслужване на дебитна карта и искане от 28.05.2019 г. за предоставяне на наследодателката на ищците на отдалечен достъп за ползване на банкови услуги, включително и да извършва банкови преводи по интернет. От удостоверение изх. № 306/10.02.2020 г., издадено от СО, район Сердика, се установява, че Л. К. В. е починала на 06.02.2020 г., като след смъртта си е оставила за законни наследници племенниците си - ищците Д. А. М. и М. А. М..

От приетото пред първоинстанционния съд съдебно удостоверение се установява, че по НОХД № 547/2022 г. по описа на СГС, НО, 1 състав, досъдебно производство № 15026/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 906/2020 г. по описа на СГП, е одобрено споразумение между прокурор Радка С. при СГП, от една страна и адв. Н.Т. от САК /защитник на обвиняемата А. С.

А./ и обвиняемата А. С. А., от друга страна за прекратяване на наказателното производство, като обвиняемата А. С. А. се признава за виновна в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно за това, че в периода от 26.01.2020 г. до 04.02.2020 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с две или повече деяния, а именно с 85 /осемдесет и пет/ деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, използвала 85 /осемдесет и пет/ пъти данни от платежен инструмент международна дебитна карта „Мастъркард” с № *******, издадена от банка 3

"ДСК" АД, с титуляр Л. К. В., без съгласието й, като изтеглила от разплащателната банкова сметка на В. с IBAN ******* на банка “ДСК” АД паричната сума в общ размер на 16 910,29. За престъплението, за което обвиняемата А. С. А. се е признала за виновна страните са се споразумели да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. По делото на л. 115 и сл. е приложно писмо от 11.07.2022 г. и е прието в открито съдебно заседание от 06.10.2022 г. като доказателство и копие от протокола от открито съдебно заседание по наказателното дело, от които е видно, че в споразумението са описани поотделно и всички 85 деяния за които подсъдимата е призната за виновна. С решение № 108 от 05.07.2022 г. по н.д. № 373/2022 по описа на ВКС, I НО оставено без уважение искането на главния прокурор за възобновяване на НОХД № 547/2022 г., по описа на СГС, НО, 1 състав.

Не е спорно между страните, че тегленето на пари - предмет на разглеждане на НОХД № 547/2022 г., по описа на СГС, НО, 1 състав, съвпадат със сумите, претендирани по настоящото дело.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че има преводи наредени с електронно банкиране от сметката на Л. К. В. към сметката на Д. А. М. общо за 9940 лв. в периода 10.06.2019-30.01.2020, както и един превод за сумата от 147 000 лв. към ищеца, който е извършен на 10.2.2020 г., т.е. след смъртта на Л.В.. Вещото лице е установило и, че съгласно проведения анализ на информацията, съхранена при ответника, е налице извършвани редовни операции, с изключение на тегления и постъпления от пенсии, преди твърдения период 26.01.2020 - 05.02.2020 г., като общия размер на преведените суми възлиза на 25991,80 лв. в периода 17.06.2019 г. – 16.01.2020 г. От заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна СТЕ, се установява, че на 30.01.2020 г. в влизано в акаунта на починалата за 11 минутна сесия, при която в началото потребителят е генерирал отчет за движението по сметката, който се е визуализирал на екрана. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че IP адреса 99.237.36.127 от който е инициирано банкирането е на доставчик с адреса от Канада, Стратфорд, доставчик „Роджърс Кейбъл“. От представено извлечение от сметка на Л. К. В. е видно, че процесните платежни операции са извършени в периода 26.01.2020 г. 05.02.2020 г. и се изразяват в теглене на суми на банкомат или плащане на суми чрез P O S терминал в различни търговски обекти. От приетото като доказателство по делото писмо изх. № 16-1000766/1/27.04.2020 г. се установява, че ищците са оспорили транзакции с банковата карта, но оспорванията не са уважени от банката, тъй като след проверка се установило, че транзакциите били извършени от лице, което физически е разполагало с банковата карта, тъй като данните са прочетени от чипа на картата.

От показанията на свидетелката М.А.П. се установява, че наследодателката на ищците Л.В. била женена за първи братовчед на майката 4 на свидетелката, като свидетелката и Л.В. били близки и свидетелката я посещавала докато била болна поне веднъж седмично. През 2016 г. Л.В. получила инсулт, а през 2019 г. била оперирана от рак и била на легло през почти цялото време. Племенницата й Д. наела жена от фирма, която денонощно полагала грижи, но и свидетелката помагала. Л.В. била на легло и ставала единствено на количка, за да гледа телевизия. Не можела да се движи сама и да излиза извън жилището, не можела да ходи сама, не можела да посещава „МОЛ“, да пазарува, да посещава бензиностанции. След инсулта през 2016 г Л.В. имала парализа на едната ръка, а след операцията й през април 2019 г. ръката била напълно парализирана. След операцията през април 2019 г. Л.В. се движела само с придружител на количка. Свидетелката твърди, че племенницата й Д. плащала сметките, но жената, която полагала грижи за нея ходела да купува храна. Сочи, че не й е споменавано картата да е в болногледачката, която била денонощно в апартамента. Свидетелката поддържа да е виждала два пъти внучката на детегледачката в апартамента, но не знае дали й е бил предоставен ключ от него, нито къде Л.В. е съхранявала ПИН кода за банковата с карта нито дали го е предоставяла на болногледачката или внучката й.