Решение № 1614 от 28.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1614 гр. Плевен, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430102848 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.432 от КЗ.

Постъпила е искова молба от М. А. А., ЕГН **********, от ***, чрез адв. Д. П. от *** против ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“, ***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди че на 28.07.2023г., около 10,45 часа, в ***, ищецът управлявал ***, собственост на М.М.Н. от ***, с посока на движение ***. Твърди се, на Т- образното кръстовище, на отбивката за ***, ищецът възприел излизащ от завоя към магазин „Еврокварц“ много бързо насрещно движещ се автомобил, при което натиснал педала и управляваният от него бус спрял, но другия автомобил се занесъл по платното, навлязъл в насрещната лента и последвал силен челен удар. Вследствие на удара се отворили и двата еърбега и блокирал предпазният колан. Твърди, че след като се осъзнал от шока, успял да премахне предпазния колан и да слезе от буса.

Посочва, че междувременно видял водача на автомобила, предизвикал ПТП-то - ***, излязъл от прозореца на шофьорската врата, тръгнал към дясната част на буса и като видял ищеца казал “Извинявай“, а в този момент дошъл и полицейски автомобил. Ищецът твърди, че цялото тяло го боляло, а някой от случайните минувачи извикал, че на предна дясна седалка на другият 1 автомобил имало момиче в безсъзнание. След време дошла и следствено оперативна група, която направила оглед, а полицейските служители поискали на ищеца обяснения как се е случило ПТП, проверили и него и другия водач за алкохол, като резултатите били отрицателни. Полицейските служители поискали водача на другия автомобил да даде и проба за наркотици, но същият отказал. Твърди, че по -късно получил съставения от служителите на МВР протокол за ПТП peг. № 316000-30480/ 01.08.2023 г. по описа на ***, от който разбрал самоличността на виновния водач - Б. Л. И..

Твърди, че след ПТП се почувствал много зле - навсякъде го боляло, трудно ходел и бил отпаднал. По случая било образувано *** по описа на 01-РУ ***.

На 31.07.2023г. бил разпитан в качеството на свидетел по посоченото ДП и посетил съдебен лекар, вследствие на което му било издадено СМУ № 438/2023 г. на отделение по съдебна медицина към ***. При освидетелстването било установено, че имал охлузвания и кръвонасядания по лявата предмишница, кръвонасядания по гърдите и горната трета на бедрата.

Твърди, че тези увреждания довели до болки и страдания с продължителност от над три седмици. Твърди, че от назначена СМЕ се установило, че телесните увреждания представлявали лека телесна повреда. Твърди още, че на 06.11.2024г. М.М.Н. изпратила на ответника подписано от нея заявление-пряк иск за причинени имуществени вреди по нейното МПС и подписано от ищеца за причинените му неимуществени вреди, като до момента на завеждане на исковата молба, такова не било изплатено на ищеца.

В заключение моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 4000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.07.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва се, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача Б. Л. И. при управлението на лек автомобил ***, както и механизмът му. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между механизма на произшествието и настъпилите телесни травми и здравословно състояние на ищеца, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за 2 провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Навеждат се доводи, че нямало представени медицински документи относно твърдените травми и увреждания. Твърди се, че ищецът имал изключителен принос за настъпване на травмите при осъществяване на транспортния инцидент поради извършени от него като водач на лек автомобил „***“, нарушения на установени от ЗДвП правила. Твърди се, че телесните травми в конкретният им морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалия като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Навежда довод за изключително завишен размер на исковата претенция.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В качеството на трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран Б. Л. Б.. Същият ангажира в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Д., становище за неоснователност на иска.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Установява се от приложения препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-30480/01.08.2023г. и план-схема към него, че на 28.07.2023г., около 10.45ч., в ***, ***, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на ***, собственост на Л. Б. И., управляван от третото лице помагач Б. Л. И. и товарен автомобил „*** ***, собственост на М.М.Н. и управляван от ищеца М. А. А.. Констатирано е било от съставилия протокола полицейски служител, че вследствие произшествието са пострадали две лица - ищеца Б. И. и св.А. Г..

От приложеното НОХД №1913/2024г. по описа на Плевенски районен съд е видно, че е било образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, но в хода на разследването било установено с експертно изследване, че на пострадалите при процесното ПТП А.Г. и М. А. са били причинени леки телесни повреди, както и не били причинени значителни имуществени вреди. Третото лице помагач на страната на ответника в настоящото производство - Б. Л. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем 3 за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК. С протоколно определение №412 от 31.10.2024г. по образуваното НОХД №1913/2024г. по описа на ПлРС е одобрено споразумение, по силата на което Б. Л. Б. е признат за виновен и осъден за извършено на 28.07.2023г. престъпление по чл.270, ал.1 от НК. При това, съдът намира, че деликта, на който ищеца основава претенцията си, не е установен с влязла в сила присъда.

От приложения препис на съдебномедицинско удостоверение №438/23г., издадено от д-р Н. С. се установява, че на 31.07.2023г. ищеца е бил прегледан и установени охлузвания и кръвонасядания по лявата предмишница, гърдите и горната трета на бедрата, отговарящи да са причинени по съобщавания начин – при реализираното на 28.07.2023г. пътно-транспортно произшествие.

Безспорно е между страните, че за описания по-горе ***, управляван от водача Б. Л. И., е имало сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с ответното дружество с период на действие, обхващащ и датата на настъпване на ПТП.

Не се спори също така и е видно от приложените копия на заявление, изходящо от ищеца и адресирано до ответното дружество и товарителница на курирерска фирма, че пострадалия е заявил претенцията си пред застрахователя по „ГО“. Не се оспорва получаване на претенцията, като за периода от м.ноември 2024г. до датата на завеждане на исковата молба на 08.05.2025г., не е изплатено обезщетение на претендиращия пострадал, с оглед на което е изтекъл нормативно определеният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ.

За изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП са събрани гласни доказателства и е изслушано заключението по допусната автотехническа експертиза.

Свидетелката А. П. Г. излага в показанията си, че при настъпване на процесното ПТП се возела като пътник на предна дясна седалка в управлявания от третото лице – помагач Б. Б. лек автомобил. Твърди, обаче, че не си спомняла нищо след момента на качването си в автомобила, поради което не може да посочи факти, които да са от значение за изясняване причините за случилото се произшествие.

Свидетелката М.М.Н., която живее на съпружески начала с ищеца, излага факти за състоянието му след произшествието. Твърди, че го чула 4 малко след като излязъл от дома им и казал, че го блъснала кола. Сочи, че го видяла в следобедните часове и когато свалил дрехите си, забелязала, че на мястото по тялото, където се слагал обезопасителен колан, имало синини, като такива забелязала и по слабините му. Твърди, че лявата му ръка била подута и в синьо-лилав цвят, както и с белези, от които имало следи и към момента на разглеждане на настоящото дело. Твърди, че вечерта се увеличили болките, които изпитвал, поради което му правела компреси, а на лекар отишъл след няколко дни, за да се снабди с медицинско свидетелство. Св.Н. излага още, че ищеца изпитвал силни болки в продължение на две-три седмици на мястото, където бил поставен колана и в слабините, травмираната ръка била с оток.

Твърди, че когато отшумели силните болки, започнал да работи по малко, но около два - три месеца не можел да е пълноценен в това, с което се занимавал.

От изслушаното в о.с.з. на 08.10.2025г. заключение по автотехническата експертиза се установяват следните обстоятелства: Пътният участък, на който е настъпило произшествието е било в ***, на ***. Ударът е настъпил в лентата за посока на движение на управлявания от ищеца товарен автомобил „*** ***. Третото лице-помагач Б. И., управлявайки лек автомобил *** в противоположна на движението на ищеца посока, навлязъл в насрещната лента за движение, като ударът настъпил изцяло в нея (на около 7,20м. вдясно от ляв край на платното по широчина, при посока на огледа от запад на изток, в каквато се е движел ищеца и при обща ширина на пътното платно от 8,80м.).

Скоростта на управлявания от третото лице-помагач лек автомобил преди занасянето му наляво по пътното платно е била равна на –92,5 км/ч. (измерена в началото на следата на занасяне), при максимално разрешена за пътния участък скорост от 50 км/ч., а към момента на удара е била 58,5 км/ч.

Скоростта на управлявания от ищеца товарен автомобил преди да започне спиране след възприемането на занасянето на л.а. *** е била 24,5 км/час, тъй като е намалил скоростта с намерение да завие на ляво в посока ***, а към момента на удара скоростта му е била около 0 км/час. Установява се още, че водачите на двата автомобила са имали възможност да възприемат насрещно движещия се автомобил от около 55 метра, като между тях не е имало други автомобили, ограничаващи тази видимост. Изяснява се, че на мястото на произшествието пътното платно е било с износен асфалт, сух, напукан, с нанесен пясък и камъчета по него, но без дупки и неравности, като времето е било ясно и слънчево. Вещото лице е посочило, че управлявания от ищеца 5 автомобил е бил производствено оборудван с предпазни колани за всички места. Посочило е, че при използване на предпазен колан, тялото на пътника от предната лява седалка е „опасано" от ляво на дясно —през ляво рамо, гърдите горната част на колана и през кръста от ляво на дясно -долната част на колана. При удар в неподвижна преграда, коланът блокира и задържа тялото плътно до седалката, като не позволява тялото на пътника да се измества напред, наляво и надясно доколкото е възможно. Положението на главата, ръцете и краката на пътника не се блокират и при удар вследствие на инерционните сили, се изместват напред, надясно или на ляво, но все пак ограничено от задържането на тялото от предпазния колан. При задействане на предпазните въздушни възглавници, главата на водача и пътника достигат до предпазната възглавница и предотвратяват удар в челното стъкло на автомобила. Според експертното заключение, водачът на товарния автомобил е направил всичко възможно да предотврати настъпването на удара, като е спрял преди да настъпи и е преминал крайно в дясно в своята пътна лента. В същото време, водачът на лекия автомобил, загубвайки управлението му, е преминал в насрещната пътна лента и се е ударил челно в спрелия товарен автомобил. Вещото лице е дало заключение, че ударът между двата автомобила е бил челен десен за лекия автомобил и челен ляв за товарния, като първоначалният контакт е бил с предната дясна част на управлявания от третото лице-помагач и с предната лява част на управлявания от ищеца.