Решение № 705 от 02.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500407 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: **********, чрез юриск. Д. Р., пълномощник на ИД против Решение № 5390/ 05.12.2025г. по гр.д.№ 13203/ 2025г. по описа на ПРС – XVI гр.с., с което e признато за установено в отношенията между жалбоподателя и Н. С. Н., ЕГН: **********, че сключеният помежду им договор за ПК № 7200312454790 от 05.06.2025г е нищожен.

Жалбата се основава на оплакванията относно приетото от РС, че таксата за услугата по застраховката, прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР, на което се възразява, че информацията за нея е прозрачна. Съдът с решението си не се произнесъл по предявения насрещен иск от Банката. Иска се отмяна на обжалваното решение, при условията на евентуалност при оставяне в сила на решението, произнасяне по насрещната претенция на основание чл.23 ЗПК за връщане на чистата стойност по кредита, по доводи, въз основа на които се оспорват изводите на РС като неправилни, както следва: оспорва се приетото във връзка със съдържанието на договора относно ГПР, кои разходи се включват в него и как е формиран той, което се счита, че не съответства на съдържанието на договора в чл.10 , видно от текста на който, същият възпроизвеждал разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; възразява се също така, че информацията за застраховката в договора е абсолютно прозрачна, както и че същата не е условие за получаването на кредита; поддържа се искането по насрещната претенция за връщане на чистата стойност; съставяне на доклад 1 в нарушение на чл.146, ал.1, т.2 ГПК. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение за настоящото дело.

Постъпил е ОВЖ от въззиваемата страна, чрез адв. Б. Г.Й., САК, оспорва се жалбата като неоснователна, иска се отхвърлянето й потвърждаване на обжалваното решение. Поискано е съдът да присъди на проц.представител на въззиваемата страна адв.хонорар за безплатен отговор по ВЖ на жалбоподателя.

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Предявен е от Н. С. Н., ЕГН: ********** от гр.**********, чрез адв. Б. Й. иск за признаване за установено спрямо „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, *********, че сключеният между тях договор за потребителски договор е нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.9 , т.10 и т.11 ЗПК и чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК с оглед необходимостта от включване на застрахователната премия да бъде включена в ГПР, е нищожен. ГПР следва да включва всички разходи по договора, като в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР в посочения му размер от 22,92 %, което е довод за бланкетното му посочване и не дава възможност да се проверят индивидуалните компоненти и съответствието му на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, като следва да е посочено не само цифровото изражение какъв ГП от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, а изчерпателно да бъдат посочени всички разходи. Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, уговорена във вреда на потребителя, води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, предвид размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

При постановяване на обжалваното от кредитодателя решение на районния съд са установени като основателни доводите в ИМ на кредитополучателя за недействителност на договора за потребителски кредит на посочените от ищеца основания при отчитане на посочените в процесния договор параметри: размер на отпуснатия кредит 7791,33 евро, размер на застрахователната премия 1586,32 евро , при посочен общ размер на кредита 9 377,65 евро, с ГПР – 22,92 %, при общата дължима сума за потребителя – 12 983,16 евро. В съответствие с установената константна съдебна практика по аналогични казуси е прието, че посочването само на цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания, с оглед целта на императивната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита за направа на информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В договора изрично и изчерпателно следва да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а не чрез тълкуване на клаузите с оглед преценката дали се създават допълнителни задължения по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Правилно е прието, че посоченият в договора за кредит ГПР е 22, 92 % не може да се приеме, че е размерът на действителните разходи за длъжника поради 2 безспорното обстоятелство, че стойността на ГПР е без застраховката, а се формира единствено от главница и възнаградителна лихва, която не е единствена част от общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, а и такива за допълнителни услуги. В тази насока е предвидена санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която урежда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а оттук- е налице една нищожна кредитна сделка.

В тази връзка именно са и доводите на жалбоподателя с възражение за приетата от районния съд недействителност на ПК на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оспорване на това, дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита, съответно при калкулирането на ГПР. Доводът на жалбоподателя дали сключването на застраховка е задължително условие или не за получаване на кредита и дали потребителят сам е пожелал сключването й, е несъстоятелен, доколкото принципно преценката за неравноправния характер на такава клауза, водеща до значително оскъпяване на кредита поради поемане на разходи в значителен размер във връзка с неговото сключване, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя, в насока на която е и съдебната практика на СЕС, вкл. с изрично произнасяне по поставения въпрос от жалбоподателя дали процесния разход следва да се включи в ГПР. Така именно освен постановеното решение на Съда на ЕС от 21.04.2016г по дело С-377/14 , така и актуалното Решението на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22 постановява, че понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора с изключение на нотариалните /такси/; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии , също се включват , ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е условие за получаването на кредита или получаването му при предлаганите условия, макар и в основния договор да е посочено, че застраховката не е задължителна. Настоящият случай е именно такъв доколкото с комплекта информационни документи на потребителя за сключване на договора за ПК е предоставена в бланкетен вид за оформяне и на изрично съгласие за сключване на определена по вид застраховка с конкретен застраховател, което 3 налага извод, че това съставлява условие за сключване на потребителския договор, което изключва доброволния характер на услугата и съответно придобива задължителен характер.

С оглед на това въззивният съд намира, че в случая е налице именно посочената хипотеза, съобразно посоченото Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22 за неравноправност на договора поради включване на допълнителните разходи за застрахователни премии при неустановен доброволен характер за това и предпоставка за значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора във вреда на потребителя.

По отношение на възражението, че не е налице произнасяне по насрещен иск на ответната банка, доводът е неоснователен доколкото не е налице надлежно предявен и приет за разглеждане насрещен иск при предпоставките и условията за редовност на исковата молба съобразно изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Правната възможност за предявяване на иск и правна защита за формулираната претенция, вкл. и чрез ангажиране на надлежни доказателства, не се явява преклудирана за ответника в отделно исково производство.

По гореизложеното следователно ВЖ се явява неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна не следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски, тъй като не са представени доказателства за правното основание, на което се претендира възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр. I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5390/ 05.12.2025г. по гр.д.№ 13203/ 2025г. по описа на ПРС – XVI гр.с., с което e признато за установено в отношенията между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: **********и Н. С. Н., ЕГН: **********, че сключеният помежду им договор за ПК № 7200312454790 от 05.06.2025г е нищожен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5